Служебният кабинет връща на дневен ред ограничаването на инхауса

Служебното правителство отново ще се опита да постави под светлината на прожекторите  забрана за използването на порочната инхаус практика, чрез която се строят част от мащабните инфраструктурни обекти в страната. Целта е да бъде стопирано непрозрачното разходване на бюджетни средства. На заседанието на Министерския съвет в сряда бяха одобрени промени в Закона за обществените поръчки. Това обаче не е първият път, в който кабинетът анонсира законопроекта.

За него се заговори още през октомври миналата година и въпреки че мина на първо четене в 48-ото НС, почти всички политически сили дадоха заявка за тоталното му прекрояване. Заради разпускането на парламента, промените така и не бяха реализирани докрай.

Припомняме, че инхаус практиката доби популярност през 2021 г., когато стана ясно, че държавното дружество „Автомагистрали“ е превъзлагало дейности на частни фирми, но под прикритието на договори за наем на техника и доставки на материали. Освен това строителите под прикритие са получавали огромни аванси. По-късно бившият министър на МВР Бойко Рашков разкри схема, при която част от парите са изнасяни в чували или са ползвани за строителството на хотели.

Практиката е използвана при строежа на участъци от автомагистрала „Хемус“, скоростния път Видин – Ботевград, укрепването на свлачища, ремонти на язовири и удълбочаването на пристанище Варна.

Използването на практиката даде основание на редовния кабинет „Петков“ да определи строежите като незаконни, а плащанията към фирмите бяха спрени. Бившият регионален министър Гроздан Караджов търсеше начини, за да узакони обектите с промени в Закона за устройство на територията. Те обаче така и не станаха факт. 

Служебният регионален министър Иван Шишков също се опита да задвижи същинското узаконяването на обектите, така че те да станат „търпими“. Промените обаче бяха отхвърлени от 48-ото НС. Въпреки това Шишков не се е отказал от идеята и най-вероятно отново ще внесе законопроекта. 

Промените в ЗОП, приети от кабинета

Одобреният законопроект е идентичен с този от миналата година. Отново се прави предложение за забрана за превъзлагане на предмета на договора или части от него на други лица, както и санкция за нейното нарушаване.

Направени са предложения и във връзка с поети ангажименти, заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост, с които се цели намаляване използването на процедури на договаряне без обявление, както и на дела на поръчките, възложени след получена една оферта. Предвидени са завишени санкции за възложителите, които провеждат процедура на договаряне без да са изпълнени условията по закона.

За насърчаване на централизираното възлагане се осигурява допълнителна възможност за създаване с акт на Министерския съвет на централен орган за покупки за нуждите на общините.

Разширява се обхватът на външния контрол, осъществяван от АОП. Предвижда се въвеждането на задължителен предварителен контрол на процедури на стойност над 5 000 000 лв. Целта е да се обхванат всички значими обществени поръчки, по отношение на които е налице голям обществен интерес, предвид значителните финансови ресурси, които се разходват при тях и по-високата степен на риск от допускане на нарушения при откриването.

Предлага се мониторингът въз основа на извадка от електронната платформа ЦАИС ЕОП да се извършва по определени индикатори, а получените данни да се предоставят на органите за последващ контрол за извършване на проверки. Предвидено е задължение на тези органи за изготвяне и изпращане на доклад за резултатите от проверките и идентифицираните проблеми при прилагането на законодателството по обществени поръчки. Информация от мониторинга ще се изпраща и на Комисията за защита на конкуренцията във връзка със забраната по чл. 15 по Закона за защита на конкуренцията.

Предвидени са нови, по-високи стойностни прагове, във връзка с новите делегирани регламенти на ЕК и повишаването на цените на национално и международно ниво в резултат от динамичните нива на инфлацията.

С предложените промени се въвежда Директива (ЕС) 2019/1161 за изменение на Директива 2009/33/ЕО за насърчаването на чисти и енергийноефективни пътни превозни средства, в частта относно обществените поръчки.

Във връзка с постигане на съответствие с изискванията на Директива 2014/24/ЕС се предлага отпадане на три от изключенията от приложното поле на закона, които се отнасят за изграждане и поддръжка на гранични съоръжения, закупуване на определени лекарства от лечебните заведения и възлагане на дейности в горските територии за създаване на гори, добив на дървесина и недървесни горски продукти, като за изброените дейности ще се прилагат правилата на ЗОП.

Измененията са свързани и с уеднаквяване на подхода при определяне статута на публичните и частните лечебни заведения като възложители на обществени поръчки.

С приемането на промените ще се постигне съответствие на закона с изискванията на европейското законодателство в областта на обществените поръчки и ще се спомогне за установяване на правилна и непротиворечива практика.