НАП изсветли 4 млн. лв. приходи от Airbnb в България

Националната агенция за приходите успя да изсветли доходи за над 4 млн. лв. от собственици, предоставящи недвижими имоти за настаняване на туристи чрез платформата Airbnb. Общата сума е генерирана в периода 2015-2019 г. Средствата са били декларирани доброволно, но от информацията на ведомството става ясно, че това се е случило след инициирането на действия от негова страна.

НАП се е възползвала от инструментите за международно сътрудничество и така е получила информация от данъчните в Ирландия, където има надлежни данни за всички български потребители, отдаващи имоти през Airbnb. Така са били стартирани контролни производства спрямо лица, за които е бил установен риск от недеклариране на получените постъпления през платформата.

В хода на тези производства лицата доброволно са декларирали доходи в размер над 4 милиона лв.“

„Независимо от това, че ние разполагаме с цялата информация за наемодателите, отдаваните краткосрочно под наем имоти и реализираните приходи, нашите усилия са насочени не към проверки и ревизии, а към доброволно деклариране“, казва заместник-изпълнителният директор на НАП Георги Димов.

Приходи от Airbnb – допълнителни данъци

Въпросът за облагането на приходите от краткосрочното отдаване на имоти стана особено актуален с възхода на т.н. споделена икономика, към която спадат услуги като тази на Airbnb. Той излезе на дневен ред у нас около година-две преди избухването на пандемията от COVID-19, когато хората пътуваха повече от всякога. Справка в AirDNA показва, че през втората половина на 2019 г. активните имоти в София през Airbnb достигат връхната си точка, наброявайки над 3200. След разразяването на здравната криза числото пада с около 1000.

Афинитетът на модерните градски туристи към новите форми на настаняване провокира властите да потърсят как да регулират този бизнес. Задвижването на процеса дойде на фона и на недоволство от страна на традиционните представители на бранша, че платформи като Airbnb подбиват пазара. Подобни настроения по-рано изригнаха и срещу споделените превози.

В случая се стигна до изменение на Закона за туризма, след като Менда Стоянова (ГЕРБ) и Валери Симеонов (НФСБ) внесоха проект за това. Промените приравниха обектите, отдавани през платформи като Airbnb и Booking, с традиционното настаняване в малки хотели с категория една или две звезди, за каквито се дължи патентен данък.

Собствениците, решили да изкарват пари чрез онлайн платформи, бяха задължени да внасят в държавната хазна определени данъци – патентен данък, данък върху доходите на физическите лица или корпоративен данък, по свой избор. Длъжни са обаче да се регистрирани и по ДДС.

Стремежът ни е да подкрепим схващането, че е не само правилно, но и по-лесно физическите и юридическите лица да работят на светло и че това оказва благоприятно въздействие за установяване на по-добра обща бизнес среда“, обяснява Георги Димов.