Политици и администрация – големите рискове пред Плана за възстановяване

Политическата криза и капацитетът на държавната администрация се очертават като двата най-големи риска пред изпълнението на българския План за възстановяване и устойчивост. Те не само че звучат като най-правдоподобните препятствия в бъдеще, а част от тях вече се реализират. Това показва специален анализ Института за пазарна икономика (ИПИ), насочен към рисковете пред европейския инструмент.

Политическата нестабилност и честите парламентарни избори са най-голямата пречка пред изпълнението на ангажиментите на България. Невъзможността да се формира кабинет и като цяло липсата на политическа подкрепа за извършване на определени реформи или промени в законодателната уредба застрашават целия пакет от реформи на стойност над 12 млрд. лв.

Този риск вече бе ясно видян в парламента миналата седмица, когато наглед не толкова полемичен законопроект – за защита на лица, податели на сигнали за нарушения, не бе одобрен.

Без приемането на законодателните промени България няма да получи втория транш от средства на стойност 1.4 млрд. лв. И въпреки заявките, че нов законопроект все пак ще бъде внесен от политическите партии и евентуално приет по някое време, отлагането му ще забави втората стъпка от Националния план за възстановяване.

Липсва общото съгласие какъв трябва да бъде Планът, как точно да бъде изпълнен и какво да съдържа. Ако една реформа е била подкрепена от предишния кабинет, но не и от следващия, това създава сериозни проблеми“, коментират от ИПИ.

Административните рискове също са значителни и са факт заради системния проблем на държавата със собствената си администрация.

Те възникват, защото администрацията не работи достатъчно добре, невинаги работи ефективно и може да реализира това, за което е назначена“, изтъкна икономистът Петя Георгиева.

Анализът на ИПИ показва, че администрацията се затруднява с изготвянето на обществени поръчки, а на места ѝ липса капацитет. За сметка на политическите рискове обаче при държавната структура рисковете могат да бъдат по-лесно разрешени.

За сметка на тези две вътрешни за страната проблемни сфери икономическите рискове не са особено високи. Основният е високата инфлация, тъй като цените на продуктите растат, може да се стигне до ситуация, в която извършването на дадена обществена поръчка значително е поскъпнало спрямо планираното.

Това може да постави под натиск националното съфинансиране, което ще трябва да компенсира разликата в цената“, допълва Георгиева.

Хипотезата е, че натискът върху бюджета може да дойде и по време на икономическа криза, каквато се прогнозира в краткосрочен период.