С особено мнение: КЗК позволи на собственика на Vivacom да купи кулите на „Булсатком“

Собственикът на „Виваком България“ преодолява една по една пречките по пътя към придобиването на другия водещи играчи на пазара на телевизия и интернет в България – „Булсатком“. С решение от 30 ноември, публикувано на 5 декември, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) позволява на „Словения Броудбанд“ да придобие 167 кули на доскорошния лидер в тв разпространението, който в момента е в топ три при фиксирания интернет.

КЗК не вижда опасност от прекомерна концентрация и постановява „незабавно изпълнение“ на сделката. Решението, с което антимонополният орган дава зелена светлина на сключеното търговско споразумение, се случва с особеното мнение на един от членовете на Комисията, наред с възраженията на телекомите А1 и Yettel, както и на единия от основателите на „Булсатком“.

Случва се и след като aнтимонополният орган одобри ключовата сделка на стойност 1.22 млрд. евро, срещу които саудитската компания TAWAL придоби общо 4800 мобилни кули на United Group, компанията майка на Vivacom, в България, Хърватия и Словения.

Какво позволи КЗК?

Накратко, решението е свързано с процедурата по разглеждане на уведомлението на „Словения Броудбанд“ за придобиването и обратния лизинг на част от активите на „Булсатком“. Става дума за 167 обекта за разполагане на мобилни базови станции или друго телекомуникационно оборудване, както и елементи за фиксирани електронни комуникационни мрежи.

Въпросните активи са свързани с разпространението на телевизия на дребно, фиксиран достъп до интернет, фиксирана гласова телефонна услуга и колокация на оборудване за мобилни мрежи. И са ключов елемент от пейзажа на конкуренцията в тези сектори, както ще стане дума по-долу.

Собственикът на „Виваком България“ (б.а. – „Словения броудбанд“ е едноличен собственик на United Group, която е компанията майка на Vivacom) официално поиска през 2023 г. от КЗК да разгледа споразумението за придобиване на ключовите активи на „Булсатком“ от своето дъщерно дружество „Юнайтед тауърс“. Впоследствие се предвижда „Виваком България“ да придобие право на собственост над някои елементи от въпросната инфраструктура и в бъдеще да ги заеме за ползването обрано на „Булсатком“.

Процедурата за кулите е различна и предшества сключеното 9 месеца по-късно споразумение за придобиването на целия „Булсатком“ от „Юнайтед Груп България“. По него също има задействани преглед и оценка на концентрацията в КЗК.

Предистория: как темата „Булсатком“ стана толкова гореща

Преминала през силни финансови турбуленции и станала обект на заплетени съдебни спорове, „Булсатком“ привлече вниманието и със смяната на собствеността си. Казусът около нея се заплете през лятото на 2021 г., когато стана ясно, че бизнесменът Спас Русев чрез своята „Вива Корпорейт България“ иска да купи поне 75% от капитала на „Булсатком Инвестмънт Лимитид“ (британското дружество, едноличен собственик на капитала на „Булсатком“).

Сделката бе финализирана година по-късно, но междувременно стана ясно, че всъщност е била финансирана със заем от United Group. Кредитът за придобиването на „Булсатком“ бе в размер на 127 млн. евро, а според условията по него UG трябва да си върне заетата сума под формата на инфраструктура, собственост на тв и интернет доставчика.

Що се отнася до Спас Русев, той бе основен акционер във Vivacom преди продажбата ѝ на United Group. Въпреки че се раздели със собствеността си в телекома, той остана в Надзорния съвет на дружеството – с мотива, че ще помага за по-плавната му трансформацията. Миналия август, броени дни преди сделката за „Булсатком“ да бъде вписана в английския регистър, от българския телеком съобщиха, че бизнесменът окончателно е излязъл от компанията.

Описаните по-горе свързаности дадоха повод на конкурентите А1 и „Йеттел“ да опишат случващото се като покупка на „Булсатком“ чрез „подставено лице“. И да сигнализират КЗК, а тя да се реши на проверка (б.а. – такава преди това бе извършена от британския регулатор). 

На този фон се стигна до споразумението на „Словения Броудбанд“ за придобиването на 167-те кули на „Булсатком“, а след това и до сделката за продажба на сателитния тв доставчик – от Спас Русев на United Group.

Би могло да се направи правно-обоснован извод, че в нарушение на чл. 24, ал. 1 от ЗЗК са планирани и е започнало реализирането на поредица от свързани сделки, чрез които групата на United Group, чрез „Вива Корпорейт България“ ЕАД, придобива контрол върху „Булсатком“, пише в позицията си до КЗК „А1 Тауърс България“, инфраструктурната компания на А1.

В становищата на конкурентите и заинтересованите трети страни по придобиването на 167-те кули на „Булсатком“ от „Словения Броудбанд“ се посочва, че чрез тази сделка на практика се поема контрол върху доставчика още преди сключването на споразумението за неговата формална продажба на UG. Според „Цетин България“, инфраструктурното звено, което се отдели преди време от „Йеттел“,

предмет на сделката е, ако не цялото, то най-съществената, най-важната и най-скъпата част от предприятието „Булсатком“. Чрез тази инфраструктура се реализират всички приходи от обичайна дейност на дружеството“.

Особено мнение

Сделката за кулите представлява концентрация и според Димитър Кюмюрджиев, член на Комисията за защита на конкуренцията, който е подписал решението за одобрението ѝ с особено мнение. В него той настоява да се оцени „ефекта на сделката върху пазара по същество“ и реално да се вземат предвид намерените от юристите вратички за заобикаляне на Закона за защита на конкуренцията. 

Всъщност, в нотификацията на „Словения Броудбанд“ до КЗК фигурират две сделки, става ясно от поясненията на Кюмюрджиев:

1. От страна на „Юнайтед Тауърс България“ се придобива контрол върху 167 мобилни кули, а 
2. от страна на „Виваком България“ се придобива собствеността върху активи, представляващи елементи за фиксирана електронна съобщителна мрежа

Крайната цел и на двете сделки за прехвърляне на собственост върху активи – мобилна и фиксирана инфраструктура – е да се погасят задължения на „Вива Корпорейт“, съпровождащи придобиването на „Булсатком“ преди това.

Според Кюмюрджиев тези две сделки са „на практика една сделка“, чрез която се погасява дълг на едноличния собственик на капитала на „Булсатком“ към кредитора „Словения Броудбанд“, чрез „Юнайтед Груп България“.

Въпреки че разделянето на активите на мобилна и фиксирана инфраструктура и обособяването им като самостоятелна част от предприятието на „Булсатком“ ЕАД, може да се обоснове с обстоятелствата, че представляват различен тип инфраструктура, не са свързани помежду си и се използват за предоставяне на различен вид услуги (съответно –
мобилни услуги – гласови и пренос на данни и фиксирани – пренос на данни/достъп до интернет и разпространение на тв програми), посочените два типа инфраструктура представляват цялото търговско предприятие на „Булсатком“ ЕАД, отбелязва членът на КЗК.

В този ред на мисли Пламен Генчев, съоснователят на „Булсатком“, който дълго време води битка за запазване на собствеността си в компанията, обяснява значението им от техническа гледна точка, като акцентира върху интеграцията между фиксираната оптична мрежа и инфраструктурата за мобилни услуги.

„Доколкото инфраструктурата, чрез която се предоставят съвременните мобилни телефонни услуги, е интегрирана с оптична фиксирана мрежа (ОКМ) по такъв начин, че сигналът, чрез който работят мобилните устройства, се предава от иницииращото услугата мобилно устройство през ИМУ (кулите), преминава през ОКМ, след което се предава на съответните клетки, на мястото където се намира приемника, чрез който достига до мобилния телефон. Интеграцията между ИМУ и ОКМ е необходима с оглед постигане на ефикасност“, посочва Генчев в позицията си до КЗК.

Следователно, обособяването на фиксираната и мобилната инфраструктура на "Булсатком" на две самостоятелни части от предприятието на „Булсатком“ ЕАД е направено единствено с цел да се заобиколи оценката на сделката като една“, смята Димитър Кюмюрджиев.

Според него, след прехвърлянето на собствеността придобиваното предприятие не притежава активи, чрез които да извършва оперативната дейност и

следователно чрез продажбата на активи се осъществява трайна смяна на контрола върху тях в полза на „Виваком България“ ЕАД.“

А договорът за обратен наем върху активите на на оборудването – който се сключва едновременно с продажбата им – цели „да прикрие действителния правен ефект на сделката“.