„Пукльовците” развиват социалните умения на децата
Зависимостта към технологиите може да се разреши чрез правилното им използване, а не чрез строго ограничаване
Ставрос Ставру:
~ 4 мин.
– Разкажете повече за концепцията на „Пукльовците”?
– Когато децата се наредят около таблета и започнат да играят, Пукльото се появява на екрана. Всяко дете получава индивидуална задача, която трябва да реши (самостоятелно или с помощта на останалите деца). След като всички са готови със своите задачи, се появява и общата задача, където те трябва да се кооперират, за да я решат правилно. Щом това се случи, Пукльото „абсорбира лошотиите” и така става по-доволен и щастлив. С изтичане на времето (между 1 и 5 минути) Пукльото се пука, като степента, с която го прави, зависи от резултатите на децата. При лоши резултати то е едва-едва, а при добри – силно и звучно.
– Какво отличава Вашите игри?
– Различното е фокусът върху социалните умения. Добавената стойност в нашите игри е възможността децата да се учат на емпатия, сетивност, активно слушане, работа в екип, управление на време – все неща, които не са много застъпени към момента в учебната програма в училище. В случая те идват под формата на игра и то поднесена чрез технологични устройства, които са особено популярни на тази възраст.
Към момента имаме 5 разработени игри. Всички те са математически и се играят в отбор. Всяка игра има индивидуални и колективни задачи, което дава възможност както за самостоятелна работа, така и за съвместна. В същото време екипите се конкурират един с друг. Играта учи на отборна работа в състезателна среда. Решение на учителя е дали да подчертае съревнованието, или не. Като цяло основната идея е децата да общуват, да са в интеракция и да развиват умения за работа в екип.
– Какви са конкретните ползи?
– Както казах, основното предимство на „Пукльовците”за децата е, че подпомагат развитието на социалните им умения. Освен това сме си поставили и още две цели. Едната е да затвърдят знанията на децата по математика, като упражняват задачи, съответстващи на учебната им програма. Другата е да повишат осъзнатостта и чувствителността на децата към различни екологични теми (например „Нефтопукльовците” чистят океаните от нефтените разливи).
Допълнителните ползи от игрите за учителите ще бъдат повишаване на мотивацията и ангажираността на децата към учебния процес, както и по-добрата комуникация и взаимоотношения в класа. Ползи има и за родителите, които ще имат още една възможност да общуват с децата си по теми, свързани с тяхното представяне в социална среда.
– Предвид дигитализацията на ежедневието, няма ли опасност да се стимулира развитието на зависимост у децата в ранна възраст към технологиите и видео игрите?
– Нашите игри са специално проектирани да се играят не повече от пет минути и то само в училищна среда. Това означава, че те няма да бъдат лесно достъпни за децата на домашните таблети или телефони, съответно няма да водят до някакъв вид злоупотреба или зависимост.
Относно технологиите и тенденцията все повече хора да развиват зависимости към тях – ние вярваме, че ключът към справяне с този сериозен проблем е по-скоро в тяхното правилно използване, отколкото чрез тяхното строго ограничаване. Ето например наблюдението, че технологиите създават дистанция и превръщат децата ни в индивидуалисти и дори егоцентрици. Именно чрез нашия проект и чрез специално проектираните от нас игри ние искаме да покажем обратното – че технологиите могат да насърчават директното общуване, да утвърждават връзките между децата и да подпомагат тяхното социално развитие. Нашата идея е вместо да отречем технологиите, да се опитваме да намерим начин да ги ползваме така, че да носят ползи за нас и децата.
– Как се роди идеята?
– Случайно. За Коледа бях решил да направя подарък на класа на моя син и много се чудих какво да бъде. Накрая създадох първия прототип. Отидох при децата да играем заедно и те изключително много я харесаха. Стана много популярна и винаги, когато ходех да взимам сина си, другите деца ме питаха кога пак ще играем. Мисля, че въодушевлението дойде не просто от факта, че е игра, но и че е дигитална и се играе на таблет. Учителите пък обърнаха внимание, че на децата им липсват именно такива занимания, които да са забавни и да ги учат на социални умения. Така се зароди идеята, че е нещо, което може да се превърне в продукт и да е полезно.
– Какво предстои?
- В момента имаме няколко прототипа, които сме валидирали с училищата. Сега работим по концепцията и изчистваме историята и визията на играта. След това предстоят нови тестове с деца, за да видим как ще я приемат. Накрая трябва да се роди крайният продукт, който да е използваем от училищата и учителите.
– Как ще разпространявате играта?
– Идеята е да работим съвместно с образователните институции и да я внедрим за ползване в училищната мрежа и различни образователни школи. Засега нямаме план да я разпространяваме в Google Play или AppStore.
– Планирате ли да разработите игри и за по-големи деца в бъдеще?
– Към момента не планираме игри за по-големи деца. Основният ни фокус в краткосрочен план са игри за начален курс на обучение. В дългосрочен план това може да се промени в зависимост от интереса към проекта и темпа на неговото развитие.