„Най-разрушителната сила“, която би струвала на света $5.6 трилиона
Производството и дистрибуцията са най-силно изложени на риск
Влошаването на ситуацията със сушите, бурите и проливните дъждове в някои от най-големите икономики в света може да причини загуби от 5.6 трлн. долара на световната икономика до 2050 г., сочи доклад на фирмата за инженерни и екологични консултации GHD.
Тази година проливните дъждове предизвикаха наводнения в градове в Китай и Южна Корея и прекъснаха водоснабдяването и електричеството в Индия. Междувременно сушата изложи на риск реколтите на фермерите в цяла Европа.
Подобни бедствия струват на икономиките стотици милиарди долари. Екстремните суши, наводнения и бури от миналата година например доведоха до глобални загуби от над 224 млрд. долара, според базата данни за извънредни събития, поддържана от базирания в Брюксел Център за изследване на епидемиологията на бедствията.
Но тъй като изменението на климата задълбочава проблема и води до по-интензивни валежи, наводнения и суша, през следващите десетилетия тези разходи ще скочат, предупреждават учените от GHD.
Водата – когато е твърде много или твърде малко – може да бъде „най-разрушителната сила, която една общност може да изпита“, каза Дон Холанд, който ръководи програмата на GHD за Канада.
GHD оцени водните рискове в седем държави с различни икономически и климатични условия: Съединените щати, Китай, Канада, Обединеното кралство, Филипините, Обединените арабски емирства и Австралия. Използвайки глобални застрахователни данни и научни изследвания за това как екстремните събития могат да повлияят на различни сектори, екипът изчисли размера на загубите, пред които са изправени страните по отношение на непосредствените разходи, както и за цялата икономика.
В Съединените щати, най-голямата глобална икономика, загубите може да достигнат общо 3.7 трлн. долара до 2050 г. Китай, икономика номер 2 в света, е изправена пред кумулативни загуби от около 1.1 трлн. долара до средата на века.
От петте бизнес сектора, които са най-важни за глобалната икономика, производството и дистрибуцията ще бъдат най-силно засегнати от бедствия. Те са заплашени със загуби за 4.2 трлн. долара, тъй като недостигът на вода прекъсва производството, докато бурите и наводненията унищожават инфраструктура и инвентар.
Земеделският сектор, също уязвим както от суша, така и от екстремни валежи, може да претърпи загуби от 332 млрд. долара до 2050 г. Други, изправени пред големи предизвикателства, са търговията на дребно, банкирането и енергетиката.
На тазгодишния Световен икономически форум в Давос, Швейцария, глобална група експерти стартира нова комисия за изследване на хидроикономиката, която има за цел да съветва политиците относно управлението на водите.
Трябва да „трансформираме начина, по който управляваме водата и климата заедно“, каза съпредседателят на комисията Тарман Шанмугаратнам. „Разходите за това не са тривиални, но са по-малки от разходите да оставим екстремното време да причини хаос.“