Размириците в Китай събориха цената на петрола

Фючърсите на нефта паднаха с близо 3% в понеделник, като американският лек суров петрол (WTI) достигна 11-месечно дъно. Цените в момента се движат от протестите, обхванали Китай, срещу строгите ограничения заради COVID-19. Ситуацията подхранва опасенията, че търсенето при най-големия вносител ще падне, пише Reuters.

Сорт Брент поевтинява с 2.6%, до 81.5 долара за барел към 09.00 ч. българско време, след като в един момент от търговската сесия падне до 81.16 долара – най-ниското ниво от 11 януари. WTI падна с 2.7% до 74.20 долара за барел. По-рано сутринта той докосна 73.82 долара – най-ниското му ниво от 27 декември 2021 г.

И двата бенчмарка, които достигнаха 10-месечни дъна миналата седмица, отчетоха три последователни седмични спадове. Сортът Брент приключи последната седмица със спад от 4.6%, а WTI падна с 4.7%.

В допълнение към нарастващите опасения относно по-слабото търсене на гориво в Китай поради скока на случаите на COVID-19, политическата несигурност, причинена от необичайните протести срещу строгите ограничения на правителството заради COVID в Шанхай, стимулира разпродажбите“, каза Хироюки Кикукава, генерален мениджър на изследванията в Nissan Securities.

Търговският диапазон на WTI се очаква да спадне до 70 – 75 долара, каза той, добавяйки, че пазарът може да остане нестабилен в зависимост от резултата от срещата на ОПЕК+ и ценовия таван на руския петрол.

Китай се придържа към политиката на нулев COVID на президента Си Дзинпин, въпреки че голяма част от света премахна повечето ограничения.

Стотици демонстранти и полиция се сблъскаха в Шанхай в неделя вечерта, след като протестите срещу строгите ограничения се разпалиха за трети ден и се разпространиха в няколко града вследствие на смъртоносен пожар в далечния запад на страната.

Вълната от гражданско неподчинение е безпрецедентна в континентален Китай, откакто Си пое властта преди десетилетие, а разочарованието от политиката му за нулева COVID нараства – почти три години след началото на пандемията.

„Мечешките настроения нарастват на петролния пазар с нарастващите опасения относно търсенето в Китай и липсата на ясни знаци от производителите на петрол за по-нататъшно намаляване на добива“, каза Тетсу Емори, главен изпълнителен директор на Emori Fund Management Inc.

Освен ако ОПЕК+ не се споразумеят за по-нататъшно намаляване на производствената квота или Съединените щати не предприемат действия за презареждане на стратегическите си петролни резерви, цените на петрола може да се насочат още надолу“, каза той.

Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и съюзниците, известни като ОПЕК+, ще се срещнат на 4 декември.

През октомври ОПЕК+ се съгласи да намали целта си за добив с 2 милиона барела на ден до 2023 г.

Следващата среща на ОПЕК+ ще вземе предвид състоянието и баланса на пазара, каза в събота за държавната информационна агенция на Ирак Саадун Мохсен, високопоставен служител в държавния търговец на петрол SOMO.

Инвеститорите се съсредоточиха и върху западните планове за таван на цените на руския петрол. Г-7 и дипломати от Европейския съюз обсъждат лимит на цената на руския петрол между 65 и 70 долара за барел, с цел ограничаване на приходите за финансиране на военната офанзива на Москва в Украйна, без да се нарушават световните петролни пазари.

Но среща на представители на правителството на Европейския съюз, планирана за 25 ноември вечерта за обсъждане на въпроса, е била отменена, казаха дипломати от ЕС. В четвъртък правителствата на ЕС бяха разделени по отношение на нивото, на което да се ограничи цената на руския петрол.

Таванът на цените трябва да влезе в сила на 5 декември, когато започне да действа забраната на ЕС за руския суров петрол.