Потъването на европейската промишленост

В Европейския съюз, както и в България, статистическите институти постоянно следят не само състоянието на водещите индикатори за развитие на икономиките на отделните държави, но и провеждат оценки на мнението на бизнес лидерите в отделните отрасли. Всеки месец в Еврозоната се оценява мнението на подбрани отделни мениджъри от сектори в промишлеността и услугите, чието мнение за развитието на пазарите, на които оперират, се използва за съставянето на т.нар. Purchasing Managers' Index (PMI).

Този индекс най-общо характеризира очакванията на мениджърите за нови поръчки, натрупани материални запаси, продукция, доставки и заетост в отрасъла, в който действат. Показателят се изчислява за промишлеността и за сектора на услугите поотделно.

По-важният индикатор е промишления PMI за Еврозоната (Euro Area Manufacturing PMI). Показателят се използва като индикатор за „икономическото здраве“ на промишлеността. Неговите стойности са винаги между 0 и 100. Когато PMI е над 50 се счита, че е налице индикация за положително развитие на промишлеността. Ако е равен на 50 – няма изменение в условията за развитието ѝ, но ако е под тази стойност, се отчита свиване на икономическия потенциал на промишлеността.

След като сме наясно със значението на този изключително важен индикатор, който у нас не е много познат и рядко му се обръща внимание, нека да видим неговите стойности за Еврозоната по месеци за изминалата година.

Още от пръв поглед можем да забележим, че изменението на показателя е повече от драстично за изследвания период. Само допреди година – през април 2018 г., показателят е имал стойност 56.2, докато през март 2019 г. вече се срива до стойност 47.50. Това е спад с 8.7 пункта на годишна база – твърде много и твърде показателно, че нещо не е наред с промишлеността във водещите европейски икономики.

По-стресиращото в очертаната тенденция обаче е, че февруари 2019 г. се оказва ключовият момент, в който стойностите на PMI минават под границата от 50 пункта, т.е. налице е вече индикация, че икономиката на страните членки от Еврозоната е във фаза на свиване, като това се затвърждава като тенденция и през март 2019 г.

Нека обаче погледнем по-голямата картина зад този индекс. Обърнете внимание на дългосрочната крива на показателя за последните десетина години.

Веднага можем да видим, че в момента това е най-резкият спад на промишления PMI на Еврозоната от разгара на дълговата криза в Европейския съюз през 2011 г. Твърде бърз и твърде рязък – още от октомври 2017 г. е налице трайна и изразена тенденция на рязък срив в нивата на показателя.

Тази посока на развитие на индекса е изключително тревожна, тъй като говори за сериозни проблеми на промишленото развитие във водещите европейски икономики.

Промишлените отрасли са тези, които са най-чувствителни към наближаващата фаза на икономическа криза, която очевидно ще обхваща все по-отчетливо и по-бързо икономиките на европейските държави.

Не е случайно, че водещи европейски мениджъри в промишлеността заемат негативни позиции за развитието на европейската индустрия. Ниските лихвени равнища, поддържани от Европейската централна банка (ЕЦБ), вече не стимулират европейските икономики, налице е спад в ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) дори и на най-големите европейски икономики – тези на Германия и Франция.

Стандартните макроикономически показатели, като БВП например, измерват текущо икономическия растеж на една икономика или отрасъл, но промишленият PMI е показател, който оценява не само реалните, но и прогнозни оценки на „вещи в занаята“ мениджъри, които познават отлично своите промишлени пазари. Ето защо той е един показател за оценка на „икономическото здраве“ на европейската промишленост, който е с една крачка напред в своята визия за нейното развитие, а към момента – тя очевидно става все по-песимистична.

Усеща се, че европейските мениджъри в промишлените отрасли вече са сериозно притеснени и негативно настроени към потенциала за разрастване на европейската промишленост. Ясно е, че ни очаква нова фаза на рецесия, но ние все още не знаем колко дълбока може да бъде тя и доколко сериозно ще засегне икономическото развитие на континента.

Ако се върнем обратно на фиг. 2 по-горе, можем да направим и притеснителното откритие, че промишленият PMI на Еврозоната е тръгнал по същия точно по същия негативен наклон е тръгнал към онова дъно, до което го докара кризата от 2008 г.

Добре вижте двата наклона кривата на показателя от началото на 2008 г. и сега – от началото на 2018 г. Не може да не отбележим, че е налице идентичен модел на срив на показателя.

Можем само да се надяваме, че ще се повтори спад, подобен на този от 2012 г., след който Промишленият PMI на Еврозоната отново се възстанови. Падне ли обаче стойността му под 40.0 – то със сигурност това ще бъде индикация за нов икономически апокалипсис в Европа, а може дори и за нова глобална финансово-икономическа криза, която този път ще тръгне именно от Еврозоната.