Забравеното с. Долене, което разцъфва като цвете

В Югозападна България между полите на Огражден планина, се намира село Долене. Селото е малко, но с голяма история. В околностите на Долене има останки от антични и средновековни поселения. Село Долене се споменава в османски данъчни регистри от 1570 и 1665 година. Според първият регистър в селото живеят 2 мюсюлмански и 12 християнски домакинства. През периода XVI – XIX век в землището на селото се провежда прочутият Долянски панаир – един от най-големите панаири в европейските предели на Османската империя.

През 1858 година в Долене е построено училище. Учениците са били около 30 и са се обучавали до четвърто отделение, което днес отговаря на гимназиално образование. В началото на 19-ти век е изградена и черквата „Св. Богородица“. В средата на 18-ти век в селото са живеели около стотици жители, днес те са 7 човека. Старите къщи са почти напълно разрушени, а живота в селото сякаш е спрял.

Със задачата да му даде втори шанс и да запази историята, и красотата на Долене се захваща Стефан Липийски. През 2018 г. той започва инициатива по реставрация и облагородяване на селото. С идеята да запазят красотата и историята на селото, както и да го популяризират сред туристите.

Всичко започна по идея на моя баща. Основната му идея беше да запази живота – всичко, което е оставено от поколенията преди нас. Но по един интересен и иновативен начин да го предадем на следващите поколения“, разказва пред Economic.bg Борислава Липийска.

Освен реставрация на старите къщи, екипът на Борислава и Стефан решават да превърнат цветята в символ на селото. А причината е организирането на Долянски панаир в миналото.

Избрахме цветето, за да подчертаем красотата и историята на селото. Имаме флористи, които се занимават с това. Всеки сезон визията на цялото село е различна в зависимост от цветята, които се използват“, обяснява Борислава.

Нови правила

Всъщност, основните ключови места за селото, които са напълно реставрирани са закупени от Стефан Липийски. Останалите цветни алеи и пътеки са общински. Туристите, които посещават мястото обаче имат достъп до всички зони в селото. До преди няколко седмици облагородените места и емблематичните къщи, и алеи са били с напълно неограничен достъп. Но поради неетичното поведение на част от туристите, екипът на Борислава решава да предприеме нестандартни мерки – а именно въвеждане на ограничение за броя на посетителите, както и входна такса.

Имахме кражби на цветя, срутени стари зидове. Да не говорим за замърсяването. Затова въведохме ограничение от 350 души дневно и такса от 8 лв. за посещение. С нея се подпомага поддръжката на селото“, уточнява Борислава.

Туристите трябва да се свържат с екипа на селото и да уведомят кога и колко души искат да посетят селото. Те имат достъп до всички реновирани сгради от екипа на семейство Липийски, както и до всички общински алеи и пътеки.

Галерии

Във всяка къща, която се посещава има отделен туристически гид, който разказва за историята, цветята и билките, които са се отглеждали в селото.

Нашата цел е селото да остане като един природно-архитектурен резерват с различни видове галерии. Ние наричаме така отделни части от селото, в които планираме изложби на билки и презентации, свързани с тях. Планираме създаването и на музей-галерия на селскостопанския труд, в който искаме да представим действително живота по тези земи. И по какъв начин хората са отглеждали, обработвали и след това консервирали своята храна. Надяваме се до края на лятото галериите да бъдат отворени“, казва Борислава.

Тя уточнява, че финансово общината не подпомага тяхната дейност, но чрез различни други инициативи подкрепят тяхната дейност. Екипът, който се грижи за селото вече е повече от 20 души.