„Тъмен ден за интернет свободата“: Приеха Директивата за авторското право
Спорната директива заплашва свободата на словото в интернет, смятат критиците ѝ
~ 2 мин.
Спорната Директива за авторското право в единния цифров пазар бе окончателно приета от Европейския парламент на днешното заседание, като вотът завърши с 348 гласа „За“ и 274 „Против“. Приемането на закона бе определено като „тъмен ден за свободата на интернет“ от германския депутат от пиратската партия Юлия Реда, пише The Verge.
Директивата е един от най-противоречивите законодателни пакети в ЕС. Тя се роди с идеята да модернизира и синхронизира авторското право в държавите членки на фона на бурното развитие на онлайн комуникацията през последното десетилетие и повече.
Защитниците ѝ настояват, че тя ще допринесе за цифровата икономика на Стария континент, балансирайки конкуренцията между американските технологични гиганти и европейските създатели на съдържание, давайки право на притежателите на авторски права да имат по-голяма власт над разпространението на продукта. За никого не е тайна, че Директивата се роди, за да ограничи монопола на Google и Facebook.
Критиците обаче твърдят, че законът е лобистки, неясен, слабо написан и още по-лошо – ограничаващ правата на потребителите на интернет, чийто порив за свободно споделяне на информация вероятно ще бъде ограничен. Хипотезата е, че новите норми ще доведат до ненужна цензура, издигайки авторките права над общочовешки такива.
Дебатът около Директивата продължи близо две години и бе белязан от ожесточен лобизъм от страна както на технологичните гиганти, така и на носителите на авторски права (най-вече на музикалната индустрия).
Надеждата беше, че от Директивата ще отпадне поне Член 13 (след преномерирането вече Член 17), но както той, така и другият остро критикуван – Член 11, остават с незначителни промени. Първият предполага платформите да извършват стриктен мониторинг на съдържанието, което потребителите им качват, и да спират разпространението му, ако то има неуредени авторски права. Вторият пък, станал известен още като „данък линк“, ще задължи новинарските агрегатори да плащат за разпространението на фрагменти на медийни публикации, като идеята е по този начин да се подпомогне качествената журналистика.
Защо тези правила, които иначе звучат справедливо, са осеяни с подводни камъни и какви са те, може да прочетете в интервюто ни с адвокат Ана Лазарова, експерт в сферата на авторското право и председател на неправителствената организация Цифрова република.