От следенето до протекционизма – сценариите за живот след ерата нa Covid-19

Четири са възможните сценарии за развитието на света след коронакризата, показва проучване на центърa за маркетингови иновации на BNP Paribas Personal Finance L’Echangeur и подразделението за проучвания на банката.

Анализът очертава следните варианти за живота след кризата: големите международни компании да генерират огромно влияние в ежедневието ни, животът на хората да бъде подложен под мащабно наблюдение, да бъде стимулирано локалното мислене чрез изграждане на икономическа и социална независимост и да бъде установено отговорно потребление с фокус върху дългосрочната грижа за бъдещето на планетата. Не е изключено в следващите няколко години да станем свидетели и на смесица от някои от сценариите.

Първият възможен сценарий тласка печалбата на водещите търговци на дребно нагоре, което предполага брандове да действат по-отговорно. Този сценарий облагодетелства големите компании и ръста на онлайн потреблението.

Според втория сценарий се предвиждат средносрочни мерки, базирани на законодателство, които могат да бъдат комбинирани успешно с действията на правителствата. Това вече се случва благодарение на големите технологични компании в Китай, първата страна засегната от кризата. Много вероятно е това да бъде приложен и в западните държави, имайки предвид нарастващото влияние на променящи правилата лидери като Google, Amazon, Facebook и Apple.

Третият сценарий поставя акцент върху всичко, което е локално. Идеята е да се намали влиянието на глобалната свободна търговия и да се изгради форма на икономическа и социална независимост, което включва засилване на местния стокообмен. Това предполага локалните общности да имат известно ниво на автономност. Вече отчасти наблюдавахме това със затварянето на границите и необходимостта от самостоятелно задоволяване на нуждите на различните държави.

Четвъртият сценарий е с дългосрочна визия. Той поставя под въпрос самата идея за досегашното развитие и растеж на всяка цена. В основата на този сценарий е общественият дебат, докато останалите три се основават на спешност на мерките. Този сценарий би могъл да осигури насока за справяне със структурна криза, за чието разрешаване се разчита на колективни действия, съвместими с идеята за устойчивост на живота на Земята.

Какво очакват българите?

В същото време проучването потвърждава, че европейците, включително и българите, са готови да потребяват по-отговорно и по-често да купуват локални продукти, което кореспондира директно с последните два сценария.

По отношение на отговорното потребление интересно наблюдение е, че 68% от българите заявяват, че сами са решили да потребяват отговорно. Този показател е близък до средния за ЕС. Най-много хора приемат отговорното потребление като кауза в Португалия – 83%. Друг интересен факт е, че 92% от българите се определят като отговорни потребители.

Потреблението на локално произведени продукти е стъпка към по-отговорно потребителско поведение за 54% от българите. В това отношение ние сме на втора позиция в ЕС заедно с Португалия и сме след Италия с 60%. Потреблението на местни продукти е от най-малка важност за хората в Белгия (23%).

В България 40% от хората очакват, че отговорното потребление и защитата на околната среда ще бъдат наложени със закони. В дългосрочна перспектива повечето европейци смятат, че отговорното потребление ще бъде наложено от самите потребители. В България обаче само 25% от хората споделят увереността, че потребителите ще променят навиците си сами.

Други 34% от европейците вярват, че промяната в потребителските навици ще бъде наложена с данъци. Те заявяват, че приемането на принципа „Който замърсява, плаща“ ще бъде най-ефективно за спасяването на планетата.