Справедливият преход изисква дългосрочна визия

Д-р Ангелова, въглищната трансформация изправя България пред значителни предизвикателства. Но кои, според Вас, са най-непосредствените, които трябва да се преодоляват, и всъщност успява ли държавата да се справи към този момент? Финансови ли са основно проблемите на справедливия преход или има нещо друго?

България е изправена и пред сериозни предизвикателства, произтичащи от прехода към устойчива икономика, като особено засегнати са въгледобивните региони като Стара Загора, Перник и Кюстендил. В последните 2 години предизвикателствата са дори още по-сериозни, тъй като поради нереалното завишаване на икономическите показатели на Югозападен регион, причинено от включването на силно развитият София-град в него достъпът до помощи е ограничен, а интензитетът им е по-нисък. Това предпоставя необходимост от прилагането на целенасочени политики и мерки за насърчаване на инвестициите. Финансирането и подкрепата за предприятията, за нови инвестиции и за активизиране на индустриалните зони е изключително важна, но следва да бъде обърнато и специално внимание на очакваната загуба на работни места и на нуждата от преквалификация на работната сила. Необходими са съвместни усилия в тясно сътрудничество и координация на националните, регионалните и местните органи, социалните партньори и гражданите.

Преходът към неутралност по отношение на климата оказва въздействия, свързани и със закриването и преобразуването на минните и енергийните предприятия. Тъй като тези предприятия са едни от най-големите работодатели в областта, съществува голям риск от загуба на работни места, от увеличаване на равнището на безработица, емиграция на работната сила, ускоряване на обезлюдяването, икономически упадък и проблеми с качеството на въздуха.

Икономическото развитие и диверсификацията са от изключителна важност и са необходими смекчаващи мерки за справяне с предизвикателствата, произтичащи от прехода към неутрална по отношение на климата икономика. Тези мерки следва да включват подкрепа за растежа на предприятията от реалния производствен сектор, особено в условията на непрекъснато намаляване на инвестициите и на непрекъснато непазарно повишаване на цените на електрическата енергия и енергоносителите. Трябва да се има предвид и че:

• Мините ще се нуждаят от мащабна рекултивация, каквато досега не е имало в България. Обикновено дейностите по рекултивация изискват участието на голям брой работници и отнемат дълъг период от време, като по този начин се създава алтернативно използване на наличния трудов ресурс от мините. Рекултивираните терени биха били подходящо място за алтернативни инвестиции.
• Използването на съществуващите въглищни мощности ще намалее с времето в съответствие с пътната карта, като ще бъдат заменени от ВЕИ и други нисковъглеродни мощности.
• Настоящата структура на работната сила, наета в секторите, дава възможност за евентуално пренасочване към нови промишлени дейности (изискващи предимно ниско и средно квалифицирана работна сила).

Необходимите нови умения са свързани с чистата енергия и енергийната ефективност, в т.ч. ВЕИ, електрическо оборудване и технически елементи за тях, кабели, инвертори, алуминиеви рамки за фотоволтаични системи, хидролизатори за зелен водород, допълнително оборудване за зелен водород, геотермално оборудване – тръби, клапани, автоматизация и др. Освен това при производство на основно желязо, стомана и феросплави следва да се прилагат мерки за повишаване на квалификацията и преквалификация за декарбонизация и формирането на зелени умения.

От съществено значение е осигуряването на адекватно финансиране за цялостното активизиране на индустриалните зони на трите въглищни региона, подкрепено от НПВУ. Интелигентното им управление, в съчетание с изградена вътрешна и външна инфраструктура могат да предложат условия на чуждестранните инвеститори за изграждане на техните производствени мощности. По този начин може да се създаде алтернативна високо-квалифицирана заетост в трите въглищни региона. След политическата стабилност и правовия ред, активно управляваните индустриални зони са техническата предпоставка, от която се интересуват чуждите инвеститори.

Наличието на добре развита и лесно разпознаваема екосистема за научни изследвания и иновации, в тясна координация с бизнеса, би улеснило значително процеса на диверсификация на икономиката във въглищните райони. Съвместните научноизследователски и развойни дейности между академичните среди и бизнеса (напр. чрез инкубатори и индустриални клъстери) водят до развитие на нови знания, които са основа за въвеждане на нови технологии и иновации на продукти и процеси и трябва да се положат усилия за развитие на инфраструктурата в тази посока.

Едно от основните идентифицирани предизвикателства е необходимостта от укрепване на техническия капацитет на заинтересованите страни (общини, МСП и др.) за подготовка и изпълнение на проекти, финансирани от ЕС. Това може да се постигне чрез нарочни обучения и кампании на финансиращите органи.

Няколко групи работници бяха определени като най-уязвими и засегнати от прехода към неутралност по отношение на климата и към тях трябва да бъде насочена пряката дейност на ФСП. Тези групи включват работниците в местните предприятия за добив на въглища и за производство на енергия и топлинна енергия на базата на въглища, работниците в доставчиците на ТЕЦ и мините, заетите в производството на основно желязо, стомана и феросплави, членовете на семействата на горепосочените групи и младите хора, на които предстои да завършат образованието си до 2030 г.

Един от финансовите инструменти, който се очаква да играе най-голяма роля, е Фондът за справедлив преход. Какви са очакванията Ви към този нов за България инструмент и какви са наистина неговите възможности?

Фондът за справедлив преход е ключов инструмент за подкрепа на териториите, които са най-силно засегнати от прехода към климатична неутралност, както и за намаляване на регионалните различия. Той цели да облекчи въздействието на прехода чрез финансиране на диверсификацията и модернизацията на местната икономика и чрез смекчаване на отрицателните последици за заетостта. Подкрепя инвестиции в области като дигитална свързаност, развитие на технологиите за чиста енергия, намаляване на емисиите, възстановяване на промишлени обекти, преквалификацията на работниците и техническата помощ. Фондът ще улесни прилагането на Европейската зелена сделка, която се налага спешно да бъде рекалибрирана, така че да не застрашава конкурентоспособността на реалния производствен сектор.

Инвестициите от ФСП се изпълняват съгласно правилата за споделено управление, което означава тясно сътрудничество с националните, регионалните и местните органи. Достъпът до подкрепа по Фонда за справедлив преход е на основа на представени териториални планове за справедлив преход. В тях се очертават конкретните области на намеса въз основа на икономическото и социалното въздействие на прехода. Те трябва да отчитат очакваната загуба на работни места и преобразуването на производствените процеси на промишлените съоръжения с най-висок интензитет на емисиите на парникови газове.

С Решение от 20.12.2023 г. Европейската комисия одобри нова версия на Програма „Развитие на регионите“ за периода 2021-2027 г. са включени приоритети и финансиране от Фонда за справедлив преход (ФСП) в размер на близо 2,9 млрд. лв. европейски и национален ресурс. Приложения към програмата са и 3-те Териториални плана за справедлив преход на областите Перник, Кюстендил и Стара Загора заедно с 10 прилежащи общини. Тези територии ще бъдат изправени пред дълбока икономическа трансформация през следващите десетилетия в резултат от прехода към климатична неутралност.

Средствата по ПРР 2021-2027 г. ще бъдат насочени към дейности и инвестиции, идентифицирани в одобрените териториални планове, допринасящи за смекчаване на негативните социално-икономически последствия за трите региона и подкрепа на хората в тях. Това включва мерки за повишаване квалификацията и уменията на засегнатите работници в секторите на въгледобива и производството на електроенергия от полезни изкопаеми, финансиране на енергийна ефективност с фокус върху уязвими домакинства, развиване на индустриални паркове и зони, развитие на производство на компоненти и електроенергия от възобновяеми източници, подкрепа за диверсифицирането на икономиката чрез нови предприятия, възстановяване на минните терени за индустриални нужди.

Има редица критики от бизнеса, че териториалните планове за справедлив преход съдържат дефицити и диспропорции, които не отразяват политиката на новата ЕК в областта на енергийната трансформация. АИКБ е диалогичен партньор и работи активно в това отношение, включително като призовава за ново, оптимално и отразяващо реалните условия и предизвикателства райониране на България на ниво NUTS 2.

Освен инвестиции, трябват и целенасочени политики. Какви мерки препоръчвате за насърчаване на инвестициите в засегнатите региони, за да се осигури устойчива заетост?

През декември 2024 г., с активното участие на АИКБ, Икономическият и социален съвет прие становище на тема: „Районите на планиране в  Република България на ниво NUTS 2“. Настоящото райониране на страната на ниво 2 доказано предизвиква сериозен дисбаланс в икономическото развитие на Югозападния регион, включително като занижава интензитета на безвъзмездната финансова помощ, поради непропорционално високото спрямо средното за страната благосъстояние на София-град, което повишава изкуствено благосъстоянието на целия регион.

Деформацията, която се получава при обобщените статистически данни за областите Перник, Кюстендил, София-област и Благоевград, комбинирани със София-град при настоящото райониране лишава предприятията и трудещите се в тях от финансирането, която са получили предприятия от общини с напълно сходни показатели, но намиращи се в други планови райони (на ниво NUTS 2).

ИСС призова държавните институции да инициират съответните промени в законодателството и регулаторната рамка, които да създадат и гарантират възможност за достъп до безвъзмездна финансова помощ с подходящ интензитет за пространственото развитие на областите Перник, Кюстендил, Благоевград, както и други области (като Видин, Враца, Силистра, Търговище и Смолян), които се нуждаят от целенасочена подкрепа и лостово финансиране, за да преодолеят депресивното състояние и да се насърчи тяхното социално-икономическо развитие. Ясно изразена е необходимостта от формирането на отделен район за планиране на ниво NUTS 2, в който отделно да бъде обособена област София-град, с ясен ангажимент на държавното управление за допълнителни инвестиции и целенасочена финансова подкрепа за насърчаване на социално-икономическото и инфраструктурно развитие на София-град.

Европейският съюз разполага с редица успешни примери за управление на зеления преход. Какви добри практики от други европейски страни могат да бъдат приложени в България за успешен енергиен преход и минимизиране на социалните последици?

Социалните партньори в България са автори на редица добри практики, които могат да се приложат при добра политическа воля. АИКБ е една от организациите, които често изпреварват с иновативни модели фактическото прилагане дори на европейски инструменти. Такъв е примерът с микроудостоверенията и индивидуалните сметки за обучение, които са препоръчани от ЕК като гъвкави модели за насърчаване на ученето през целия живот. Още през 2022 г. Асоциацията разработи такива модели за национално прилагане и на ниво предприятие. Идеята е да се създаде национална платформа, където заети и безработни могат да използват ИСО за обучение по специалности като възобновяема енергия, енергийна ефективност, управление на отпадъци и други ключови умения за зеления преход.

Може да се използва примера на Франция, където всяка година се извежда списък с ограничен брой тематични обучения, които се финансират. По този начин могат да се насочат средства за застрашените от безработица групи (например работници във въглищните индустрии) с конкретна насоченост към зелени технологии. В момента има създадена работна група в МТСП за разработване на окончателен модел на ИСО за България, който стъпва на разработените от АИКБ предложения, които бяха подкрепени единодушно и от ИСС.

По отношение на разработените модели за прилагане на микроудостоверенията, следва да имаме предвид, че те предоставят краткосрочно, модулно обучение за конкретни умения. За съжаление България все още няма сформиран екип за работа в тази насока, въпреки че предложените модели от АИКБ бяха одобрени от ИСС. Микроудостоверенията вече навлязоха в редица държави като Ирландия, Финландия, Норвегия, които ги използват именно за кратки обучения за придобиване на зелени умения, особено в сектори, които са обект на преструктуриране. Например, микроудостоверение за "монтаж и поддръжка на соларни панели" или "управление на системи за енергийна ефективност". В рамките на зеления преход, микроудостоверенията могат да адресират нуждите от бърза преквалификация на работната сила.

Има и доста примери за инвестиционни мерки – например, изследване на Световният фонд за дивата природа, което изведе някои добри практики през 2020 г. Но по-важното е, че изведе и ясни насоки как да се подходи, а именно:

• Осигуряване на адекватна и целенасочена финансова подкрепа за прехода чрез комбинация от европейски и национални средства.
• Ангажиране на местните общности и заинтересованите страни в процеса на планиране и изпълнение на прехода.
• Разработване на стратегии, базирани на количествен анализ, с ясно поставени цели за устойчивост.
• Определяне на конкретни и обвързващи срокове за закриване на въгледобива, съчетани с консенсусни стратегии за преход.
• Насърчаване на икономическа диверсификация, ориентирана към устойчиви и екологосъобразни индустрии.

Ето и няколко примера. До 60-те години на ХХ век област Рур в Германия е икономически гигант, осигуряващ работа на 500 000 души в областта на въгледобива. Но новите реалности водят до масови съкращения и икономически спад. Една от най-значимите мерки за преодоляване на негативните последици е трансформацията на закритите мини в културни и туристически обекти. Например, мината „Цолферайн“ в Есен, днес е част от Световното културно наследство, и паркът „Дуисбург“, изграден на мястото на стар стоманодобивен завод. Международното архитектурно изложение „Емшер парк“ поставя основите на тази трансформация, съчетавайки социални и икономически цели в регионална програма. Тези усилия довеждат до значими признания – Есен става Европейска столица на културата през 2010 г. и Европейска зелена столица през 2017 г., доказвайки, че регионът може да комбинира екологичен напредък, икономическо развитие и високо качество на живот, дори след десетилетия на тежка индустрия и замърсяване.

Подобен е примерът и в Англия, където през 2001 г. се открива т.н. Проект Рай (Eden Project) в графство Корнуол. Той е разположен върху рекултивирана територия на затворената каолинова кариера. Проектът представлява огромна ботаническа градина, като се фокусира върху връзката между растенията и хората. Съоръжението се поддържа с пречистена дъждовна вода, събрана от дъното на кариерата, а водопроводната вода се използва само за миене и готвене. Енергийното захранване на комплекса е изцяло устойчиво, благодарение на зеленотарифни електромери, свързани с вятърни турбини в Корнуъл, сред първите в Европа. Проектът е толкова голям, че дава възможност на всички засегнати от преструктурирането на кариерата да получат шанс за нова заетост. Концепцията на проекта е да се организират редица образователни класове за учениците и да се даде възможност за подкрепа на науката и иновациите.

В Западна Македония, Гърция, проблемите също произтичат от зависимостта на региона от въглищата, които осигуряват около 45% от електропроизводството до 2018 г. Затварянето на въгледобивните мини създава сериозен риск от безработица, тъй като над 20 000 души са свързани пряко или косвено с индустрията. Гръцкото правителство, подкрепено от ЕС, инвестира значителни средства в диверсификация на икономиката. Сред основните мерки са изграждането на зони за възобновяеми енергийни източници и подкрепата за малки и средни предприятия в сектори като екотуризма и селското стопанство. Европейските фондове, както и Механизма за справедлив преход, също играят ключова роля, като осигуряват финансиране за преквалификация и инфраструктурни проекти.

Друг пример е в Полша, регионът Силезия, където около 80 000 души са заети във въгледобива (към 2020 г.). Полското правителство разработва стратегия за постепенно затваряне на въгледобивната индустрия до 2049 г., като основният акцент е поставен върху привличането на нови индустрии. Инвестициите в автомобилната индустрия и енергийния сектор играят важна роля за създаването на алтернативни източници на заетост. Освен това, са приложени мащабни инфраструктурни проекти, включващи изграждане на зелени зони и модернизация на транспортната мрежа.

Ефектът от тези мерки се проявява в устойчивото намаляване на зависимостта от въглищата, като същевременно се запазва социалната стабилност. Участието на местните общности в планирането и изпълнението на проектите допринесе за по-голяма приемственост и успех на инициативите.

И в четирите региона ключовата съставка за успеха е комбинацията от целеви инвестиции, социална защита за засегнатите работници и икономическа диверсификация. Това показва, че справедливият преход изисква дългосрочна визия, включваща както местни, така и национални усилия, подкрепени от международно финансиране. Подобни примери и механизми на работа между всички институции и партньори могат да бъдат използвани и в България.

Образованието и преквалификацията са от съществено значение за подготвянето на работната сила за бъдещето. Как оценявате готовността на българската образователна система да отговори на нуждите от нови умения и квалификации, необходими за зеления преход?

Българската образователна система е в процес на адаптация към изискванията за нови умения и квалификации, необходими за зеления преход, но все още не е напълно готова да посрещне тези предизвикателства. Зелените умения са от съществено значение за технологичните и организационни иновации, необходими за постигане на целите на Европейската зелена сделка. Те насърчават нов начин на мислене за устойчивост във всички контексти на работа и живот. Но основното е, че образователната система в България страда от редица други дефицити, които преди месец АИКБ изведе в рамките на кръгла маса по проблемите на образованието. Участниците в нея се обърнаха с призив към институциите за незабавни действия, за да се изгради устойчив мост между образованието и пазара на труда в България. Подчертана беше необходимостта от стратегическо преосмисляне на държавния план-прием както във висшите училища, така и в средното професионално образование и предложихме спешни реформи:

• Значително намаляване на броя на местата в университетите, и насърчаване на приема по търсени от работодателите специалности;
• Активно участие на бизнеса в разработването на учебни програми и съдържание, за да се гарантира, че завършващите са подготвени за реалните изисквания на индустрията;
• Въвеждане на матура по математика;
• Въвеждане на кратки бакалавърски програми от три години за определени специалности, които да осигурят бърз преход към пазара на труда;
• Повишаване на привлекателността на професионалното образование чрез съвместни кампании между институциите и работодателите с фокус върху дуалното обучение, което да комбинира теория с практическа подготовка.

По отношение на зеления преход европейският социален партньор SGI Europe, чийто член е АИКБ, представи конкретни предложения, в рамките на проект „Зелени умения в професионалното образование и обучение“. Те се основават на ключовата роля на социалните партньори (компании, синдикати и местни власти) в прехода към устойчивост чрез разработване на зелени умения и насърчаване на професионално обучение. Препоръчва се създаването на местни екосистеми, включващи образователни институции, изследователски центрове и компании, които съвместно да идентифицират нуждите от обучение и да развиват иновативни подходи. Анализът, който беше направен показа, че има значителен недостиг на зелени умения у заетите в целеви сектори като водоснабдяване, енергетика и транспорт. А основното предизвикателство е идентифицирането на необходимите умения и тяхното интегриране в образователните системи. Стъпвайки на анализа на АИКБ и направените изводи от посочения проект, можем да изведем следните проблеми в образованието свързани със зеления преход:

• Недостатъчна връзка между образованието и пазара на труда. Понастоящем българската образователна система не е синхронизирана в достатъчна степен с нуждите на работодателите. Секторите, свързани със зеления преход – като възобновяема енергия, енергийна ефективност и управление на отпадъци – изискват специфични умения, които не се преподават в необходимия мащаб;
• Ограничена интеграция на зелени теми в учебните програми, макар някои училища и университети да предлагат дисциплини, свързани с устойчиво развитие, екологично образование и възобновяема енергия, тези теми все още не са широко застъпени и не са популярни сред младите хора. Липсата на систематично и модернизирано съдържание ограничава подготовката на учениците и студентите за работни места в зелената икономика. Много училища нямат достъп до съвременни технологии и лаборатории, които да подкрепят обучението по зелени технологии и иновации. Това допълнително ограничава възможността за качествена подготовка;
• Липса на специализирани програми за преквалификация, въпреки че се провеждат инициативи за обучение и преквалификация на заети лица, липсва целенасочена работа със заетите в застрашени индустрии, като въгледобивния сектор. Без национално координирана политика за преквалификация, много работници могат да останат неподготвени за новите изисквания. Проблемът е и в това, че поколения наред семействата им работят там, и е необходима и много мотивация и подкрепа за подобен преход;
• Програмите, подкрепяни от Европейския съюз, като Фонда за справедлив преход, предоставят възможности за подобряване на квалификацията и развитието на нови учебни програми. Същевременно инициативи като STEM центрове и дигитализацията на образованието са стъпки в правилната посока, но тяхното въздействие тепърва ще се оценява.

За да бъде образователната система подготвена за зеления преход, е необходимо:

• Актуализиране на учебните програми с акцент върху екологичното образование и уменията за устойчиво развитие;
• Засилване на партньорствата между образователните институции и бизнеса за идентифициране на ключови умения по устойчивост;
• Инвестиции в цифровизация, модерно оборудване и зелени лаборатории;
• Информиране и привличане на ученици и студенти към кариера в зелените индустрии чрез кампании и насочване.

Финансирането на зеления преход често е предизвикателство, особено за малкия бизнес. Как оценявате съществуващите финансови инструменти за МСП и какво още може да се направи, за да бъдат тези средства по-достъпни и ефективни?

Финансирането, предоставено в рамките на ФСП, е фиксирано и може частично да отговори на установените предизвикателства. В допълнение към ФСП има значителен принос от бюджета на ЕС чрез различни инструменти, включително Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Кохезионния фонд (КФ), Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+) и Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ). Съществуват и няколко възможности за финансиране на национално равнище, които са насочени към някои от съответните стълбове и мерки в рамките на териториалните планове за справедлив преход.

1. Национален план за възстановяване и устойчивост, Стълб „Зелена България“, Компонент „Кръгова и нисковъглеродна икономика“. Предвидени са реформи и инвестиции за: създаване на национален фонд за декарбонизация; улесняване и повишаване на ефективността на инвестициите в енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради; разработване на определение и критерии за „енергийна бедност“ за домакинствата в Закона за енергетиката; енергийна ефективност на сградния фонд; стимулиране на производството на електроенергия от ВЕИ; схема за подкрепа на пилотни проекти за производство на зелен водород и др.
2. Програми, финансирани от ЕФРР, ЕСФ, Кохезионния фонд и други съответни области на политиката: Развитие на регионите; Конкурентоспособност и иновации в предприятията; Изследвания, иновации и цифровизация за интелигентна трансформация; Развитие на човешките ресурси; Образование; Околна среда; Транспортна свързаност; Техническа помощ.
3. Териториална стратегия за развитие на Югозападния регион 2021-2027 г;
4. Иновационна стратегия за интелигентна специализация 2021-2027 г.

В Индикативната годишна работна програма за 2025 г. на Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията” са предвидени процедури за МСП за внедряване на иновации, зелени технологии, нови модели в производството в Северните райони на страната, въвеждане на технологии от областта на Индустрия 4.0 в предприятията. Отделно, в контекста на зеления преход, по Приоритет 4 „Справедлив преход“ в Индикативната годишна работна програма на Програма „Развитие на регионите“ за 2025 г. са предвидени процедури за подкрепа на енергийни общности с цел устойчиви и чисти енергийни решения, производствени инвестиции в големи предприятия, за фотоволтаични паркове и чиста енергия, за научно-изследователска и развойна дейност, за капацитет за водородна верига на добавена стойност, вкл. за квалификация и преквалификация за подпомагане на зеления преход в 2 компонента - Подкрепа чрез квалификация и преквалификация на база картографиране на пряко и косвено засегнатите лица в секторите в преход към климатична неутралност (вкл. свързаните с тях); - Квалификация и преквалификация на лица с цел подпомагане на секторите с висок потенциал за растеж към зеления преход.

Европейските стандарти за отчитане на устойчивостта вече са в сила и ще засегнат значителен брой компании, включително МСП. Какви стъпки препоръчвате на българските предприятия, за да се адаптират към новите изисквания и да се подготвят за изпълнение на плановете за преход?

Много от българските предприятия, задължени да докладват нефинансова информация за напредъка и изпълнението на ESG политики и регулации във годишните си финансови отчети за 2024 г., все още не разполагат с необходимия капацитет, ресурси и експертиза, за да отговорят на изискванията за нефинансово отчитане. Това налага нуждата от по-задълбочена подготовка и изграждане на съответните умения на отговорните лица.

Внедряването на съвременни системи и процеси за събиране и анализ на нефинансовата информация изисква сериозни инвестиции и време за адаптация. В контекста на глобалната икономическа несигурност, допълнителната тежест върху бизнеса ще има нежелани последици.

Важно е да отбележим, че предизвикателствата са общоевропейски и не само България, но и други държави членки изпитват трудности с въвеждането на разпоредбите от Директивата за корпоративна устойчивост. Accountancy Europe, водеща организация в областта на счетоводството и одита призовава за прагматичен подход при първото прилагане на стандартите, признавайки краткото време за подготовка.

В края на миналата година консорциумът EFRAG, натоварен от Европейската комисия да изготви стандартите за отчитане на устойчивостта, изпрати своето техническо мнение по отношение на въвеждането на доброволен стандарт за МСП. Стандартът има за цел да ограничи информацията, изисквана от МСП от лидерите на веригите за доставки и финансовите институции. Той не е предвиден в европейското законодателство, но е абсолютно необходим, за да защити най-малките и уязвими предприятия от административни тежести и от повишаване на разходите на време, средства и усилия за отчитане. За да бъде гарантирано възприемането на подобен подход за ограничаване на административното бреме, през февруари предстои създаването на форум за МСП към EFRAG, който да работи с всички задължени лица и заинтересовани страни в защита на интересите на малките предприятия и в подкрепа на успешното извършване на преход към устойчивост.

Верижният ефект на зеления преход върху доставчиците и партньорите на големите предприятия е значителен. Каква роля може да играе държавата и социалните партньори в улесняването на този процес, така че МСП да запазят конкурентоспособността си?

В България, с промените в Закона за счетоводството (в чл. 48 (12)) е предвидено, че МСП могат да отчитат устойчивостта, като прилагат избран от тях стандарт за отчитане на устойчивостта, приет с делегиран акт на Европейската комисия. В този случай те не са задължени да предоставят на трети страни информация, превишаваща обхвата на прилагания от тях стандарт. Така, българското законодателство се оказва по-прогресивно и подкрепящо малките предприятия, отколкото европейското. Тези промени бяха приети с активното участие на Асоциация на индустриалния капитал в България и на Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България и са пример за това как социалните партньори играят важна роля в подкрепа на запазването на конкурентоспособността на МСП.

Друг пример е участието на социалните партньори в информационните кампании, които са изключително необходими поради това, че МСП не знаят почти нищо за правната рамка на устойчивото развитие и какви задължения произтичат за тях от нея. На европейско и световно ниво все още липсва достатъчно практически опит в прилагането на новите стандарти за устойчивост. Поради започването на нов законодателен мандат, Европейската комисия и натовареният с подготовката на подзаконовите нормативни актови и разяснения консорциум EFRAG закъсняха с представянето на някои от стандартите – например, за доброволно отчитане на МСП, с работата по подготовката на секторните стандарти, както и с публикуването на редица насоки, които са ключови за прилагането на стандартите за отчитане на устойчивостта. Държавите членки понастоящем подготвят проекти, които ще бъдат изпълнявани в рамките на Инструмента за насърчаване на прехода и които ще бъдат насочени към изготвянето на формати за набирането на данни, но работата по тях ще започне през следващата година. Всичко това възпрепятства съществено набирането на данни и подготовката на нефинансови отчети от предприятията. По тази причина, българските работодатели се обърнаха с към Министерство на финансите с искане за законодателна промяна, която да отложи с една година влизането в сила на разпоредбите за нефинансово отчитане в България. Мотив в тази посока е и факта, че нефинансовите отчети подлежат на одиторски ангажимент, но обучението и регистрирането на одитори, лицензирани да извършват подобни ангажименти е още в процес на финализиране и публичните компании към момента нямат назначени такива одитори.

Това отлагане ще даде възможност България да синхронизира с други държави членки своите политики по устойчивост и да адаптира законодателството, което ги регламентира. Допълнителната година ще даде възможност да се извлекат поуки от опита на страните, които първи са въвели изискванията. Това би осигурило по-плавен преход и адаптация на българските предприятия, би намалило риска от грешки и неточности, както и би спомогнало за подобряване на качеството на отчетите.

Разсрочването на процеса ще позволи на предприятията да разпределят по-ефективно разходите, свързани с въвеждането на новите изисквания.

Вие ще участвате като лектор в конференцията „Справедлив преход в Перник“. Какво да очакват посетителите и защо е важно да дойдат на събитието?

Темата е изключително важна и актуална. Считам, че подобни международни събития дават възможност на регионите в преход чрез демонстриране на най-добри практики и поуки, извлечени от европейските региони, заети със своите индустриални и икономически предизвикателства, да почерпят опит и да адаптират работещи решения. Чрез фокусиране върху устойчивото развитие, създаването на работни места, повишаването на уменията и преквалификацията, ще се насърчи социалното и икономическо сближаване в регионите, зависещи от изкопаемите горива, особено въглищата.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.