Развитието на жп транспорта – основният двигател на свързана България

Повишаване на транспортната свързаност, преодоляване на териториалните дисбаланси, както и дигитализация и модернизация на железопътния транспорт в България. Това са основните задачи, които България си е поставила в третия стълб на Плана за възстановяване и устойчивост, наречен „Свързана България“.

Като говорим за дигитална свързаност е редно да я разглеждаме в комплект – заедно с пътна, железопътна, дори ВиК инфраструктура, каза вицепремиерът Томислав Дончев по време на представянето на третия стълб „Свързана България“.

„Значението и необходимостта от качествени и адекватни електронни услуги днес става много по-силна”, изтъкна Дончев, като допълни, че днес срещите и образователният процес реално се случват онлайн. Според него когато се говори за свързаност, трябва да се погледне цялостният комплект от мерки. „Тук изкуството е да бъде представен целият комплекс от мерки”, заяви Дончев. Той е на мнение, че трябва да се работи комплексно - не само в посока развитие на електронните услуги или инфраструктурата.

По думите му днес в България има 17 000 регистъра, повечето от които са в хартиен формат. Целта на държавата е всичко това да да стане цифрово и да се управлява от машини.

Развитие на жп транспорта

Зa пoвишaвaнe ĸoнĸypeнтocпocoбнocттa нa oтдeлнитe peгиoни в cтpaнaтa ĸaбинeтът пpeдлaгa дa бъдaт изpaзxoдeни пpиблизитeлнo 2.7 млpд. лв., ĸaтo oĸoлo 1 милиард oт тяx щe бъдaт пpeднaзнaчeни зa жeлeзoпътния тpaнcпopт в cтpaнaтa. 267 млн. лв. са за внедряване на системи за безопасност в жп транспорта, за закупуване на нови влакове и вагони са предвидени 320 млн. лв. Щe бъдe изгpaдeн и интepмoдaлeн тepминaл в Гopнa Opяxoвицa, като за целта се заделят 188 млн. лв., стана ясно от думите на министъра на транспорта и информационните технологии Росен Желязков, по време на представянето на третия стълб от плана за възстановяване

Железниците предлагат екосъобразен, безопасен и енергийноефективен транспорт. Пътническите превози са три пъти по-евтини и ефектни от автомобилните, а товарожелезопътни превози около шест пъти", каза Желязков.

Един от основните въпроси обаче остава не само реализацията, но и системността на проектите. Дейностите по цифровата свързаност са концентрирани в едно проектно предложение. Основната му цел е изграждането на симетрични гигабитови мрежи за достъп в цялата страна. Устойчивата оптична мрежа ще позволи на всеки бизнес, публична администрация и гражданин да използват възможностите за цифровизация при равни условия в страната.

„Основна пътна мрежа от сигурна широколентова мобилна свързаност ще гарантира високоскоростно покритие за основните пътища – това са магистралите "Тракия", "Хемус", "Струма", връзките с Румъния и Турция”, обясни ресорният министър. Общият предвиден ресурс е 805 млн. лв. - за изпълнение до 2025 г.

Привличане на пътниците към железопътния превоз

Промяната в параметрите на железопътната инфраструктура – скорост, свързаност и информация, би привлякла пътникопотока към железопътния превоз, заяви директорът на НКЖИ Красимир Папукчийски, който също взе участие в дискусията. По думите му операторът на жп инфраструктурата е напълно готов да се справи с всички поставени цели в срок и не вижда причина да има забавяне при изпълнението.

Остава ли отново Северна България „изолирана“ от останалата част на страната?

Това е един от основните въпроси, който се появи по време на онлайн дискусията, на която беше дадена заявка за постигане на пълна свързаност.

Желязков не се съгласи, че Северна България изглежда откъсната, защото там основата е само интермодалния терминал в Горна Оряховица. Той определи като „реформа“ свързването на много планове и проекти.

Многократно по време на дискусията икономистът Георги Ангелов отправи забележки към управляващите, че без реформи България иска да получи евросредства.

Не може всички нужди да се покрият от средства от ЕС, ще има нужда да се работи и по национални ресурси. Нито за магистрали, нито за образование можем вечно да разчитаме на европейски средства. Трябва общините да имат повече средства за инвестиции в инфраструктурни проекти, реформа в събираемостта на местните данъци и такси. Ако ние допълним плана с местни реформи, това е единствения начин, за да имаме синергичен ефект", каза Ангелов.

С тези думи ресорният министър също не успя да се съгласи. „Реформа е тогава, когато се насочваме към превоз на хора и товари с железниците, защото се работи за декарбонизация и дигитализация. Интермодален терминал в Горна Оряховиа, защото това е най-големия възел и терминал в Северна България. В София се разглеждат няколко локации за интермодалност на транспорта, изграждане и модернизация във варна .

ВиК сектор

Заявка за цифровизация беше дадена и във водния сектор. За изграждане и реконструкция на ВиК системи и пречиствателни станции в селища между 2000 и 10 000 еквивалент жители са предвидени 575 млн. лв. По думите на Иван Иванов, председател на новия държавен ВиК холдинг, ще се даде предимство на проектите, за които вече има готовност и по този начин ще бъде даден отговор на всички очаквания.

Съобщителна инфраструктура

Изключително е важно как ще бъдат изхарчени парите, предупреди Галя Маринова, изпълнителен директор на Българската асоциация на кабелните и комуникационни оператори (БАККО). Тя настоя парите да бъдат насочени към развитие на частната съобщителна инфраструктура, а не към държавата, защото тя не била добър стопанин. „Има ли смисъл да се инвестира в държавна агенция, при условие, че има региони с добре развити частни мрежи?“, попита Маринова.

За бързина при реализацията на проектите и на бързо осъществяване на обществените търгове, призова и Петър Статев, председател на надзорния съвет на „София Тех Парк“. „Някои търгове за инфраструктурни проекти се точат с години и така се получава че ние инвестираме в миналото. Трябва да стане така че министерствата да не стават феодални владения, за да може обществените поръчки много по-реално и бързо да се извършват. Към момента България има крещяща нужда от инвестиции в цифрова свързаност“, каза още той.

Инвестицията в инфраструктура не е в тухли и асфалт, а в хора...

…няма как някои региони да се развиват и да дойде нов инвеститор, където няма добър път или добра железница. Не трябва да се фокусираме само върху възстановяването, а върху дългосрочните промени. С тези думи вицепремиерът Томислав Дончев сложи финала на дискусията.