Обновяването на зоната около Централна гара-София би струвало около 200 млн. лв. (галерия)

Ако всичко, заложено в градоустройствената концепция за обновяване на района пред Централна гара, бъде реализирано, ще са нужни между 150 и 200 млн. лв. Това коментира за Economic.bg арх. Ангел Захариев, основател и управител на архитектурно студио „А и А Архитекти“, което спечели конкурс през 2018 г. за преобразяването на зоната. Във въпросната сума влизат не само културно-събитийните обекти, но и цялостната модернизация на пътната инфраструктура в района. В проекта е включено и осъвременяването на Ротондата.

По думите на арх. Захариев най-оптимистичният срок, в които изготвената визия може да стане факт, е около 5 – 6 години. Песимистичният е над 10 години. На първо време обаче Столична община трябва да реши какъв начин ще избере, за да реализира мащабната концепция. За част от територията пък вече има интерес от частни инвеститори.

Процесите на упадък ще продължат, ако не се случи нещо сериозно и мащабно там“, казва арх. Захариев.

Мултифункционален концертен комплекс

За района, който от години наред изглежда все по-зловещ, се заговори отново, след като в края на май влезе в сила Подробен устройствен план за част от територията. Той предвижда изграждането на мултифункционална концертна зала, която може да се разгърне на площ от над 9.5 дка. Със залата е заложено изграждането на хотелска част, ресторанти и други подобни обекти, които биха функционирали през цялото денонощие. За вдъхновение на залата, студиото е ползвало Филхармонията в Хамбург, където дори се помещават и жилища.

Целият културен комплекс залага акустична концертна зала с 1500 седящи места, по-малка мултифункционална зала с 500 места и събитиен център (т.нар. ивент център) с 1000 седящи места. На въпрос какви средства биха били нужни за реализацията на обекта, арх. Захариев казва, че всичко зависи от това дали визията на студиото ще се реализира в пълен обем. Ако бъде включена и хотелска част, то ще са нужни около 50 млн. лв. Ако пък се върви само към изграждането на концертен комплекс, средствата ще са от порядъка на 25-30 млн. лв.

Въпросният ПУП стана реалност 6 години след спечеления конкурс. По думите на арх. Захариев всичко е отнело толкова време, тъй като той е бил обжалван от част от собствениците на земята. Процесът по окрупняване на терена е бил труден и бавен процес именно заради разпокъсаната собственост.

Всичко е в ръцете на Столична община

За по-нататъшната реализация на проекта обаче арх. Захариев е оптимист. По думите му в целия процес има няколко важни играча, които трябва да се включат. От една страна това е Столична община с публични инвестиции. От друга страна са частните инвеститори, които имат имоти в тази територия.

Те също биха могли да реализират инвестициите си и част от тях най-вероятно ще започнат още преди реализирането на общинските. Аз съм оптимист.“

Преди пандемията е имало сериозен инвеститорски интерес към залата, но преговорите не са продължили заради здравната обстановка, която принуди всички подобни зали да затворят врати за известно време. Проблем е бил и ПУП-а. По думите на арх. Захариев сега разговорите трябва да бъдат възобновени.

Аз съм оптимист, защото виждам едно голямо възраждане на всякакъв тип бизнеси, свързани със събития – концерти, представления, а България няма много подходящи за това места. Редица сериозни изпълнители ни подминават. Заради това си мисля, че един такъв комплекс, изграден по най-съвременните начини и технологии, би работил доста успешно.“

Арх. Захариев казва, че оттук нататък е важно да се избере подхода и концепцията как залата може да бъде изградена – дали ще се изгражда и поддържа от общината, дали ще бъдат използвани финансови инструменти от европейски фондове или друг тип инициативи с помощта на държавата, или пък ще се подходи към публично-частно партньорство, при което инвеститор би я построил и оперирал, а след известно време би могла да премине към общината.

Аз съм може би привърженик на последната част, защото по този начин ние си гарантираме, че тази зала би оперирала пълноценно и би имала сериозно оживление от гледна точка на нейното използване и би довела до най-важния резултат, който ние търсим - оживяване и промяна на това пространство.“

Инвеститорски интерес

Освен мултифункционалната зала са планирани офиси, магазини, хотели и дори жилищни сгради. Всичко може да се реализира с общи усилия между частни инвеститори и между общината. По думите на арх. Захариев вече има интерес към частните обекти.

Това, което общината трябва да направи е да започне незабавно проектиране на публичните пространства, защото ние сме правили транспортни проучвания за всички намеси в инфраструктурата, но тепърва трябва да се правят инвестиционни проекти. Те трябва да се остойностят, да се направят търгове и да се започне изпълнението им.“

По думите на арх. Захариев от много години темата за северните части на града и преодоляването на дисбалансите с южната част е в полезрението на управляващите - на предишното ръководство и сегашното,

така че съм сигурен, че ще се върви към реализация на тези обекти.“

Пътната инфраструктура

По думите на арх. Захариев основните недостатъци в момента са, че булевардите в района са преоразмерени, твърде широки и не се използват в максимален капацитет, тъй като трафикът не е интензивен. В същото време обаче хората са принудени да се придвижват под земята, „в мръсни, неуютни подлези“.

Именно заради това се предвижда размяна на досегашната ситуация с автомобилния трафик и пешеходците. Идеята е колите да бъдат вкарани в подлези, а хората да излязат на ниво терен. Това може да се случи на етапи. При първия етап се предвижда да се затвори южното платно на булевард „Мария Луиза“ и там да се направи пешеходна зона с озеленяване и площадно пространство.

Автомобилният трафик не е толкова сериозен и сме правили транспортни проучвания, които доказват, че може да се събере изцяло в северното платно на „Мария Луиза“ временно, докато не се намери трайното решение за влизането под земята на автомобилния поток.“

Арх. Захариев казва, че докато се е правил ПУП-а се е търсило решение как транзитният трафик да се пренасочи от района на Централна гара на север от нея, по булевард „История Славянобългарска“. Това изисква изграждането на няколко нови съоръжения по Владайска река, така че трафикът още от Сточна гара да бъде пренасочен към големия булевард.

Това би освободило още допълнително трафик от „Мария Луиза“, така че да се редуцират пътните платна, да се запазят само локалните и да се направи в средата на булеварда пешеходна зона с линеен озеленен парк.“

Ротондата

За нея се обсъждат различни варианти. Единият предвижда тя да се превърне в стоянка за таксита. Така хората, които пристигат на гарата, ако желаят да ползват градския транспорт, ще излизат на ниво терен, а ако искат да хванат такси, ще продължават направо към Ротондата.

Друга идея е част от подземното пространство да се използва за изграждането на паркинг, тъй като паркоместа ще бъдат нужни за функционирането на гарата и за бъдещите сгради в района.

Собствеността е раздробена и заради това ще е нужно да се въвлекат различни участници в процеса, казва арх. Захариев. В зоната пред Централна гара една част е собственост на НКЖИ, друга на общината, а трета е частна. Освен това пространството около Ротондата е дадено за стопанисване на „Пазари Възраждане“.

Те също трябва да се включат в процеса и да се върви към обща концепция и визия.“

*Материалът е обновен на 19.06.2024 г. след предоставени визуализации от архитектурно студио „А и А Архитекти“.