Ще пълзим или ще летим

Иновации, иновации… често говорим за иновации и немалък обществен ресурс се заделя за тяхното подпомагане. Но достатъчен ли е? Не потъва ли като вода в пясък? Ето две гледни точки.

Радослав Марков, Radoslav Corporation – R&D в областта на аудиовизуалните архиви:

Радослав Марков е носител на приза „Иновация на годината 2016”. Разполага с иновативна разработка в областта на постпродукцията за кино и е лектор на най-големи международни събития

За мен иновацията е нещо съвсем ново, което с появата си предизвиква революционна промяна, а не е хитра дреболийка, която „открива” колелото, но малко по-четвъртито. Няма как всеки ден да се правят велики открития. Иновацията решава сегашен или бъдещ проблем по начин, какъвто не е прилаган до момента – и то по-евтино, по-бързо и по-удобно от съществуващите практики. Безполезно за цялата екосистема е да се дават пари за „безвредни иновации”, които просто поглъщат голямо финансиране, а после техните създатели започват да се тюхкат, че не са успели да ги развият и доведат до пазара. Това пречи на истински новите технологии, тъй като става все по-трудно да се отсее зърното от плявата. 

Нароиха се и много организации в подкрепа на стартъпи и на иновации, които просто произвеждат пара и усвояват средства. Намножиха се фондове, които инвестират чужди пари и не са тъй внимателни, както биха били към свои лични средства. Липсват добри експерти, които реално да оценят потенциала на иновацията. Убеден съм, че в България антигравитационен двигател и машина на времето няма как да бъдат изобретени, просто защото няма кой да финансира такова нещо.

Елица Стоилова, основател и СЕО на Umni - първата в България чатбот агенция:

Ноу-хауто, придобито от няколко акселератора, помага на Елица Стоилова успешно да развива чатбот агенцията за автоматизация на комуникацията

Иновацията и желанието да създаваш нещо, което други не са правили, е начин на мислене. Реализацията на идеята обаче зависи от това как обществото се отнася към иноваторите и дали ги подкрепя в усилията им.

Липсата на финансиране на много ранен етап се отразява пагубно на стартиращите компании, които се занимават с иновативни технологии и подходи. В самото начало има разходи, няма приходи, затова младите фирми разчитат най-вече на собствени средства. И ако успяват да намират средства, може и да просъществуват. В противен случай им се налага да се върнат обратно на работа. Друг проблем е, че в развитите компании няма нагласа за внасяне на нови технологии, създадени от стартъпи. Това е фактор, който влияе върху осъществяването на значими иновации, които са в ранен етап на разработване. На Запад има компании, които обявяват конкурси, адресирани към стартъпи, за решаване на дадени проблеми. Това помага да се осъществи връзка с бизнеса.

Акселераторите дават знания и са необходима инвестиция, до която мнозина нямат достъп. Менторите дават ноу-хау, помагат стартъпите да не откриват топлата вода, съдействат и с контакти. Но повечето от акселераторите не осигуряват пари, а и малка част от хората и екипите с идеи за иновации може да влязат в тях. От опит зная, че мнозина имаха добри идеи, но бяха принудени да се върнат в корпоративния свят, защото като предприемачи не попаднаха на правилното място с правилните хора и не намериха подкрепа. След като Umni мина през три акселератора, оцеляването ни ще зависи от срещата с хора и фирми, които да ни гласуват доверие. Искаме ли да се развиваме, ще ни трябва инвестиция - за да не пълзим, а да летим.