Застрахователите се страхуват от фалити заради по-скъпата „Гражданска“
Асоциацията на българските застрахователи потвърди, че вноската за „Гражданска отговорност“ може да достигне 1000 лв.
Ако управляващите не въведат лимити за обезщетенията, които застрахователните компании плащат за т.нар. „болки и страдания“ на роднини на загинали при катастрофи, може да има фалити на още застрахователи в България. Причината е, че решение от 21 юни тази година на Върховния касационен съд (ВКС) да разшири значително кръга хора, които могат да кандидатстват за такова обезщетение, което се плаща по всички полици, но най-вече по „Гражданска отговорност“, където смъртните случаи са най-много.
„Дали ще се стигне до фалити на застрахователи зависи от това доколко управляващите ще проявят разбиране към проблема. Засега такова демонстрират представители от всички парламентарни групи“, каза председателят на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) Светла Несторова на специална пресконференция по темата.
По думите ѝ, ако не се направят законодателни промени под формата на лимити, е възможно вноската по застраховка „Гражданска отговорност“ от сегашните си 330 лв. да се увеличи три пъти. Цената дори вече плавно расте нагоре и, като се има предвид, че броят на автомобилите в страната е около 3.3 млн. лв., потърпевши са всички домакинства.
„Застрахователният бранш няма интерес от социална криза и проблеми, ние не искаме да увеличаваме вноската. В случая обаче малка група хора осъществява натиск върху целия сектор. Трябва да се спре навреме цунамито, задаващо се към българското общество заради това непремерено решение на съда“, каза още Несторова.
Присъстващите на пресконференцията представители на различните застрахователни компании в АБЗ коментираха, че опитът им показва, че фокусът е изместен от имуществените към неимуществените обезщетения при катастрофи. Докато най-важното е да се покрият щетите при даденото пътнотранспортно произшествие и да се платят разходите за лечението на оцелелите, то в момента най-много пари се плащат за претърпените болки и страдания от страна на роднините на покойниците. Освен това претендиращите за обезщетения по перото „Болки и страдания“ често пъти не представят никакви документи за роднинска връзка с починалия, а съдиите постановяват въз основа на устни показания, което е субективен фактор.
Първите съдебни практики след приетото от Върховния касационен съд (ВКС) решение кръгът имащи право на обезщетение хора да се разшири от най-близки роднини до близки от втора и трета категория показват, че застрахователите ще трябва да отделят над 1 млрд. лв. допълнителни средства, за да работят по-новите правила.
Коста Чолаков от Управителния съвет на АБЗ отбеляза в момента обезщетенията за болки и страдания на практика се използват да покриват имуществени и здравословни вреди, като така на практика заменят имуществените обезщетения. Причината е, че докато за доказване на имуществени вреди е нужно представяне на документи, то болки и страдания съдиите признават и само с устни твърдения.
„Много по-трудно се набавят необходимите документи, отколкото е по-лесно да доведеш двама свидетели в съда, които да обясняват какви болки и страдания са преживели. Реално за болки и страдания се дават пари за имуществените щети“, потвърди и Константин Велев, заместникът на Несторова в АБЗ.
Именно затова от Асоциацията искат законодателите да приемат конкретна методика, по която да се изчисляват обезщетенията за болки и страдания. Според представителите на бранша, тъй като в момента няма такава методика и съответно лимити за обезщетенията, в момента някои адвокати убеждават потърпевши семейства как могат да им издействат около 5 хил. лв. по перото „болки и страдания“, предявяват иск за много по-голяма сума като 20 или 30 хил. лв. и останалата част сумата я прибират за себе си.