Ньойският диктат, който промени България завинаги

Историята на България помни бедствия, бедност и тежки политически катаклизми. Малко от тях обаче могат да се сравнят с ефектите, които страната преживява след 27 ноември 1919 година, когато е подписан Ньойският договор. Сключен между България и страните от Антантата, с парафа на министър-председателя Александър Стамболийски, той слага край на участието на страната ни в Първата световна война. Неговото изпълнение започва няколко месеца по-късно – на 9 август 1920 година. 

Смята се като едно от най-несправедливите споразумения за България. Той е част от т.нар. Версайска система, с която официално приключва Първата световна война. С тази система победителките постигат една-единствена цел – пълно унижение на загубилите страни. И в крайна сметка не правят нищо друго, освен да създадат предпоставките за Втората световна война. 

За България това е вторият държавнически провал след края на Балканските войни е и поредният сигнал, че проектът за национално обединение е обречен на неуспех. Урокът остава ненаучен. Условията на мира за страната ни и останалите победени държави след Първата световна война са толкова крайни, че няма сила, която да спре реваншизма от помитане на Европа през 20-те и 30-те години подобно на смъртоносна епидемия. 

За България Ньой не просто е унизителна политическа присъда, не е просто повратна точка в икономическото развитие на държавата след Освобождението. Ньойският договор засяга голяма част от териториите на България. Според последния вариант на споразумението страната ни е длъжна да предостави на Сърбия земите около Босилеград, Цариброд и Струмица. Гръцкото правителство има претенции за Беломорска Тракия, а Южна Добруджа попада под румънско владение. Освен това България няма право да притежава модерна военна техника. Страната ни получава забрана да поддържа флот и авиация, а задължителната военна служба е отменена за неопределен период от време. Армията ни не трябва да надхвърля 33 000 души, като в това число влизат полицейските сили. 

Държавата се задължава да изплати репарации в размер на 2.25 милиарда златни франка. Тези репарации трябва да се внасят на шестмесечни вноски и чрез специално създадена комисия ще се разпределят между съюзническите държави. Клаузите в Ньойския договор поставят в много неизгодно положение България. Представителите на САЩ са възмутени от лошото отношение към страната ни и настояват за промени в условията на споразумението. Франция и Великобритания отхвърлят американското предложение и настояват договорът да бъде сключен в този вид. Така на 27 ноември 1919 година България е принудена да подпише Ньойския договор. 

През следващите години българското правителство полага големи усилия за промени в условията. Страната ни постепенно се опитва да възстанови част от отнетите територии и да намали репарационните си задължения. Въпреки всичко Ньойският договор нанася сериозни щети върху България и нейното развитие. Това е причината да се определи в историята като едно от най-неизгодните споразумения, които страната ни е подписвала.

България е в дипломатическа изолация и в следващите години нейните правителства се стремят първо да я преодолеят и едва след това се ориентират към мирна ревизия на договора. 

Но сякаш най-пагубната последица е разбиването на националното единство. От този момент се забелязва особено ясно разделението в обществото както по отношение приоритетите във външна политика, така и в посоката на вътрешното развитие. В следващите години България е залята от политически убийства, преврати, атентати, опити за въстания и непрестанни конфронтации между различните обществени групи.

Общият брой на българите под чужда власт е около 2 до 3.5 млн. души, според различните източници. 

След разпада на Югославия през 90-те години на XX век български историци, журналисти, общественици и политици поставят въпроса за ревизия на Ньойския договор и мирно възвръщане на Западните покрайнини. Те се аргументират с факта, че СР Югославия, Сърбия и Черна гора не са признати за държави правоприемници на Югославия и следователно клаузите на договора облагодетелстващи Югославия, са изгубили правната си сила. За сега по въпроса за ревизия на договора се водят единствено дискусии в тези среди.