Огромното находище на редки метали: Може ли Турция да измести Китай от трона?
Европа е силно зависима от вноса на редкоземни елементи от Китай, а те ще са от изключително значение за енергийния преход на континента
Докато Европа се бори да се откаже от руските горива, друг критичен проблем трябва да намери решение. Става въпрос за почти пълната зависимост на Стария континент от Китай по отношение на редкоземни метали, които ще са ключови за енергийния преход. Турция може да е ключът към еманципацията, пише DW в свой анализ по темата.
Правителството в Анкара обяви този месец откриването на огромно находище от редкоземни елементи. Когато бъдат обработени, те биха могли да се използват за производството на електрически превозни средства, вятърни турбини и слънчеви панели.
След сондиране в продължение на повече от десетилетие турски геолози изчислиха, че в район близо до северозападния град Ескишехир има около 694 млн. тона редкоземни метали. Това нарежда находището на второ място след Китай с неговите около 800 млн. тона.
Редкоземните елементи всъщност не са толкова оскъдни, но те са прикрепени към други метали, така че рафинирането им е сложен процес. Минералите например често се озовават в магнити, които се използват в търговски и военни технологии.
Какво е качеството?
Докато Турция вярва, че новото й находище е достатъчно, за да задоволи световните нужди за 1000 години, липсата на яснота относно класа или качеството на металните елементи кара много анализатори да си задават въпроси.
Ако претендират за толкова голямо находище, биха направили повече сондажи и биха знаели какво е съдържанието“, коментира пред DW Кристофър Екълстоун, директор и минен стратег в британската изследователска къща Hallgarten & Company.
Дейвид Мериман, изследователски директор в глобалната консултантска фирма Wood Mackensie, предполага, че в турското находище се съдържа елементът лантан, който „в момента е в значително свръхпредлагане“ и не „най-редкият елемент, търсен за употреба на високотехнологични магнити“. Британският геолог Катрин Гуденау наскоро каза пред списание Wired, че находището в Турция вероятно разполага с 14 млн. тона редкоземни оксиди. Това е по-малко от една трета от изчисления ресурс на Китай.
Китайската доминация застрашава сигурността на ЕС и САЩ
В момента Китай доставя около четири пети от редкоземните метални елементи в света и допринася за около 98% от вноса за Европейския съюз на редкоземни магнити (около 16 000 тона годишно). Най-големите оператори във веригата на доставки в Китай са държавни и/или силно субсидирани, което поддържа разходите за произведените в Азия магнити с около една трета по-ниски от техните европейски еквиваленти.
Монополът на Китай породи опасения в Брюксел, Берлин и Вашингтон, че редкоземните метали могат да бъдат използвани като лост от Пекин в търговски и геополитически спорове. Показателно бе, че през 2010 г. Китай забрани износа на метали за Япония. Министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън тази седмица каза, че Вашингтон има желание да намали своята „прекомерна зависимост“ от китайските редкоземни продукти, обвинявайки Пекин, че използва „натиск върху редица страни, чието поведение не одобрява“.
Преди две години ЕС създаде Европейския алианс за суровини, за да насърчи държавите членки да диверсифицират източниците на първични суровини, включително редкоземни метали, от трети страни. Усилията за укрепване на регионалните вериги на доставки се засилват след смущенията, причинени от пандемията от COVID-19.
Турция се нуждае от икономически подем
Ако находището е толкова ценно, колкото твърди Анкара, то ще даде на турския президент Реджеп Тайип Ердоган допълнително влияние върху неговите съюзници в НАТО. Ще му помогне да стимулира и болната турска икономика, която куца от една валутна криза към друга от 2018 г. насам.
Това обаче не е първият път, когато някоя от прокламациите на Ердоган е посрещната със скептицизъм. Преди две години Анкара обяви откриването на огромно находище на природен газ в Черно море, което според турския лидер ще намали значителните сметки за внос на енергия на страната. Анализаторите се съмняват дали резервът, оценен на около 320 милиарда кубически, ще бъде толкова голям, колкото се прогнозира първоначално. Не е ясно и дали газовото находище ще бъде пуснато в експлоатация до 2023 г., както бе обещано.
Стратегическото значение за Запада е толкова голямо, че много други проекти за редкоземни метали надхвърлиха потенциала си през последните години, за да се опитат да стимулират инвеститорския интерес. Екълстоун отбеляза, че по време на последния бум на редките земни елементи преди десетилетие „много от големите открити находища са били с твърде нисък клас, твърде изолирани и затова са останали в земята“.
Мериман каза, че Wood Mackensie в момента проследява около 150 проекта за редки земни елементи по света, които са на етап добив. От тях 100 са на етап рафиниране.
Няма недостиг на проекти за редкоземни елементи“, каза той пред DW. „Но тези, които могат да бъдат разработени с търговска цел, са различна история.“
В момента Европа разполага само с едно съоръжение за обработка на редкоземни метали в Естония и много ограничен брой производители на магнити, най-големият от които е германската Vacuumschmelze. Пазарът обаче се променя бързо и след десетилетие Китай може да няма същата хватка, прогнозира Екълстоун.
„Китай вече е загубил предимството си в тежките редкоземни метали и сега трябва да ги внася“, каза той.
Междувременно най-голямата мина за редкоземни метали в страната, Bayan Obo, може да срещне трудности да поддържа производство на същото ниво и в бъдеще.
Според Мериман въпреки усилията на САЩ, Обединеното кралство и Австралия да увеличат инвестициите си в редкоземни метали, господството на Китай вероятно ще остане, тъй като е свързало добива, обработката и производството на редкоземни продукти като магнити.
Трябва да превърнете необработените земни маси в метал, след това в магнитни сплави и след това в готови магнити. Има огромен брой точки във веригата на производство и доставки, които трябва да бъдат поддържани по този път. Капацитетът на другите държави е ограничен“, каза той за DW.