Строителите искат кабинетът да индексира договорите им
От Камарата на строителите в България цитират данни на НСИ, според които браншът отчита „драматични“ спадове
Държавата прекалено закъснява с приемането на адекватна методика за индексация на договорите с публични възложители, а браншът става заложник на политическото противопоставяне. Това посочва Камарата на строителите в България в своя позиция, изпратена до медиите. От там настояват Министерският съвет да приеме методика за индексиране, за да не е нужно темата да се гледа отново от Народното събрание.
Позицията на КСБ идва на фона на отхвърлена от парламента индексация на всички строителни договори. Вдигането на цените с 15% трябваше да стане факт с промени в Закона за обществените поръчки, но проектозаконът не се прие на първо четене в началото на юни. Тогава Камарата заяви, че държавата убива бранша.
Оттогава досега КСБ, Браншова Камара „Пътища“, както и Националното сдружение на общините (НСОРБ) настояват индексацията да се случи. Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) също апелира към управляващите да намерят решение на проблема. Пътните строителите дори заявиха, че ще спрат ремонтите от 1 юли.
Точка, свързана с индексацията, обаче няма в управленската програма на евентуалния кабинет „Василев“. Припомняме, че финансовият министър в оставка и кандидат-премиер Асен Василев бе против подобно индексиране още при коалиционните преговори за съставяне на правителство миналата година.
Според Камарата през последните месеци се уронва престижът на всички компании, а показателите в строителството са на едни от най-ниските си, „драматични“ нива. Тенденцията започва от миналата година и се затвърждава и през първите три месеца на 2022 г.
Многократно КСБ предупреждаваше властта – и служебните правителства, и редовното след това. Дадени бяха много обещания. Но още няма резултат."
Какво показват данните?
По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) произведената продукция в отрасъл строителство за първото тримесечие на 2022 г. е на обща стойност 2.68 млрд. лв., като спрямо първото тримесечие на 2021 г. намалява с 14.1%. През разглеждания период произведената продукция в инженерната инфраструктура също намалява – със 16.4%, а в сградното строителство – с 12.4%.
Данните на НСИ сочат положителна тенденция при жилищното строителство. Така например издадените разрешителни за строеж на нови сгради бележат ръст от 9.2% през първите три месеца на годината спрямо същия период на 2021 г. Започнало е строителството на над 1 800 нови сгради, което е ръст от 17.1%. Тенденцията е положителна и при въведените в експлоатация, новопостроени жилищни сгради – те бележат ръст от 26.7% през първото тримесечие на 2022 г. спрямо това на 2021 г.
Единственото раздвижване, което е видимо и за гражданите, са частните инвестиции в жилищна. При големите инфраструктурни обекти обаче, като жп, обществени сгради, пречиствателни станции, ВиК, пътища, саниране – проекти за милиарди във всички сфери с публични възложители, са под риск да не бъдат изпълнени. И отговорност за това не могат да поемат изпълнителите", посочват от КСБ.
Преките инвестиции за първото тримесечие на 2022 г. в отрасъл строителство са с отрицателен знак и възлизат на -20.7 млн. евро, като спрямо първото тримесечие на 2021 г. намаляват с 31.1 млн. евро.
Обществените поръчки
Обявените обществени поръчки в сектора през първите три месеца на 2022 г. са 552 бр. с прогнозна обявена стойност от 1.131 млрд. лв. На годишна база стойността им бележи спад от 49.5%. Тенденцията е обща за всички подотрасли на строителството – инженерна, ВиК, сградна и енергийна. На годишна база най-голям е спадът в инженерната инфраструктура – цели 73.4%, сочат данните на Агенцията за обществени поръчки (АОП). По източници на финансиране на обявените поръчките, най-голям дял заемат тези, финансирани от държавния бюджет – 81.3%, а оперативните програми – 18.7%.
По данни на АОП за първото тримесечие на 2022 г. са сключени 444 договора в сектор строителство на обща стойност 413.2 млн. лв. В сравнителен анализ за същия период на 2021 г. броят им намалява с 22.4%, а стойността по договорите намалява с 51.8%.
Общините са едни от най-големите възложителите. Те са обявили най-голям брой нови обществени поръчки, но и са сключили най-голям брой договори със строителните фирми през първото тримесечие на 2022 г. Стойността им възлиза на 243.9 млн. лв.
Именно Сдружението на общините алармира преди месец, по време на обсъждането на индексацията в парламента, че много строителите се отказват от вече спечелени обществени поръчки.