Оптимизацията на Българската банка за развитие буксува
ЕИБ не може да започне работата си по оценката на институцията заради бавене в парламента
Усилията на правителството за преструктурирането на Българска банка за развитие (ББР) буксуват в парламента. Това стана ясно при изслушването на министъра на иновациите и растежа Милена Стойчева, под чиято шапка е държавната банка.
Правителството даде ход на усилия за оптимизация на банката през лятото на миналата година, когато възложи на министъра да намери международна финансова институция, която да изготви оценка на структурата и ефективността на банката и Фонда на фондовете.
Впоследствие, през ноември,Европейската инвестиционна банка обяви, че ще се заеме със задачата.
По време на изслушването обаче стана ясно, че ЕИБ не може да започне да работи, докато споразумението ѝ с министъра не бъде ратифицирано от парламента.
Те не могат да започнат активна работа без тази ратификация, но те имат готовност и са в очакване, за да започнат активна дейност“, коментира Стойчева.
По отношение на идеята тя уточни, че желанието е за
оптимизиране на всички финансови инструменти и организации“.
Оценката трябва да очертае потенциални слабости и недостатъци в управлението и да предложи подобрения с цел укрепване на стабилността.
Повече за банката
През 2023 г. с тласъка на по-високите лихви по заемите Българската банка за развитие отчете приблизително 35 млн. лв. печалба. Това бе близо до миналогодишния резултат и значително по-добре отпреди две години, когато държавната финансова институция все още бе на загуба.
Банката доби най-голяма популярност през лятото на 2021 г. при второто служебно правителство на президента Румен Радев. Тогава бе разкрито, че тя е раздала няколко кредита в особено големи размери на малък брой клиенти.
Впоследствие новият Управителен съвет въведе таван от 5 млн. лв. на предоставен заем.
Държавната банка купи и 18.35% дял в Първа инвестиционна банка за 140 млн. лв. през 2020 г., за да отговори частната финансова институция на критериите за влизане на България във валутнообменния механизъм ERM-2. Делът бе закупен на цена за акция 5 лв. В момента цената им варира около 2.8 лв. за акция.
След инвестицията правителството на ГЕРБ даде заявка да се опита да назначи свой представител в Надзорния съвет на ПИБ. Такива действия бяха обещани впоследствие и при служебните правителства, когато министър на икономиката бе Кирил Петков, а на финансите – Асен Василев, но до конкретни действия не се стигна.
За приватизирането на банката се заговори по време на неслучилото се правителство на „Има такъв народ“ с кандидат премиер Николай Василев.
Темата бе отворена и по време на изслушването на кандидатите за нов гуверньор на Българската народна банка благодарение на въпрос на Economic.bg. След заседанието депутатът от „Демократична България“ Владислав Панев се застъпи за евентуалната ѝ приватизация.