Промяната на законната лихва ще засегне потребителското кредитиране
Експертите са на мнение, че промените не са обмислени и ще имат силно негативен ефект върху бизнеса
~ 2 мин.
Георги Желязков
Промяната на законната лихва ще лиши голяма част от българските потребители от достъп до финансови услуги. Това е позицията на Българската асоциация за потребителско кредитиране, която е свързана с промените в Закона за задълженията и договорите, които предстои да бъдат приети окончателно на второ четене в парламента.
Според експертите на Асоциацията свалянето на законната лихва до 4% за граждани и 8% за търговци ще се превърне в преграда за множество клиенти, които са свикнали да ползват кредит на място в търговските обекти или да вземат кредити онлайн и у дома. Също така, според тях, промяната ще доведе и до спад в общото потребителско търсене в ключови сегменти на българската икономика и ще се отрази негативно на приходите в бюджета.
Причината е, че компаниите в сектора ще калкулират в цената на кредита допълнителен риск, който произтича от по-ниската законна лихва за гражданите. Този допълнителен риск в общия случай означава по-висока лихва по кредитите.
Ако разглежданият законопроект стане част от действащото българско законодателство, максималният размер на годишният процент на разходите, приложим за потребителски кредити, би променил драстично своя размер без това да е обосновано от обективни изменения в пазарните условия, се казва в становището.
Там се изтъква, че косвените ефекти не са взети предвид при изготвянето на законопроекта, поради което приемането в сегашната му форма ще има неблагоприятни и необосновани последици върху цял един сектор от икономиката, а именно потребителското кредитиране.
Негативно становище по предложените промени изразиха и Министерство на финансите и БНБ още през октомври, когато законопроектът беше гласуван на първо четене в парламента. Самото искане за промяна дойде от Реформаторския блок. То бе продиктувано от решението на арбитражния съд в Женева, който присъди България да плаща дневно размера на законната лихва, която в момента е 10% за всички. От РБ сметнаха, че ако намалят лихвата, ще намалят и разхода на държавата по „Белене“. В крайна сметка правителството се споразумя с „Атомстройекспорт“ да не плаща лихви, ако плати бързо 600 млрд. евро.
„Според мен е необходимо законопроектът да бъде прецизиран с оглед на ефекта, който същият има върху други нормативни актове, в това число Закона за потребителския кредит и върху правоотношения, абсолютно различни от забавата за изпълнение на парични задължения“, коментира Цветан Петринин, изпълнителен директор на TBI Bank. Той допълни, че позицията на Асоциацията е, че подобни съпътстващи изменения са наложителни по отношение на Закона за потребителския кредит, за да бъдат спазени принципите на действащото българско и европейско законодателство и да се избегнат негативните ефекти върху сектора за потребителско кредитиране.
От БАПК правят уточнението, че според тях негативните ефекти не се целени от вносителите на законопроекта, но не са и взети в предвид.
Според експертите на Асоциацията свалянето на законната лихва до 4% за граждани и 8% за търговци ще се превърне в преграда за множество клиенти, които са свикнали да ползват кредит на място в търговските обекти или да вземат кредити онлайн и у дома. Също така, според тях, промяната ще доведе и до спад в общото потребителско търсене в ключови сегменти на българската икономика и ще се отрази негативно на приходите в бюджета.
Причината е, че компаниите в сектора ще калкулират в цената на кредита допълнителен риск, който произтича от по-ниската законна лихва за гражданите. Този допълнителен риск в общия случай означава по-висока лихва по кредитите.
Ако разглежданият законопроект стане част от действащото българско законодателство, максималният размер на годишният процент на разходите, приложим за потребителски кредити, би променил драстично своя размер без това да е обосновано от обективни изменения в пазарните условия, се казва в становището.
Там се изтъква, че косвените ефекти не са взети предвид при изготвянето на законопроекта, поради което приемането в сегашната му форма ще има неблагоприятни и необосновани последици върху цял един сектор от икономиката, а именно потребителското кредитиране.
Негативно становище по предложените промени изразиха и Министерство на финансите и БНБ още през октомври, когато законопроектът беше гласуван на първо четене в парламента. Самото искане за промяна дойде от Реформаторския блок. То бе продиктувано от решението на арбитражния съд в Женева, който присъди България да плаща дневно размера на законната лихва, която в момента е 10% за всички. От РБ сметнаха, че ако намалят лихвата, ще намалят и разхода на държавата по „Белене“. В крайна сметка правителството се споразумя с „Атомстройекспорт“ да не плаща лихви, ако плати бързо 600 млрд. евро.
„Според мен е необходимо законопроектът да бъде прецизиран с оглед на ефекта, който същият има върху други нормативни актове, в това число Закона за потребителския кредит и върху правоотношения, абсолютно различни от забавата за изпълнение на парични задължения“, коментира Цветан Петринин, изпълнителен директор на TBI Bank. Той допълни, че позицията на Асоциацията е, че подобни съпътстващи изменения са наложителни по отношение на Закона за потребителския кредит, за да бъдат спазени принципите на действащото българско и европейско законодателство и да се избегнат негативните ефекти върху сектора за потребителско кредитиране.
От БАПК правят уточнението, че според тях негативните ефекти не се целени от вносителите на законопроекта, но не са и взети в предвид.
