„По-добрата половинка“ на България, където пазарът на труда е в подем

Именно София допринася за голямата разлика при сравнението на двете части на България – на Север картината е значително по-балансирана, докато на Юг столицата избутва всички останали региони. За да се повиши стандартът на живот и в по-малките населени места, пък е нужна по-добра комуникация, което в случая не означава по-добра инфраструктура, а буквално нужда…

… да си говорим повече.

Според анализаторите от Института за пазарна икономика сътрудничеството между общините е едно от основните неща, от които регионът се нуждае. Пловдив например е една от общините, които си комуникира много добре с по-малките такива като Хасково и Димитровград и дори пренасочва инвестиции натам. Освен това се търси партньорство и с Бургас и София заради логистиката, т.е. вече има своите оформени лъчове на развитие. В Стара Загора обаче ситуацията не е точно такава и изглежда, че този подход не се възприема.

Там нито вътрешното обединение е ясно как ще се случи – как Стара Загора например работи с Хасково, който е най-близкият център, нито каква е комуникацията с Пловдив“, коментира старши икономистът от ИПИ Петър Ганев.

Градът на липите би трябвало да запретне ръкави и да изгради устойчив план за областта, включително чрез партньорството с намиращите се в близост места. Но и защото в следващите години ще се наложи профилът му да бъде променен, което може да се отрази негативно на пазара на труда. От обвързан с енергетиката и въглищата град, той ще трябва да се трансформира в „зелен“, за което се очаква да получи и средства от Европейския съюз чрез Фонда за справедлив преход.

„Расте, но не старее“

Със сигурност София е най-големият генератор на растеж на икономиката, но значителен прогрес показва и периферията София-област. Именно там развитието на брутната добавена стойност в индустрията е най-силно за последните години, а трите най-бурно развиващи се общини са Божурище, Елин Пелин и Костинброд. И в трите заплатите са отчетливо по-високи спрямо тези в останалата Софийска област – с около 20 до 30%. Видима е и тенденцията сред работещите в столицата все по-често да избират да живеят в периферията.

София е и най-силната област, когато става въпрос за ИКТ сектора. За последните шест години в целия югозападен регион са открити близо 30 хил. нови работни места, повечето от които в столицата. За сравнение, в Южния централен регион секторът расте с едва около 2400 места благодарение на Пловдив, а в Югоизточния – с едва около 150.

София също така е магнит за механичен прираст, но и за естествен. Според данните на ИПИ тя е увеличила населението си с около 80 хил. души за последните десет години, което е и причина цените на имотите да продължават да растат, а местата в детските градини да бъдат мираж за все повече родители.

Другите области с положителен механичен прираст, макар и малък, са Кърджали, Пловдив и Бургас. А най-много хора са загубили Пазарджик и Стара Загора. Любопитното за последните две общини е, че географски те се намират точно между големите икономически центрове.

Дигитализация

Силна икономика на услугите задължително стъпва върху хора с висше или средно професионално образование и това се вижда в София“, обясни Андриан Николов от ИПИ.

Именно нивото на образование рисува икономическия профил на общините в Южна България. София, където преобладават висшистите, е свързана със скока в дигиталните услуги, докато Пловдив и Благоевград, чието население е главно със средно образование, са области, фокусирани върху индустрията.

Николов допълни, че в последните години се наблюдава и силен ръст на търсенето на средно специално образование с технологични профили в цялата страна. Като пример за подражание е посочен Бургас, който наскоро откри нова професионална гимназия за информационни технологии. Надеждата е, че по този начин ще се отговори на увеличеното търсене, като ще се помогне и за допълнителното развитие на ИКТ индустрията в областта.

Подобряването на образователните услуги и дигитализацията се случва несъмнено и благодарение на разпространението на интернет. За последните десет години в някои области на Южна България то се е увеличило с 3-4 пъти и вече няма област с под 50% достъп на домакинствата до интернет.

Доминото „заплати и бедност“

Нарастването на заплатите във всички области на Южна България – средно до около 1600 лв. в Югозападна България и 1050 лв. в останалите два региона – води и до повишаване на дела на населението под линията на бедност. От ИПИ посочиха, че най-сериозен е проблемът в Благоевград, където бяха затворени някои по-големи заводи, а кризата и спадът на туристи допълнително усложняват ситуацията там. Динамиката на бедността е негативна в цялата Южна България с изключение на водещите икономически центрове, които успяват да се откъснат за сметка на малките населени места между тях.

Любопитното

Една от хубавите изненади в южната половина на България е в Родопите. В последните години Смолян привлича много млади учители в областта, което движи подобрението на образованието и го развива с по-бързи темпове дори от столицата и останалите големи центрове.

За растежа на Южна България и в частност на регион като Кърджали следва да бъде отчетен и приносът на минната индустрия там, която създава добре платени работни места. А в случая с Кърджали „дори съживява района“.