Наука от бъдещето Mаde in BG

Науката и технологиите винаги са вървели заедно напред, но вече усещаме реално как бизнесът заема мястото си до тях за успешно партньорство. Медицината и науките за живота (health & life sciences) са пример за това как предприемачеството в науката и спиноф предприятията разчупват консервативната матрица и позиционират България като лидер в сфери с висока добавена стойност и с визия за бъдещето.

Страната ни връща учени за работа тук и сега именно поради разрастващите се възможности за иновации и бизнес развитие в науката. Млади компании и предприемачески проекти в сферата на епигенетиката, регенативната медицина, разкриването на нови лекарствени молекули, невротехнологиите, търсят път напред чрез партньорства с български университети и научни институти.

Кристина Ескенази, председател на Биотехнологичен и Здравен клъстер България, коментира при раздаването на наградите Spinoff 2023, че спиноф (Spinoff) предприятията са от съществено значение за модернизацията и въвеждането на иновациите в икономиката. Те създават продукти и услуги с висока добавена стойност, които са от полза за всички. Развитието на спиноф културата с фокус върху новосъздадени компании, базирани на върхови технологии (изкуствен интелект, биотехнологии, микроелектроника) с научноизследователска ориентация, е възможност за укрепване на икономическата основа на страната и за създаване на нови работни места.

Целта, която клъстерът си е заложил, е за създаване на 100 спиноф компании до 2030 г. През юни предстои третото издание на конференцията Spinoff 2024 в София Тех Парк, където ще бъдат представени над 20 технологични компании, които ще имат възможността да валидират своята технология пред инвеститори, университети и предприемачи от цял свят.

Въпреки че финансирането на спиноф компании е основно с частни или с европейски средства и рядко чуваме или разбираме какво правят те, очаква ни бъдеще, в което тези продукти и технологии „Made in BG“ ще засягат ежедневието, оказвайки влияние върху здравето, благоденствието и дори начина по който остаряваме. Такива бизнес проекти се оказват и златна възможност за български учени, работещи у нас или в чужбина, да развият своя потенциал.

Двама от тях отговарят на въпросите как се създава наука от бъдещето и  как тя предизвиква предприемачески дух:

Мурад Реджеб: Бизнесът осъзнава потенциала на регенеративната медицина

 

Д-р Мурад Реждеб прави докторат по химия на материалите в Университета в Гент, Белгия. Основател на МатриКем (MattriChem) - спиноф компания в сферата на тъканното инженерство, която развива дейност в България, с отличие за най-добър Spinoff за 2024 г. на Биотехнологичен и Здравен клъстер - . Снимка Личен архив

Д-р Реджеб, какво представлява MattriChem и как стигнахте до идеята за създаването на компанията?

МатриКем е стартъп, посветен на ускоряването на иновациите в тъканното инженерство с цел разработването на персонализирани приложения в областите на регенеративната медицина и ин витро диагностиката. Идеята възникна от интереса ни към потенциала на биотехнологията да революционизира здравеопазването. Оценихме спешната нужда от иновативни материали за оздравяване и ин витро моделиране на човешки тъкани. Мнозина подминават огромните ползи, които областта предлага не само при лечението на заболявания, но и при подобряването на качеството на живот и намаляването на разходите за здравеопазване. Както бизнес общността, така и обществото осъзнават все повече потенциала на регенеративната медицина, но е трудно да се оцени нейното пълно въздействие.

Как съчетавате научното сътрудничество с Медицински университет-Пловдив и бизнес мисленето?

Партньорството ни с Медицински университет-Пловдив е ключово не само за да сме в крак с напредъка на фундаменталните изследвания, но и за способността ни да изграждаме нови процеси за валидация и контрол на качеството на продуктите. Бизнес стратегията ни е съсредоточена върху разработката на продукти за професионално използване. Първият тип продукт е специализиран за употреба в регенеративни процедури. Това включва иновативни материали, съдържащи колаген и желатин, които са доказано биосъвместими и установени в регенеративната медицина.

Ин витро тъканните модели са предназначени за използване от фармацевтични и козметични компании за валидация на безопасността и ефикасността на техните продукти. Тези продукти имат значим принос в научните изследвания и развитието на нови лекарства и козметични средства.

Каква е ролята на вашата технология за контрола върху остаряването, борбата с болестите?

Продуктите и технологията ни допринасят за напредъка в персонализираната медицина, като целят подобряване на методите за лечение на заболявания и контрол над процеса на остаряване. Осигуряваме ключови ресурси за разработването на по-точни и ефективни лечебни стратегии, съобразени с индивидуалните нужди на всеки. Това ще спомогне не само за по-бързото възстановяване, но и отваря врати към по-целенасочени терапии в борбата с различни заболявания.

Чувствате ли се  подкрепен за своите научни и бизнес амбиции?

Чувстваме подкрепа в нашите научни начинания, но винаги има предизвикателства в пионерството в нови области. Подобряването на сътрудничеството между индустрия и академия, подпомогнато от държавни стимули, е ключово за ускоряване на нашия прогрес.

Когато говорим за този тип технологии, винаги стигаме и до въпроса за регулациите и за верификацията на ползите. Насърчителни или ограничаващи са регулациите в Европа?

Европейските регулации постигат важен баланс между насърчаването на иновациите и гарантирането на безопасност, особено важен аспект в зараждащата се област на тъканното инженерство. Трябва да бъдат разумно ограничителни политики, за да защитят човешкото здраве, без да възпрепятстват иновациите. Този подход увеличава доверието на специалистите и на пациентите.

Какво Ви предстои? Какво очаквате в тази сфера през следващите 2 години?

Разработваме напреднал биомиметичен ин витро тъканен модел, който предстои да бъде валидиран в сътрудничество с наши партньори. През следващите две години очакваме подобрена интеграция на изкуствения интелект в биотехнологичните изследвания, както и в откриването, разработването и валидирането на иновативни продукти в областта. Ще има и повишен фокус върху персонализираната медицина и разширяване на регенеративните терапии при лечение на хронични заболявания.

Доц. д-р Димитър Проданов: Работим по нови електроди за лечение на Паркинсон

 

Доц. д-р Димитър Проданов е завеждащ лаборатория в Института по информационни и комуникационни технологии – БАН. Изследовател в IMEC – водещ международен център за изследвания и развойна дейност в наноелектрониката и цифровите технологии със седалище в гр. Льовен, Белгия. Ръководител на проекта VIBraTE в сферата на невротехнологиите - Снимка: Анет фото

Доц. Проданов, Вие развивате научна дейност в България и в Белгия. Къде се чувствате повече „у дома“ и подкрепен за своите научни и бизнес амбиции?

В кариерен план аз съм белгийски учен от български произход, тъй като работя в белгийската научно-технологична система от 2006 г. Сега съчетавам позицията си в България в БАН с работата си в IMEC в Белгия. В научен план се ориентирам повече към България. Страната ни има ентусиазирана стартъп култура, която може да доведе до множество неочаквани приложения. Затова очаквам моите докторанти и пост-докторанти да имат бизнес идеи и въображение. Това е един от факторите в подбора на екипа ми. Между фундаменталните приложни изследвания и технологичното развитие не трябва да има изкуствени бариери. Дългосрочната ни амбиция е да катализираме формирането на високотехнологичен клъстер в невротехнологиите.

Какво представлява VIBraTE?

Акронимът VIBraTE (Viscoelastic Interactions Of The Brain Tissue With Brain-Computer Interfaces) се превежда като Вискоеластични взаимодействия на мозъчната тъкан с интерфейси мозък-компютър. Или взаимодействие с имплантирани електроди. VIBraTE е проект, финансиран от програма „Хоризонт Европа“ на ЕС. Целта на проекта е да се събере екип и да се изгради изследователска лаборатория по невротехнологии. Тя работи по 4 взаимно-свързани направления – вискоеластични взаимодействия на импланта с тъканта, оптимизация на геометрията на електродите, дифузионни процеси на интерфейса, ефекти на взаимодействието върху мозъчната активност. В лабораторията ще се моделират и изследват свойствата, геометрията и механичните ефекти при взаимодействие на мозъка с имплантирани електроди. 

Как това, което правите, работи за обществото?

Невротехнологиите са инженерни приложения за взаимодействие с нервната система. Това са имплантируеми устройства за дълбоко-мозъчна електростимулация, периферна нервна стимулация, многоканални мозъчни сензори и т.н., както и неинвазивни технологии като ЕЕГ. Ние ще моделираме електроди с различни геометрии и механични свойства. Някои от математическите модели ще се тестват в опростени макети на мозъчна тъкан – т.н. фантоми, които представляват хидрогелове, лети по калъп. 

Очакваме резултатите да доведат до разработването на нови електроди, които да се прилагат при болест на Паркинсон за дълбока мозъчна стимулация. Това е един от най-ефикасните методи за лечение на тази болест - чрез електростимулация на дълбоки мозъчни ядра от имплантирани електроди. Използваните електроди са твърди в сравнение с околната тъкан и се предполага, че това води до намаляване на ефикасността на терапията с течение на времето.

Покрай публично обсъжданите социални и бизнес експерименти на Илон Мъск и знаем повече за мозъчните чипове. Какво е най-важно, което е добре да запомним?

Мозъчните импланти са най-различни. Някои са базирани на гъвкав субстрат, който се поставя върху твърдата обвивка на мозъка. Това са тип електрокортикографи. Други проникват в кората и се състоят от монолитни електроди. Такъв модел беше първата имплантация на протеза в моторната кора през 2004 г. Спомням си как през 2008 г. проф. Джон Донахю изнесе резултатите на неговата компания Cyberkinetics.

Революционното при Илон Мъск е роботизираната хирургия, чрез която могат да се имплантират стотици микроелектроди в кората на мозъка. Системата на Neuralink има множество гъвкави електроди, които се имплантират от робот с голяма прецизност. Но друга компания - Synchron поставя импланти през стентове в големите вени и синуси на мозъка. Това е алтернатива на големите електроди при дълбокомозъчната стимулация.

Насърчителни или ограничаващи са регулациите за върхови технологии в Европа?

Регулациите за медицински устройства в Европа не насърчават иновацията. В това има смисъл от гледна точка на пациента, но пътят от идеята до пациента става дълъг и скъп. Много фирми правят първо клинични изпитания в САЩ. От друга страна, личните и медицинските данни са много по-добре защитени в Европа. GDPR е добра стъпка в тази насока.

Текстът е част от бр. 120 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.