Революционен центризъм

Центърът на западната политика е позната като място на прагматизъм, тихо разсъждение и напредък, където политическите фигури избягват крайностите и търсят компромис. Тъй като политическите центристи не вярват на гръмка и разединяваща риторика, те са възприели някак снизходителен възглед за начина, по който функционира политическият свят.

В момента те са изумени. Популизмът отдясно и отляво е яростен. Старите правила вече не са приложими. Изречени думи, които преди няколко години биха отстранили даден кандидат, в момента са ключ към сърцата на гласоподавателите. Политически позиции, които по-рано се считаха за основополагащи, са подигравани, а тези, считани за чуждоземни, днес са до голяма степен родни. Политически съюзи, преживели повече от век, се разпадат, поради дълбоките социални, икономически и културни промени.

Правото се пропуква. Преобладаващата нагласа е националистическа, антиимиграционна и често протекционистка, пораждаща нов съюз. В Обединеното кралство традиционните поддръжници на работническата партия в стари индустриални общности и богатите дерегулатори и собствениците на фирми са се обединили в неприязънта си към начина, по който светът се променя, и към “политическата коректност”. Не е ясно дали тази коалиция, както и подобни формации в други страни, ще надмогнат присъщите си икономически противоречия, въпреки това не бих подценил обединяващата сила на споделеното усещане за културно отчуждение.

Но, както можем да видим от борбите в Републиканската партия в САЩ, Консервативната партия във Великобритания и в цяла Европа, значителна част от десните все още гледат на себе си като на защитници на това, че свободната търговия, отворените пазари и имиграцията са положителната сила.

Левите също се разделят. Една част се придвижва към много по-традиционна държавна позиция относно икономическата политика и към форма на политика на идентичността, която е много по-радикална по отношение на културните норми. Друга част се придържа към опита си да осигури обединяващо националистическо послание около концепциите за социално справедливост и икономически напредък.

Разбира се, това, което по-рано се смяташе за основополагащо за левите и за десните, би могло да върне контрола върху политическите им партии. Засега обаче крайностите са водещи, оставяйки много социал-либерали и такива, действащи в полза на конкурентната пазарна икономика, съчетана със съвременни форми на колективно действие, без политически дом.

Дали това е временно или сме в преломен момент?

Глобализацията е тази, която променя политиката. Истинското разделение днес е между тези, които разглеждат глобализацията основно като възможност, носеща рискове, които трябва да бъдат смекчени, и другите, които вярват, че, въпреки явните си предимства, глобализацията разрушава начина ни на живот и трябва да бъде силно ограничена.

Понякога давам това като пример за разликата между “отворен” и “затворен” поглед към света. Но докато този пример улавя някои основни характеристики на дадената разлика, стигам до заключение, че не е съвсем на място, тъй като не обръща достатъчно внимание на усещането, че “глобализаторите” пренебрегват реални проблеми в начина, по който работи творението им.

Опасността в западната политика се крие в това, че без широк и стабилен център, двете крайности се сблъскват в безкомпромисна конфронтация. Степента на поляризация както в САЩ, така и в Обединеното кралство е плашеща. И в двете държави обществеността се разделя на две групи, които не са единомислени, не работят заедно и дори не се харесват.

Ситуацията е опасна, тъй като ако продължи дълго, демокрацията ще изгуби своята притегателна сила. Правителството ще бъде парализирано. Моделът на силния човек ще стане по-привлекателен. Ако политическата и икономическата ни система се превърнат в състезание, ръководено от мисленето “победителят взема всичко”, печелившите в един момент ще започват да смятат губещите за врагове, а не за опоненти.

Демокрацията има дух, не просто форма, а днешното ниво на поляризация не е в съответствие с него. Затова имаме нужда от нова политика, която да се стреми да строи мостове и да събира хората - политика, която се различава от вчерашната центристка политика в две отношения.

Първо, трябва да разберем нуждата от радикална промяна, не просто от постепенни реформи. Дори технологиите сами по себе си ще променят начина, по който живеем, работим и мислим. Трябва да покажем забравените вече чувства, че има път през предизвикателството на промяната, и че той е в трансформацията. И трябва да обърнем внимание на разбираемата тревога по въпроси като имиграцията, които са сложни и многопластови, и не могат просто да бъдат отхвърлени като мрънкане на патриотични “хленчовци”.

С други думи, трябва да покажем, че сме разбрали основателното чувство на несправедливост, свързано с определени аспекти от глобализацията.

Второ, трябва да признаем, че съвременната политика не работи адекватно, за да посрещне предизвикателството. Докато за политиците, заемащи центристка позиция в традиционните партии, остава табу да работят заедно, те ще са неефективни, неспособни да изразят това, в което наистина вярват, и неспособни да представляват тези, които имат крайна необходимост да бъдат представлявани.

Накратко, в наши дни революцията е твърде належащ въпрос, за да бъде оставена на крайностите. Центърът също трябва да бъде в състояние да разруши статуквото.

Авторско право Проджект Синдикат, 2017 г.
www.project-syndicate.org