Все по-висока дигитализация, но администрацията продължава да се увеличава

Докладът за състоянието на администрацията за 2022 г. показва, че щатната численост на българската администрация е 143 815 бр., от които 36 736 – в териториалната администрация. Повишението спрямо предходната година е с 0,3%, но от 2016 г. насам администрацията се е увеличила с над 8%.

Още по-интересна е съпоставката с броя на населението. През 2022 г. на 100 хиляди души се падат по 2230 чиновници или с близо 20% (363 бр.) повече спрямо шест години по-рано. Накратко – администрацията продължава да се увеличава, въпреки всички декларирани намерения за нейното оптимизиране, намаляване на разходите, заместване с електронни услуги.

Източник: ИПИ

Докладът включва данни относно административните структури, човешките ресурси, условията за осъществяване на дейността на администрацията и достъпа до обществена информация. Анализът на разгледаните показатели включва редица интересни заключения:

• Задължителните обучения не се прилагат широко, а законът не се спазва. През 2022 г. под 10% от висшите служители на администрация са преминали задължителното ежегодно обучение. Обученията са обхванали и под половината от новопостъпилите служители и от тези на ръководна длъжност. Още един любопитен казус – съгласно Закона за държавния служител, ако чиновникът е преминал обучения с продължителност над 20 дни, той се задължава да работи в съответната администрация поне една година. Над 42% от обучилите се обаче са напуснали в рамките на този срок и нито един от тях не е възстановил средствата за обучение. Положителна тенденция по отношение на обученията е, че нараства броят на тези в областта на информационните системи и дигиталните умения.
• В администрацията продължават да се наблюдават големи разлики в заплащането както на служителите на една и съща длъжност в рамките на дадена административна структура, така и между отделни администрации от един и същи вид.
• Все още е налице тенденцията компютрите от висок клас да са съсредоточени в централната администрация независимо от факта, че основният доставчик на административни услуги са общинските администрации.
• Въпреки повишаването на възможностите за електронните услуги, в сравнение с 2021 г. броят на предоставените електронни услуги намалява (с близо 20%), а капацитетът на споделените ресурси на е-управлението все още не се използва интензивно от административните органи. Данните са в унисон с проучване на Националния център за парламентарни изследвания  за електронното управление в България, от което става ясно, че в началото на 2023 г. близо всеки втори интервюиран (46%) посочва, че не търси информация и не ползва електронни административни услуги. Основните причини да не се ползват електронните услуги на администрацията са: Нямам доверие на електронните услуги/предпочитам пряк контакт (24.1%), Не е необходимо да използвам интернет, за да получа това, което ми трябва (23.5%) и Нямам необходимите компютърни умения (19.4%).
• Близо 7 години след въвеждането на законово изискване за приемане на вътрешни правила за работа по ЗДОИ, все още има административни структури, които не са изпълнили това задължение и няма никакви последици при неизпълнението му.
• Оценяването на изпълнението на задълженията според заеманата длъжност не отговаря на реалността. През последните години прави впечатление, че преобладават високите оценки, което и според тазгодишния доклад поставя въпроса за девалвация на оценяването, което произтича от субективни предпоставки при прилагането му, въпреки наличието на определен стандарт.
• Административните структури отчитат, че над 2000 от реално заетите служители към края на година са с право на пенсия.

Като цяло се забелязва по-висока отчетност, продължаващо развитие и възможности предоставяне на електронни услуги, по-широко предоставяне на достъп до обществена информация.

Същевременно в доклада продължават да се отбелязват едни и същи стари проблеми и отново са пропуснати важни теми като прилагането на антикорупционни мерки, ограничаване на административното регулиране, прилагането на оценки на въздействието, изнасянето на дейности извън администрацията и др.

За оценката на въздействието, например, преди дни беше публикуван доклад, описващ дейностите на администрацията по извършване на оценки на въздействието, от който става ясно, че през 2022 г. има извършени 5 цялостни предварителни оценки на въздействието и 6 последващи оценки на въздействието, а 22 са в процес на извършване. Трябва да отбележим, че информацията е само количествена, но не и качествена, което затруднява преценката доколко тези усилия реално подкрепят процеса на правене на политики или е формално спазване на изискване.

Източник: Институт за пазарна икономика