За кого гласуваха българите в последните 10 години (графики)

За последните близо 10 години българските граждани бяха принудени от политиците да отидат седем пъти до урните, за да гласуват за Народно събрание. И само веднъж изборите са били редовни, в останалите случаи – предсрочни. За това десетилетие на политическата сцена се появяваха и изчезваха различни проекти, някои от които будеха недоумение с моментните си високи резултати, след което изчезваха безславно.

През 2014 г. например „Реформаторски блок“ бе четвърта политическа сила. Коалицията, в която влизаха партии, определящи се като десни, преди изборите категорично заявяваше, че няма да се коалира с ГЕРБ, но след изборите го направи. Тогава Радан Кънев, който беше лидер на ДСБ, обяви обръщането в позицията като „исторически компромис“. За да бъде картината още по-шарена, тогава в коалицията участваха още националистите от „Патриотичния фронт“ и крайно левите от АБВ.

На следващия парламентарен вот през 2017 г., след неизпълнения четиригодишен мандат, „Реформаторският блок“ и АБВ не прекрачват прага от 4%.

В политическия елит остава само националистическата коалиция, която след изборите през 2017 г. отново се коалира с ГЕРБ. Подкрепа оказва и новата формация, която тогава влиза в парламента – „Воля“ на варненския бизнесмен Веселин Марешки. 

След изпълнения четиригодишен мандат на изборите през 2021 г. партньорите на ГЕРБ не успяват да съберат 4% и остават извън парламента и сметките за правителство. Много анализатори изтъкват, че всеки, коалирал се с ГЕРБ, в един момент изчезва от политическата карта на страната.

Историческият преглед показва още, че БСП без значение дали е в управлението или в опозиция, губи подкрепа. При управлението на Корнелия Нинова колапсът на БСП е най-осезаем, като преди изборите на 2 април т.г. дори имаше съмнения, че може и да не премине границата от 4%. На конференцията след вота тя изтъкна като голяма победа именно това – че е част и от 49-ото Народно събрание.