(Пред)окончателното завръщане на филтрите и данък линк

От време на време (май по-често, отколкото ни се иска) лошите идеи успяват да оцелеят неочаквано дълго в администрацията на ЕС, независимо от атаките и натиска, на които са подложени. Така спорната директива за авторското право в единния цифров пазар, която заплашва да затвори, обезличи и цензурира познатия ни днес Интернет, премина по-рано този месец поредната пречка пред превръщането си в закон, при това без да претърпи особени промени в сравнение с първоначалния си вариант.

Дори обратното – според някои мнения вариантът на директивата, който ще бъде предложен за гласуване в Европейския парламент следващия месец, представлява „най-лошият вариант на машина за цензура, която сме виждали досега“.По тази причина си струва отново да разгледаме последствията, до които приемането на този последен вариант ще доведе за глобалното цифрово пространство, което всички ползваме.

Част от ефектите от новите регулации на дейността в Интернет вече сме обсъждали – тъй нареченият „данък линк“ предполага задължително плащане на такси за авторско право дори и за малки отрязъци текст или снимки от линквани другаде материали (търсачки, социални мрежи, агрегатори, академични сайтове), като заявената цел е споделяне на поне част от приходите на онлайн гигантите с авторите и медиите, от чиито продукт печелят. Филтрите за качване на съдържание, от своя страна, целят да елиминират нарушенията на авторските права, като всичко, което се качва онлайн, следва да преминава през проверка за такива нарушения. Важно е да отбележим, че докато в окончателния вариант на директивата има изключение от прилагането на филтри за много малките и прохождащи фирми и сайтове (но с доста строга дефиниция), „данък линк“ ще се прилага без оглед на платформата, която трябва да плати за ползването на съдържанието (но пък все още не разполагаме с ясно определение какъв точно е размерът на съдържанието, което покрива).

Най-вероятно ефектите от въвеждането на двете спорни регулации ще са обратните на очакваното. „Данък линк” заплашва да превърне днес шарения Интернет в сиво пространство, доминирано предимно от текст, като същевременно няма гаранции, че ще увеличи по някакъв начин приходите на създателите на съдържание. Сигурно е обаче, че ще доведе до издигане на допълнителна бариера пред навлизането на пазара за търсене и агрегиране на информация, както на този на социалните мрежи, тъй като днешните интернетгиганти ще са единствените, които ще могат да си позволят да го плащат. Филтрите за качване, от своя страна, заплашват да доведат до прекомерна цензура, при това без досега да е доказано, че ще работят достатъчно ефективно или пък че ще са от полза на носителите на авторско право.

Преките последствия от директивата за авторското право са разглеждани надълго и нашироко в предишни материали на ИПИ (виж горните линкове) . По тази причина тук само маркирахме най-важните от тях. Този път ще се спрем по-подробно на няколко по-широки извода, симптоматични за процесите на вземане на решения на ниво ЕС в някои случаи:

1) Вземане на решения при липса на достатъчно информация – повечето от  институциите, които участваха в дългия процес по обсъждането и одобрението на директивата, демонстрираха ясно (а понякога дори и открито) неразбиране на механизмите, базовите принципи и начини на работа на Интернет и фирмите, които работят в него. Когато регулаторът обаче не разполага с необходимото знание и опит със субекта на своите регулации, резултатите са неподходяща, а дори и вредна регулация.

2) Игнориране на опозицията – директивата за авторското право срещна широк отпор както в рамките на европейските институции, така и в гражданското общество и академичните среди на много страни-членки. Въпреки това желанието на двете водещи държави-членки – Франция и особено Германия - да наложат на целия ЕС правила, които се прилагат със съмнителен успех на собствените им пазари, надделя над опитите от всякакви посоки те да бъдат смекчени. Не липсват дори основания, че интересите и натискът от страна на определени браншове също са изиграли своята роля при вземането на решенията.

3) Пренебрегване на чуждия опит –до голяма степен опитите на ЕС да въведе собствени, специфични правила, ограничаващи дейността в Интернет, приличат на стъпките, предприели тоталитарни и несвободни режими като Китай, Русия и Турция (сред много други) да ограничат и регулират своето дигитално пространство. От една страна, обаче, изглежда европейските институции не се притесняват особено да уподобяват едни от най-потисническите режими; от друга, не са се поучили от техния опит, че технологиите и находчивостта винаги са една стъпка през тези, които се опитват да ги регулират.

4) Потискане на пазара–видимо, поддържането на най-конкурентната среда и осигуряването на най-голямата свобода за онлайн бизнеса не е сред приоритетите на евроадминистрацията, въпреки нееднократно заявяваното желание Европа да е родината на следващия гигант от ранга на Амазон и Гугъл. Въвеждането на допълнителни регулации и утежняването на условията за правене на бизнес обаче не улесняват и не подкрепят иновациите - тъкмо обратното, възпират ги. Може би именно по тази причина единици от водещите технологични компании днес наричат Европа свой дом.

Необходимо е обаче да отбележим, че директивата за авторското право все още не е окончателно приета. В този смисъл има полза от допълнителен граждански натиск в хода на обсъждането ѝ от Съвета на ЕС и окончателното ѝ гласуване от Европейския парламент. Въпреки че досегашният граждански натиск не доведе до особени промени в спорните текстове, можем само да се надяваме че този път институциите ще обърнат повече внимание на гласовете на разума.