Уникредит очаква лихвите в България да растат и догодина
Предвижда се съставяне на правителство след изборите в неделя
Увеличаването на лихвите по кредитите в България ще се проточи във времето, като в една значителна степен ще обхване и 2024 г. Това прогнозира Уникредит Булбанк в своя традиционен тримесечен анализ. Резултатът от това ще бъде по-слаб икономически ръст през следващата година, тъй като ефектът от агресивното затягане на паричната политика в развитите икономики през 2022 и 2023 г. ще изисква повече време, за да се пренесе в пълна степен към българската икономика.
Икономистите на банката посочват също, че пренасянето на по-високите лихвени проценти в развитите икономики към цената на кредита в България протича по-бавно от очакваното в предишната прогноза отпреди три месеца. Според банката това ще предотврати по-рязко свиване на растежа на БВП тази година и така той е запазен на нивото от 1.3% въпреки прогнозата за по-висока от очакваното инфлация за 2023 г. в новия доклад.
Заради новите очаквания вдигането на лихвите да обхване и 2024 г., институцията сви осезаемо прогнозата си за икономическия ръст през следващата година с 1 пункт до 2.3%.
От друга страна банката посочва, че
инфлацията се оказа по-упорита, отколкото предполагахме в предишната си прогноза“.
Икономистите на банката повишиха прогнозата си за средногодишната инфлация в България както за тази, така и за следващата – до 11.1% през 2023 и 5.5% през 2024 г. – от съответно 9.7% и 4.8% в предишната прогноза.
Така централните банки изглеждат готови да увеличат лихвите с повече от очакваното преди три месеца.
Според представената от Уникредит статистика на Европейската централна банка към края на март България е с едни от най-ниските лихви по ипотечни кредити, а увеличението за последната половин година е минимално.
Докладът предвижда още компаниите в България да намалят производството, за да съкратят запасите до по-устойчиви нива, поради отслабване на стимулите за фирмите да поддържат високи наличности от суровини, материали влагани в процеса на производство и готови продукти.
Политическата картина
Съставяне на правителство след петите за последните две години парламентарни избори на 2 април предвижда още докладът. В него е подчертано, че страната и икономиката се нуждаят от стабилно правителство, защото трябва да се вземат решения, чието отлагане би било скъпо.
Предстоят трудни преговори за съставяне на правителство“, все пак отчита банката.
„Много структурни реформи са спрели, включително съдебната реформа, имаща за цел да намали случаите на обвиняеми с пари и връзки, които успяват да избегнат правосъдието“, се посочва в анализа.
Икономистите очакват България да приеме еврото от 1 януари 2025 г., макар да има и рискове пред този сценарий. Те посочват, че процесът по приемане на еврото, който служи като основна котва по отношение на провежданата стопанска политика и играе ключова роля в оформянето на очакванията на инвеститорите, е изправен пред трудности. Една такава например е проруската „Възраждане“, която е събрала достатъчно подписи за предизвикване на референдум за влизане в еврозоната.
Друга трудност се явява и борбата с цените.
„Приветстваме решимостта на властите да се справят с проблема, тъй като смятаме, че ако злоупотребите с ценовата сила на компаниите не бъдат адресирани в достатъчна степен, това рискува да се превърне в още една структурна пречка пред усилията на страната да приеме еврото в началото на 2025 г.“, посочват от икономистите.
Все пак, ако не се стигне до сформиране на редовно правителство, в по-непопулярен сценарий, Уникредит очаква нови предсрочни избори 2 в 1 с местния вот наесен.