Неразбран или опърничав: Кой е новият крал на Великобритания?
На 73-годишна възраст, Чарлз III е най-възрастният монарх, който сяда на трона и се изправя пред редица предизвикателства
Със смъртта на майка си кралица Елизабет в четвъртък, принц Чарлз най-накрая стана крал на Обединеното кралство, слагайки край на очакване, продължило повече от 70 години. Това е най-дългото чакане за унаследяване на трона в британската история, пише Reuters в свой специален материал за новия крал.
Ролята, която ще изпълнява Чарлз, е плашеща. Покойната му майка бе изключително популярна и уважавана, но тя оставя след себе си кралско семейство, чиято репутация е опетнена, а отношенията са обтегнати, включително заради продължаващи обвинения в расизъм срещу служители на Бъкингамския дворец.
Чарлз се изправя пред тези предизвикателства на 73-годишна възраст. Той ще е най-възрастният монарх, заел трона в родословие, което датира отпреди 1000 години. До него ще бъде втората му съпруга Камила, която все още разделя общественото мнение.
За недоброжелателите новият крал е слаб, суетен и зле подготвен за ролята на суверен. Той е бил осмиван, че говори с растения и е обсебен от архитектурата и околната среда, а и дълго ще бъде свързван с проваления му първи брак с покойната принцеса Даяна.
Поддръжниците казват, че това е изкривяване на добрата му работа, че той просто е неразбран и че в области като изменението на климата той е изпреварил времето си. Те твърдят, че той е внимателен и загрижен за своите събратя британци от всички общности и сфери на живота. Неговата благотворителна организация Prince's Trust е помогнала на повече от един милион безработни и млади хора в неравностойно положение от създаването си преди почти 50 години.
Проблемът е, че сте в ситуация, в която няма победа. Ако не направите абсолютно нищо... те ще се оплачат от това“, казва веднъж Чарлз в телевизионен документален филм. „Ако се опитате да направите нещо, за да помогнете, пак няма да са доволни.“
През целия си живот Чарлз е притиснат между една модернизираща се монархия, опитвайки се да намери своето място в бързо променящо се и по-егалитарно общество, като същевременно поддържа традициите, които придават на институцията нейната привлекателност.
Това напрежение може да се види в живота на собствените му синове. Най-големият – 40-годишният Уилям, сега самият наследник – води живот на традиционен дълг, благотворителна дейност и военни изяви. По-малкият син Хари, на 37 години, живее в покрайнините на Лос Анджелис със съпругата си – американска актриса Меган – и семейството си, създавайки нова кариера, която е по-скоро в крак с Холивуд, отколкото с Бъкингамския дворец.
Братята, някога много близки, сега почти не си говорят.
Възпитание
Подготвен от раждането си да стане крал един ден, Чарлз Филип Артър Джордж е роден в Бъкингамския дворец на 14 ноември 1948 г., на 12-ата година от управлението на дядо му крал Джордж VI. Само на 3 години, когато той става очевиден наследник, след като майка му става кралица през 1952 г., възпитанието на Чарлз винаги е било различно от предишните бъдещи монарси.
За разлика от предшествениците си, обучавани от частни учители, Чарлз учи в училището Hill House в Западен Лондон, а и в училището Cheam в Бъркшър, в което е учил и баща му, принц Филип. След това той е изпратен в Gordonstoun в Шотландия, където Филип също е учил. Чарлз описва времето си там като ад: бил самотен и тормозен.
Присъда затвор“, казва той. „Колдиц с килтове“.
Отново нарушавайки традицията, той отива в Trinity College, Кеймбридж, за да учи археология и физическа и социална антропология, но по-късно се преориентира към история.
По време на обучението си той официално бе коронован за принц на Уелс – титлата, която традиционно се носи от престолонаследника – на грандиозна церемония през 1969 г., след като прекара девет седмици в Уелски университет, където казва, че се сблъсква с почти ежедневни протести от националисти. На следващата година той става първият британски наследник, получил диплома.
Подобно на много кралски особи преди него, той се присъединява към въоръжените сили, първоначално в Кралските военновъздушни сили през 1971 г., а по-късно във флота, издигайки се в йерархията, за да командва миночистача HMS Bronington, преди да прекрати активната си служба през 1976 г.
Като млад принц той изглежда изящно, спортна личност, която обича ски, сърф и гмуркане. По това време е запален играч на поло и също така язди като жокей в редица състезания.
През 1979 г. прачичо му лорд Маунтбатън, когото той описва като „дядото, когото никога не съм имал“, е убит при бомбардировка на Ирландската републиканска армия (IRA). Това е загуба, която го белязва дълбоко.
Изглеждаше така, сякаш основата на всичко, което ни беше скъпо в живота, беше непоправимо разкъсана“, казва той по-късно.
При напускането на флота през 1976 г. той търси място в обществения живот, тъй като по това време няма ясна конституционна работа, определена за наследника на трона. Веднъж Чарлз споделя, че трябва да измисля задачи в крачка.
„Това е толкова интересно, предизвикателно и, разбира се, сложно“, казва той за ролята си в документален филм за отбелязване на 70-ия му рожден ден.
Принцеса Даяна
Въпреки това, за мнозина във Великобритания и извън нея Чарлз винаги ще бъде свързван с обречения си брак с лейди Даяна Спенсър и връзката му с Камила Паркър Боулс, любовта на живота му.
Когато той и Даяна се женят през 1981 г. пред глобална телевизионна аудитория от около 750 милиона души, булката му изглежда да е идеалният избор.
Първоначално всичко изглежда добре, а синовете Уилям и Хари се рaждат през 1982 г. и 1984 г. съответно. Но зад кулисите бракът има проблеми. След раздялата им Даяна обвинява Камила за проваления им брак, като в телевизионно интервю през 1992 г. казва „в този брак бяхме трима.“ Чарлз заявява, че е останал верен, „докато (бракът) не се разпадне безвъзвратно“. Двойката се развежда официално през 1996 г.
Когато Даяна загива в автомобилна катастрофа в Париж през 1997 г., в пресата се появяват язвителни излияния срещу него и Камила, а обществената му популярност пада.
През десетилетията след това положението му се подобрява, въпреки че той остава по-малко популярен от майка си. През 2005 г. той най-накрая се жени за Камила, която се появи в светлината на общественото внимание, за да спечели по-голямо приемане и похвали за нейния непринуден стил.
Сянката на Даяна обаче остава, а животът ѝ продължава да вълнува публиката. През последните години тя бе обект на голям филм и мюзикъл на Бродуей, докато връзката на двойката бе в центъра на хитовата драма на Netflix „Короната“.
Медийно презрение
Тъй като таблоидите се занимават с връзките му, не е изненадващо, че отношенията му с медиите често са били изпитателни и той не крие презрението си към папараците.
Наистина не съм много добър в това да бъда играеща маймуна. Мисля, че съм доста затворена личност. Не съм готов просто да изпълнявам, когато искат това от мен“, казва той през 1994 г.
На снимки по време на ски ваканция през 2005 г. той бе чут да нарича медиите „кървави хора“ и да казва за кралския кореспондент на BBC: „Не мога да понасям този човек. Той е толкова ужасен“.
По това време медиите искат да хвърлят повече светлина върху личния му живот, но Чарлз иска да говори открито за социални и духовни теми. Той никога не се е свенил да излага възгледите си по въпроси, близки до сърцето му.
Но чрез действия, като основаването на марката Duchy Originals за популяризиране на органични храни, и твърдението, че е разговарял с растенията си и се е ръкувал с дървета, когато ги е засадил, някои медии го определят като маниак, който предпочита да бъде фермер, отколкото принц. Той е критикуван и за това, че откровено не харесва планираното модернистично разширение на Националната галерия в Лондон. Обвиняват го и в „шарлатанство“ заради това, че се застъпва за лечението с алтернативни лекарства.
Биографът Том Бауър казва, че принцът е бил ангажиран с въпроси като околната среда, но е бил упорит и неспособен да понесе критиките.
Той е мотивиран човек, който несъмнено иска да прави добро, но не разбира, че последствията от много от неговите действия причиняват много проблеми“, казва Бауър.
Критиките намаляват през последните години, като вместо това вестниците насочват гнева си към сина му Хари, но не изчезват напълно. Медиите съобщиха през юни, че той е участвал в спорове с правителството относно политиката му за изпращане на търсещи убежище в Руанда – нещо, което принцът, както се казва, е нарекъл „ужасяващо“, което е довело до критики от министри и вестници.
Ако той не е много внимателен, онези, които не са съгласни с провокативните му политически възгледи, също могат да стигнат до заключението, че британската конституционна монархия вече не си струва да се пази“, пише Daily Mail в редакционната статия.
Загрижен за хората
Поддръжниците казват, че новият крал е сериозно мислещ човек, с истинска загриженост за своя народ. За някои той има невъзможна роля – или е обвинен в политическа намеса, ако проявява интерес към социалните въпроси, или рискува да бъде етикетиран като разглезен принц.
Защо мислиш, че съм правил всичко това през всичките тези години?“, казва той в телевизионно интервю за изменението на климата през 2021 г. „Защото винаги съм мислил за следващото поколение.“
В дневниците си Крис Мълин, бивш депутат от лявата Лейбъристка партия, си спомня посещението в дома на Чарлз в Кларънс Хаус, където тогавашният принц говори пред събралите се политици за своите благотворителни организации.
„Обхватът им е широк, но той винаги се връща към една и съща точка: младите, особено недоволните, нещастните и дори злонамерените“, пише Мълин. „Признавам, че съм впечатлен.“
През 70-те години на миналия век, когато британската икономика е в тежко положение, той използва обезщетението си от военноморските сили от 7400 паунда, за да финансира обществени инициативи. По-късно, с градовете, раздирани от бунтове и растяща безработица, неговият Prince's Trust започва да помага на млади хора в неравностойно положение да започнат собствен бизнес.
Щях да бъда ослепителен идиот, ако не бях обърнал малко внимание на подобни неща. Спомням си, че си мислех, че съм сигурен, че има нещо, което мога да направя, за да помогна“, казва Чарлз.
От най-важната си кауза – околната среда – той вече може да се утеши, че световните лидери са се съгласили с исканията му да се справят с кризата с изменението на климата. На конференцията на Организацията на обединените нации COP26, проведена във Великобритания през 2021 г., президентът на САЩ Джо Байдън похвали лидерството на Чарлз, като му казва, че той е накарал „цялото нещо да върви“.
Синът на Чарлз, Уилям, казва:
Той се справи много трудно с това и мисля, че се доказа, че е доста подготвен.“
Щастлив в своята градина
Далеч от кралския дълг или предизборната кампания, Чарлз е най-щастлив в градината на дома си в Хайгроув в Западна Англия или, подобно на покойната си майка, на разходки и риболов в дивите имоти на шотландските домове на кралското семейство, където също рисува акварели. Обича да плете и е написал детска книга „Старецът от Лохнагар“. Освен това е запален по изкуствата, особено по произведенията на Шекспир, операта и Леонард Коен.
Насаме той е забавен с „нечестиво чувство за хумор“, но също така сприхав и взискателен, казват помощниците му. Те отхвърлят обвиненията, че държи на лукса, но казват, че смята, че трябва да направи царствено шоу, когато ситуацията го изисква. Някои от близките му казват, че е мил и трудолюбив, а приятелите му говорят за неговата преданост към дълга, като се грижи за документите си до полунощ през повечето дни.
Човекът никога не се спира. Искам да кажа, че когато бяхме деца, имаше торби с работа, които бяха из целия му кабинет. Едва успяхме дори да стигнем до бюрото му, за да му пожелаем лека нощ“, казва Уилям в документален филм за отбелязване на 70-ия рожден ден на баща му.
Въпреки дългото чакане за трона, работата не е нещо, за което често мисли, казва съпругата му Камила. Попитана дали да бъде крал е нещо, за което той говори, тя отговоря: „Не много, не. Това е просто нещо, което ще се случи.“
Това са чувства, изразени от самия Чарлз.
За съжаление, това ще се случи в резултат на смъртта на майка ми, моят родител, което не е толкова хубаво, така че по-добре да не мисля много за това“, казва той през 2010 г.