Странният живот на картините

Майстор на четката, сладкодумец и… кадемлия, Вихра Григорова е сред ярките лица на Пловдив. Канят я да открива изложби, защото носи добър късмет, умее да улови вниманието на зрителя и да го поведе на пътешествие с непредизвестен маршрут.

Над 40 години е работила в Градската художествена галерия на Пловдив и това е не просто факт, а безценен опит.

Природата на пейзажа

Снимка Соня Станкова

Силата на Вихра Григорова е в пейзажите. Нейният баща Петър Григоров е бил пейзажист. Научил я да обича природата и с всеки поглед да открива моментното състояние – тъжно или весело е полето, има ли надежда в атмосферата. Като малка е била постоянното присъствие в неговото ателие. Имал феноменална памет и в течение на седмици ѝ разказвал „Илиада“. Така у нея влиза любовта към четенето и остава за цял живот. Нейният баща ѝ разкрил тайнства, които сама може би щяла да открие, но далеч по-късно. Вихра обича да е сред природата: „Сама съм там и ми е хубаво“. В пейзажите ѝ няма хора.

Отношения с картините

Научила се да оставя картината да я води, докато я рисува. Обича пленерите, там се чувства в Рая. На такова място общува със своите колеги и работи. Забелязала, че има художници, които се „бият“ с картините си, за да наложат своето и после от картината лъха агресията, с която са създавани. Други подхождат със смирение и ласка и техните творби носят мека енергия. По произведенията му ще познаете и самия автор. Вихра Григорова вече позволява да стане онова, което самото платно е решило да бъде: „Ако ти се ядат смокини, те няма да узреят, докато не им дойде времето“.

Къде си, Ангел мой

Странна е съдбата на картините. Вихра с месеци събирала пера от гълъби и нарисувала Ангел, върху крилете му апликирала тези пера, а в ръцете му поставила единственото бяло перо. Картината със заглавие „Къде си, Ангел мой“ била в изложба и после се озовала за съхранение в приятелско ателие в Капана. При пренареждане я изваждат за малко отвън на тротоара и в този момент се появяват нейните купувачи. Да, наистина случайността е сблъсък на две необходимости.

Дом или инвестиция

Анонимният купувач не ѝ е така скъп, както приятелят, дал дом на нейно платно. Има произведения, които клиентите много харесват, но тези работи не са „докоснати“. А има картини, които с години си чакат своя човек, докато се намерят: „ В това е магията на изкуството, която нито принтове, нито изкуствен интелект може да постигнат. Тръпката, „червената нишка“, протичаща през сърцето, през мозъка и ръката, движена от вдъхновението отгоре, не може да бъде интерпретирана от машина. Просто душата няма да е там. Картината е нещо много лично за автора. Всеки е индивид в своята уникалност“.  Но едни гледат на изкуството като на инвестиция и купуват от даден художник, за да имат негова работа. Други се допитват до експерти, за да не направят грешен ход. А има хора с големи възможности, които избират със сърцето си, за да се радват на картините.

Егейски истории

Юбилея си Вихра Григорова отбелязва с изложбата „Егейски истории“, която се открива на 6 октомври в галерия „Червеното пони“ на Небет тепе в Стария Пловдив. Картините се раждат след специализирано посещение с археолози в Егейска Турция. Чрез платната тя предлага емоционална живописна разходка няколко хилядолетия назад, с която разпалва искрата на любознателността.

Времето с Вихра минава неусетно, част от нейното време остава съхранено в картините ѝ, както другата част от разговора ни продължава да живее в записа, който направих.

Текстът е част от бр. 116 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са изцяло отговорност на списанието и не отговарят непременно на редакционната политика на Economic.bg.