Отказът на Иран от ядрената сделка активизира Европа

Франция, Великобритания и Германия официално задействаха механизма за разрешаване на спорове за ядреното споразумение с Иран от 2015 г. Това е най-голямата стъпка, която предприеха европейците в отговор на отказа на Техеран да изпълнява ядрените си ангажименти, съобщава Reuters.

В изявление те посочиха, че все още искат Съвместният всеобхватен план за действие (СВПД) да успее и не се присъединяват към искащите "максимален натиск" срещу Иран от стара на САЩ, които се оттеглиха от сделката през 2018 г. и подновиха санкциите.

Съгласно механизма за спор, ЕС трябва да информира другите страни - Русия и Китай, както и самия Иран, за европейския ход. След това ще има 15 дни за разрешаване на различията - срок, който може да бъде удължен при наличието на консенсус. В крайна сметка процесът може да доведе до повторно налагане на санкции, прилагани съгласно предишни политики на САЩ.

След напускането на САЩ, Иран постепенно загърби ангажиментите си по споразумението, аргументирайки се, че има това право заради действията на Вашингтон. „Ние не приемаме аргумента, че Иран има право да намали спазването на СВПД“, казват трите европейски държави в съвместно изявление.

Те допълват: „Нашите три страни не се присъединяват към искащите максимален натиск срещу Иран. Надяваме се да върнем Иран в пълно съответствие с неговите ангажименти в рамките на СВПД".

За да задействат механизма, европейските държави уведомяват Европейския съюз, който действа като гарант за споразумението. Върховният представител на ЕС по въпросите на външната политика Джоузеф Борел заяви, че целта на блока не е да наложи отново санкции, а да "разреши въпроси, свързани с прилагането на сделката“.

След месеци на постепенни действия в разрез с изискванията, Иран обяви на 6 януари, че ще премахне всички ограничения за обогатяване на уран, но ще продължи да си сътрудничи с американската ядрена служба.

Ядрената програма е в основата на конфронтацията между Иран и Съединените щати, проявление на конфликта е смъртта на военния командир Касем Солеймани на 3 януари.

Европейските държави заявиха, че действат „добросъвестно с всеобхватната цел да запазят СВПД и с искрената надежда да намерят път за разрешаване на безизходицата чрез конструктивен дипломатически диалог, като същевременно запазват споразумението и остават в неговата рамка".

„Имайки предвид последните събития, по-важно е да не предизвикваме нова криза за разпространение на ядрено оръжие към сегашната ескалация, заплашваща целия регион“, казаха те.

„Сделката на Тръмп“

Президентът на САЩ Доналд Тръмп се отказа от ядрената сделка през 2018 г. с аргумента, че споразумението, постигнато при предшественика му Барак Обама, е твърде слабо и са необходими нови санкции, за да принудят Иран да приеме по-строги условия. От своя страна Техеран заяви, че няма да преговаря, ако санкциите не бъдат отменени.

В един от най-силните призиви на Европа за ново споразумение, което да замени сегашната сделката, дойде от британския премиер Борис Джонсън. "Ако ще се отърваваме от нея, нека я заменим... със сделката на Тръмп. Президентът Тръмп прави страхотни сделки, както сам казва. Да работим заедно, за да заменим ядреното споразумение с Иран и вместо него да е сделката на Тръмп", каза Джонсън.

"Ако продължат с нарушаването на Виенското споразумение, тогава, в рамките на доста кратък период от време, между 1 и 2 години, те биха могли да имат ядрено оръжие, което не е опция", заявява френският министър на външните работи Жан-Ив Льо Дриан.