Практиката масово да се работи в събота и неделя и в празнични дни трябва да бъде ограничена
само до сферите и отраслите, които не позволяват прекъсване на трудовия процес. Около тази идея се обединиха патриарх Неофит и президентът на КНСБ Пламен Димитров на проведена среща вчера, съобщават от Светия синод. Според църквата и синдикатите така трудещите се лишават от правото на почивка - време, което е отредено да посветят на Бога и своите близки и да възстановят своите духовни и физически сили.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров е поел ангажимент да се изготви пакет от предложения за мерки срещу практиката масово да се работи в почивни и празнични дни, и с подкрепата на Българската православна църква те да се представят за одобрение в Министерския съвет.
По време на срещата между българския патриарх Неофит и председателя на КНСБ Пламен Димитров е засегната темата със сумираното отчитане на работно време в член 142 от Кодекса на труда. В сумирано изчисляване на работното време, работодателят отчита работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния период и когато нормата е превишена, се счита за извънреден труд.
Максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, а продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа. От Синода и от синдиката обаче смятат, че на основание сумирано отчитане на работното време се е зародила една тревожна практика да се работи в събота и неделя, както и в празничните дни, като по този начин се работещите се лишавали от правото на почивка.
На срещата са присъствали още председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева, Ловчанският митрополит Гавриил - ръководител на Културно-просветния отдел при Св. Синод, викарният епископ Браницки Григорий, гл. секретар на Св. Синод архим. Герасим и началник-отдел "Връзки с обществеността" г-жа Александра Карамихалева.
Друга от основните теми на разговора между двете страни е било преподаването на предмета „Религия” в българските училища - формите на преподаване, броят на учениците изучаващи „Религия” и пречките предметът да получи достойно място в учебната програма и системата на образованието в България. "Като бе отбелязана нуждата подрастващите да получават нравствено възпитание, за да бъдат те пълноценни достойни личности и членове на обществото, бяха набелязани конкретни мерки за разширяване броя на изучаващите „Религия” в страната", се казва в съобщението на Синода.