Съвършенството като враг, несигурността като шанс: ИНспираторът Боряна Манолова

Мъск е направил големия пробив за човечеството и тръгвате на едногодишно пътуване до Марс. С кои трима известни личности (живи или мъртви) бихте искали да го прекарате? 

За подобно пътуване бих избрала трима души, които за мен олицетворяват в най-голяма степен духа на иновациите, напредъка и човешкия потенциал. Първо, Леонардо да Винчи – неговият интердисциплинарен гений и несекващо любопитство към тайните на живота биха ни вдъхновили да видим Марс не само като нова граница, но и като бяло платно за преоткриване и преосмисляне. На второ място – Ада Лъвлейс. Като първия програмист в света, нейното визионерско мислене ще ни помогне да погледнем отвъд очевидното и да открием нови взаимовръзки и неизследвани възможности. И накрая, бих искала да взема със себе си Дейвид Боуи – неговата музика и артистичен маниер ще ни държат здраво свързани със същността на това да сме хора, дори когато Земята е малка точка някъде сред далечните звезди.

Имате право на един работен ден с изпълнителен директор на компания (жив или мъртъв). Кого бихте избрали и защо?

Със сигурност бих избрала Вернер фон Сименс. И не само защото е основател на Siemens AG, а защото е уникална комбинация между инженерен гений, успешен предприемач и ярък визионер с отговорност към поколенията. Да прекарам един ден с него би било изключителна възможност да свържа миналото с бъдещето. Неговият предприемачески дух и неспирен стремеж към иновации продължават да ни вдъхновяват и аз вярвам, че прозренията му все още са валидни за всички онези технологични пионери, които прокарват пътища към бъдещето.

Бих използвала този ден, за да разбера дали някога си е представял, че неговите изобретения като точковия телеграф, динамо машината, електрическия локомотив, тролея ще окажат такова влияние върху цялостното развитие на човечеството. Бих искала да науча още как той си представя ролята на технологиите в оформянето на обществото и как би подходил към днешните предизвикателства като дигитализация и устойчивост.

Представете си, че сте корабокрушенец на самотен остров, но всичките ви основни човешки нужди – като храна, вода, подслон – са задоволени. Кои други две неща бихте искали да имате със себе си и защо?

Като инженер първата ми мисъл, разбира се, е да си пожелая да разполагам с брадва или друг подобен инструмент, който да ми позволи да построя сал или лодка, с които да се измъкна от острова.

Ако все пак това е невъзможно, бих искала да имам със себе си банка със семена за засаждане. Притежаването на разнообразна колекция от семена би позволило отглеждането на различни растения и би гарантирало допълнителен източник на храна. Същевременно грижата за тях би ми осигурила нещо, с което да се занимавам всекидневно.

Ако можехте да подарявате една-единствена книга до края на живота си, коя би била тя?

„Малкият принц“ на Антоан дьо Сент-Екзюпери. Тази вечна приказка улавя същността на човешкия опит през очите на дете, напомняйки ни за важността на въображението, любопитството и връзките, които ни свързват. В свят, движен от стремежа към успех, „Малкият принц“ служи като напомняне да ценим това, което е наистина важно – любовта, взаимоотношенията и простите радости от живота. Това е книга, която надхвърля ограниченията на времето и пространството, предлагайки мъдрост и перспектива на всеки читател, независимо къде се намира по пътя си.

Вие сте пътешественик във времето. Имате възможност да се придвижите напред в бъдещето или да се върнете назад в миналото. До кой момент искате да пътувате и защо?

Бих избрала да пътувам 100 години напред в бъдещето. Темпото на технологичните и обществени промени се ускорява и за мен би било изключително интересно да видя как би изглеждал светът след един век. Искам да разбера как човечеството се е справило с днешните предизвикателства като изменението на климата, цифровизацията и социалната справедливост. Това би било възможност да се поучим от тези прозрения в нашето време, за да оформим по-добре настоящето и да се подготвим за това, което предстои.

Получавате възможност да се сдобиете със суперсила (всякакъв вид умение, за което се сещате), но само за ден. Коя ще бъде тя и защо?

Ако можех да имам суперсила за един ден, бих избрала способността да накарам хората да се разбират един друг. Смятам, че голяма част от днешните проблеми на човечеството, включително военните конфликти, се дължат на липсата на емпатия и желание да опознаеш истински другия, да повървиш в неговите обувки. Представете си въздействието от една такава сила – изчезването на недоразуменията, преодоляването на културните различия и насърчаването на разбирателството, макар само за един ден. Бариерите падат, десетилетни конфликти се оказват загърбени и хората и народите се преоткриват по нов начин. Тази сила би била катализатор за трайна хармония и прогрес. Зная, че звучи утопично, но нищо не пречи да помечтаем...

Посочете най-голямата заплаха/предизвикателство за вашата компания през следващите пет години.

Най-голямото предизвикателство за Siemens през следващите пет години е да останем водещи в разработването на нови технологии, като същевременно поддържаме ангажимента си към устойчивост. Тъй като дигитализацията се ускорява, ние трябва да създаваме иновации достатъчно бързо, като в същото време гарантираме, че нашите решения допринасят за устойчиво бъдеще. Балансирането на тези два императива – иновации и устойчивост – ще бъде от решаващо значение за траен успех.

Коя е сферата, в която България има най-голям потенциал да се превърне в лидер на европейската карта?

Вярвам, че България има потенциал да стане европейски лидер в дигиталните иновации. С добре образованата си работна сила, процъфтяваща стартъп екосистема и стратегическо позициониране в Европа, страната ни може да впрегне тези силни страни, за да се превърне в център за дигитална трансформация, особено в сфери като IT, AI и автоматизация.

За AI се говори много, но кой е най-неглижираният въпрос, който е важно да се обсъжда?

Да, наистина за изкуствения интелект се говори много в последните години. Цитират се различни опасения – от съвсем прагматични като изчезването на определени работни места до такива, идващи директно от научната фантастика. Повечето от тях са свързани с практическото приложение на AI и с етичните му измерения.

Има обаче и друг важен въпрос, който според мен до голяма степен се неглижира – ефектът на AI върху изкуството и културата. Въпреки че изкуственият интелект несъмнено може да генерира впечатляващи артистични резултати, от решаващо значение е да се запитаме какво наистина означава „изкуство“ в ерата на изкуствено създадените произведения.

Изкуството исторически е било изражение на човешката емоция, опит и перспектива. Ако AI може да имитира тези елементи, какво ще стане със стойността, която придаваме на автентичността и оригиналността? Няма ли те да  бъдат изместени от „изкуствено изкуство“, за чието създаване е необходимо само приложение с AI?

И още - ако някой може да бъде „художник“ или „поет“ с натискането на един бутон, това няма ли да обезсмисли създаването на нови, оригинални произведения от човешки творци, което понякога отнема месеци, дори години? И как ние, потребителите и ценителите на изкуство, може да сме сигурни в оригиналността на стойността на това, което ни се предлага?

В този смисъл от съществено значение е да се насърчи диалог, който балансира потенциалните ползи от AI в изкуствата със запазването на човешката креативност и артистичен потенциал.

Кое свое задължение/дейност на работа никога не бихте искали да прехвърлите на робот?

Никога не бих възложила менторството на робот. Въпреки че AI и автоматизацията могат да се справят с много задачи, човешкият подход при насочване, вдъхновяване и подхранване на таланти е незаменим. Менторството означава разбиране на хората, съпричастност към техните предизвикателства и насърчаване на култура на растеж и иновации – качества, които изискват дълбоко човешка връзка.

Кое е по-важно: талантът или усърдната работа?

За мен упоритата работа е по-важна. Талантът е страхотна отправна точка, но всеотдайността, постоянството и желанието да се върви напред са истинските двигатели на успеха. Усърдната работа ви позволява да развивате уменията си, да преодолявате препятствия и непрекъснато да се усъвършенствате, независимо откъде тръгвате. Талантът може да ви даде предимство, но упоритият труд в преследване на високи постижения е това, което прави разликата.

Кое е по-важно: образованието или опитът?

И двете са важни, но опитът е по-съществен от образованието, защото вдъхва живот на знанието. Образованието осигурява основата, но чрез опит прилагаме наученото, адаптираме се към предизвикателствата в реалния свят и придобиваме практическата мъдрост, която движи успеха. Комбинацията от двете е идеална, но ако трябваше да избирам, бих оценила по-високо уроците, усвоени от опита.

Кои са трите неща, без които успехът е невъзможен?

Визия, упоритост и сътрудничество. Визията осигурява насока и цел, упоритостта ви помага да преодолеете неуспехите и да запазите курса. Сътрудничеството залага на синергията на екипа, за да постигнете нещо по-голямо, отколкото бихте могли сами. Тези три елемента са стълбовете, които поддържат всяко трайно постижение.

Какво ви очарова в днешно време?

Очарована съм от преплитането на технологиите и устойчивостта. Начинът, по който нововъзникващите технологии като AI, IoT и възобновяемата енергия се обединяват, за да създадат по-интелигентни, по-устойчиви решения, е наистина вдъхновяващ. Същевременно изискването за все по-голяма устойчивост на бизнесите, икономиките и обществата генерира силен натиск за иновации и нови решения, които да направят това възможно. Това пресичане е един от най-мощните двигатели на технологичен прогрес в последните години.

Кой е най-добрият съвет, който някога сте получавали?

„Прегърнете несигурността като възможност.“ В днешния забързан свят промяната е постоянна и несигурността може да бъде плашеща. Но това е и мястото, където се случват иновациите и растежът. Ако гледате на несигурността като на шанс да изследвате нови възможности и да се адаптирате, превръщате предизвикателствата в стъпала към успеха.

Кой е най-трудно наученият урок?

Най-трудният урок, който научих, е, че съвършенството е враг на прогреса. Стремежът към абсолютно съвършенство може да доведе до забавяне, пропуснати възможности и прегаряне. Важно е да се стремите към високи постижения, но също така и да разпознавате кога нещо е достатъчно добро. Напредъкът често идва от повторение, учене и подобряване с течение на времето, вместо да чакате всичко да стане перфектно, за да направите следващата стъпка.

Най-голямото предизвикателство, което сте преодолявали?

Мисля, че всеки ден начело на голяма и многообразна компания като Siemens България е предизвикателство. Ако трябва все пак да посоча само едно, се сещам за начина, по който успяхме да преминем към хибриден режим на работа в началото на пандемията от COVID-19, както и да предефинираме и адаптираме работните си процеси и грижата за служителите за много кратко време след това. Целият ни екип беше на изключително високо ниво, което ни позволи да се справим гладко с тази извънредна ситуация.

Кога за последно си казахте: Това е най-страхотният ми ден на работа? Какъв беше поводът?

Имала съм много случаи, в които съм си казвала това – моменти на постижения, пробиви и екипни успехи, които ме изпълват с гордост и радост. Всеки път си мисля: „Това е, няма къде по-нагоре!“, само за да бъда приятно изненадана от следващия покорен връх, който е по-висок от предишния.

Въпреки това един от най-вълнуващите и запомнящи се моменти беше, когато Siemens България получи наградата „Екип на годината“ в края на 2022 г.

Това, което направи този ден особено специален, беше усещането за единство и споделено постижение. Бяхме преминали през няколко години на значителни промени и безпрецедентни предизвикателства и въпреки това излязохме по-силни, по-сплотени и по-решителни. Докато стоях там с моя екип, държейки тази награда, изпитах чувство на огромна гордост от хората, които направиха възможно това постижение. И в този момент си казах, че това е един от най-страхотните дни в кариерата ми!

Коя е най-голямата ви страст – нещо, в което сте ALL IN?

Най-голямата ми страст е насърчаването на разнообразието и приобщаването на работното място и извън него. Вярвам, че многообразието е катализатор за иновациите, стимулирайки креативността и устойчивостта в нашите екипи. Приобщаването от своя страна гарантира, че различните гласове не само се чуват, но и се оценяват. Това не просто е част от корпоративната отговорност; става въпрос за изграждане на едно бъдеще, в което всеки има шанса да успее. Това е моята кауза както като ръководител на Siemens България, така и като съосновател и член на УС на Съвета на жените в бизнеса в България.