Сивата икономика в България намалява с по-бавен темп

От АИКБ посочват, че покачването на композитния индекс се дължи в голяма степен на предприетите нормативни промени, както и някои мерки на правителството за изсветляване на икономиката. Пример за действия в правилната посока са например засиления контрол върху акцизните складове за горива, действията спрямо незаконното съдържание, разпространявано от кабелните оператори и др.

Лошите новини обаче са, че напредъкът при справяне с контрабандата, неформалната заетост, укриването на обороти и т.н. се забавя. При трудовия пазар дори има отстъпление, като АИКБ отчита влошаване през 2019 г. при реалните договори.

А според асоциацията основните причини, задържащи положителните тенденции в изсветляването на икономиката, са липсата на реформи или недостатъчни такива в ключови сектори като здравеопазване, защита на конкуренцията, правосъдието, вътрешен ред и сигурност, пазар на труда. Сред  негативните фактори АИКБ отбелязва и поредното административно повишаване на минималната работна заплата, което е довело до „избуяване“ на нови сиви практики сред нискоквалифицираните работници и служители.

През настоящата година АИКБ актуализира и разшири обхвата на индекса, за да се обхванат повече проявления на сивата икономика. За целта бяха усъвършенствани моделите и методологията за изчисляване на показателите. Разработен е и нов показател – „Заетост на светло“, като данните от него ще бъдат изчислявани и публикувани от 2021 г. Така във фокуса на изследванията ще попадне и трудовия пазар, при който през годините са се откроявали едни от най-съществени проблеми, при това с дълготраен ефект върху националната икономика. Дейностите са извършени в изпълнение на проект „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места чрез ограничаване и превенция на недекларираната заетост“.

Вече десет години АИКБ изчислява Композитният индекс „Икономика на светло“, чиято цел е да се опознаят различните проявления на сивата икономика и да се стимулират политиките за нейното ограничаване. От началото на изчисленията до момента Индексът нараства, като единствената година, през която е отчетен спад от 1,2 пункта, е 2014 г. Очакванията на АИКБ са, че и през следващите четири години българската икономика ще продължи плавна тенденция на изсветляване. Като през 2023 г. Композитният индекс ще достигне нива от над 82 пункта.

По време на събитието за седма поредна година Асоциация на индустриалния капитал връчи наградите „Икономика на светло“.

В категорията за „За нормативен акт или административна практика, които водят до ограничаване на сивата икономика и подобряване на бизнес средата“ победител стана отдел „Счетоводно законодателство“ на Министерство на финансите. Отличието бе връчено за направените промени в Закона за счетоводството, приети от 44-то Народно събрание. Промените в закона може да се определят като ефективна мярка за намаляване на административната тежест върху бизнеса в България и евентуални злоупотреби. Те подобряват бизнес средата в страната и облекчават търговците.

Главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов грабна отличието „За личност или организация, допринесла за ограничаване и превенция на неформалната икономика посредством активна позиция“.

Цветан Петров от Economic.bg е тазгодишният победител в категорията „Журналист или медия, допринесли за промяна на обществените нагласи към нетърпимост към неформална икономика“.

Журналистът от Economic.bg Цветан Петров получава тазгодишното отличие от председателя на АИКБ Васил Велев

Конкурсът има за цел да открои и награди водещи институции и личности с активна позиция и принос в ограничаването на сивите практики. А призьорите са излъчени чрез тайно гласуване от голямо експертно жури, което е съставено от над 100 изявени личности: видни икономисти, общественици, представители на медиите, членове на Националния и Контролния съвет на АИКБ, на Обществения съвет по Ограничаване и превенция на неформалната икономика и др.