Студентският дух на Хайделберг

Хайделберг е един от най-романтичните градове в Германия, известен като средище на изкуства, наука, култура и най-вече като университетски и студентски център. Неслучайно е наричан немския Оксфорд. Повлиян от романтиката и историята и аз реших да отида там, подобно на един от най-известните писатели и пътешественици – Марк Твен – решил да прекара цяло лято, сипейки похвали за чаровните гледки и спокойствието, които градът предоставя.

Посещението ми се случи през декември и така реших, че ще успея да попълня една голяма празнота в живота си – факта, че никога не съм бил на истински автентичен немски коледен пазар. Не какъв да е, а с традиции от векове, пълен с типични германски дървени къщи с изрисувани фасади и кръстосани греди, където щанд след щанд ти предлагат вурстове, глювайн и коледни сладки. Въобще където да ти стане лошо от ядене, пиене и заобикалящите коледни клишета като на пощенска картичка. В Германия има стотици такива градчета и коледни пазари. Но в декемврийския Хайделберг не открих китните зелени хълмове и лозя, радвали очите и вдъхновявали американският класик. Градът през декември си „вървеше“ с очаквана гарнитура от мразовити температури, навъсено сиво небе, и мъгла - от време на време. За това не е чудно, че немците са измислили коледните базари много отдавна, като начин да борят цялата тази унилост и да възпроизведат домашния уют и на улицата.

И наистина, ако се придържате към старинната част на града, крачейки нагоре-надолу по дългата главна пешеходна улица – Хауптщрасе, освен покрай бароковите фасади и светлите и примамливи витрини на всякакви магазини, ще минете не през един, а през поне три отделни коледни пазара. И ако на всеки един от тях спрете за малко почивка, атмосфера и чаша греяно вино или яйчен пунш, докато стигнете до другия край на улицата, цяла миля от край до край, ще сте забравили за вкиснатото време.

Едва ли нещо ново може да се каже за коледните базари, всичко вече хиляди пъти е описано и разказано и си е точно както е – обрисувано и романтизирано от писатели, журналисти и сценаристи на сладникави филми. Важното е човек да ги посети с добра компания от приятели или роднини, за да попие от празничната атмосфера. Типичната немска коледна, и доста калорична, храна, си е направо измислена да бъде консумирана, докато въздухът навън щипе бузките – така не се чувстваш виновен, даже си имаш оправдание. Такова поне беше моето настроение, докато се борех с голяма колкото снежна топка парена кнедла Дампфнудел, полята обилно с ванилов сос и череши, и криеща дълбоко в в себе си сърце от шоколад. Разточително!

Когато си в Хайделберг през декември, не може да не откриеш знак от съдбата и съвпадение около датата, на която у нас се празнува 8 декември. Да, за немските студенти тази дата не значи нищо, и, доколкото разбрах, те дори не са и достигнали до тази възвишена идея да си имат свой празник, в който и двойкаджии, и академични зубъри могат да се прегърнат в спиртово опиянение и да почетат един специален житейски период, който така бързо отлита. Но докато родните студенти вдигат наздравици в някоя задимена механа, в Хайделберг празникът им може да се почете с обиколката на някои от най-знаковите места за хайделбергските студенти.

Доста интересно и уникално място е студентският затвор (или по-точно карцер), който може да посетите като част от тур в Университетския музей. Тези килии, чиито стени са тотално облицовани с графити на повече от сто години, са свидетелство за автономията, която университетът е имал в сферата на правораздаване. От края на 18-и до началото на 20-и век студенти, които са били наказани за всякакви по-дребни провинения - от пиянстване до сбивания и кавги на улицата – е можело да бъдат „осъдени“ да лежат от 3 до 30 дни в спартанската килия, където има само дървени нар, маса и стол. Наказанието обаче далеч не ги е освобождавало от задължението да ходят на лекции, просто след края на уроците пак е трябвало да се приберат в затвора, вместо да обикалят кръчмите. Да, сериозно наказание.

19-и век е бил наистина бурно и плодотворно време в германските земи – тогава се зараждат романтизма, либерализма и национализма, който по това време се е изразявал в порив немската нация, разделена между безчет кралства, княжества и херцогства, да се обедини в едно цяло.

От този период датират и първите академични братства (Щудентенфербиндунг), които са еквивалент на американските „fraternities“, само че по немски даже някак по-странни. Когато Марк Твен е бил там през лятото на 1878 година, с интерес е отбелязал как някои от студентите имали белези по лицата, очевидно от прорезни рани. Тези белези всъщност са били височайш знак на принадлежност към едно от тези братства, където честа практика било членовете да практикуват академична фехтовка (Мензур), при която двамата дуелисти движат единствено ръката, в която държат сабята. И  всъщност да получиш рана на лицето от оръжието на противника се е считало за голяма чест. Тези обезобразяващи белези можело да останат за цял живот, но затова пък се считали за паспорт към по-добър живот в буржоазното общество след дипломирането. Старите членове не братството имали дълг към по-младите да им помагат в професионалната реализация после. Най-интересното е, че тези братства, и да, дори фехтовката, съществуват и до ден днешен, макар да не са толкова видни в студентския живот, както преди.

В Хайделберг можете да посетите ресторант, който навремето е бил любимо място за празненства и чествания на тези студентски клубове и тачи тази своя традиция с гордост. Името му е Schnookeloch и масите са в отлично състояние, което е странно, предвид, че са от дърво и са изографисани и изчегъртани със студентски графити досущ като чиновете в което и да е редово българско училище. Също така стените са окичени от край до край със стари снимки на студенти в униформите и шапките на братството, запечатани в момент на веселие.

За по-модерно усещане на студентския живот в Хайделберг през 21-ви век пък можете да се насочите към студентския стол (Zeughaus-Mensa im Marstall) на брега на река Некар. Той се намира в дълга сграда, която навремето е билa барутен арсенал, а днес предлага на учещите се обяд на студентски цени, разбира се. В единия край се сервират гозбите за деня, а в другият пък си има цял бар, където се сервират кафе, напитки и десерти.

Ако дойдете във вторник или петък и сте се настроили за типични немски блюда като вурстове или свински джолани, обаче, ще останете разочаровани, защото тези дни са определени за вегетариански и ще ви сервират съвременни интерпретации на класиките – например гулаш от тропически джакфрут или ростбиф от соя.

Това със сигурност е в крак с времето с днешните немски нрави, където вегетарианизмът и веганизмът са станали истинското верую на младото поколение. Meжду 2016 и 2020 г. броят на веганите в страната е скочил двойно и днес над 5% от младите не ядат месо.

Не е нещо, което Марк Твен би разпознал, ако можеше да го види и опише днес. Особено за страна, където безкрайното разнообразие от наденици през вековете се е превърнало в един от културните символи.

Текстът е част от бр. 118 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.