2023-та е потвърдена като най-горещата година в историята

2023-та е потвърдена като най-топлата година в историята на измерванията. Глобалното затопляне е водено от причинените от човека промени в климата и подсилено от естественото метеорологично явление Ел Ниньо, предава BBC. Миналата година е била с около 1.48 градуса по Целзий по-топла от дългосрочната средна стойност, преди хората да започнат да изгарят големи количества изкопаеми горива, съобщи службата за климата на ЕС.

Почти всеки ден от юли насам се наблюдава нова рекордна стойност на глобалната температура на въздуха за съответното времето от годината, показва анализ на BBC.

Температурите на морската повърхност също надминаха предишните върхове.

Метеорологичната служба съобщи миналата седмица, че Обединеното кралство е преживяло втората си най-топла година в историята през 2023 г.

А тези глобални рекорди доближават света до нарушаване на ключови международни климатични цели.

Това, което ме порази, беше не само че 2023 г. е рекордна, но и степента, с която счупи предишните рекорди“, отбелязва Андрю Деслер, професор по атмосферни науки в Тексаския университет A&M.

„Маржът на някои от тези рекорди е наистина удивителен“, казва проф. Деслер, като се има предвид, че те са средни за целия свят.

Забележително затопляне през 2023 г.

Добре известно е, че сега светът е много по-топъл, отколкото преди 100 години, тъй като хората продължават да изпускат в атмосферата рекордни количества парникови газове, като въглероден диоксид. Но преди 12 месеца никой голям научен орган не си позволи да прогнозира, че 2023 г. ще бъде най-горещата година в историята поради сложния начин, по който се държи климатът на Земята.

През първите няколко месеца на годината само малък брой дни биеха температурни рекорди. Но през втората половина на 2023 г. светът започна забележителна, почти непрекъсната поредица от дневни рекорди. Нов дневен глобален температурен рекорд за съответното време от годината е отчетен повече от 200 дни, според анализ на BBC на данни от Copernicus Climate Change Service.

Това скорошно повишаване на температурата е свързано главно с бързото преминаване към условия на „Ел Ниньо“, което дойде като допълнение към дългосрочното затопляне, причинено от човека.

„Ел Ниньо“ е природно събитие, при което по-топлите повърхностни води в източната част на Тихия океан отделят допълнителна топлина в атмосферата.

Но температурите на въздуха се повишиха необичайно рано в тази фаза на „Ел Ниньо“ – пълният ефект не се очакваше до началото на 2024 г., когато „Ел Ниньо“ достигна максимална си сила.

Това накара много учени да се чудят какво точно се случва с климата.

Това повдига куп наистина интересни въпроси защо 2023 г. беше толкова топла“, отбелязва Зик Хаусфатер, учен по климата в Berkeley Earth, научна организация в САЩ.

Последствията се усещат по целия свят

Друга забележителна характеристика на жегата през 2023 г. беше, че тя се усети в почти целия свят.

Както показва картата по-долу, почти цялото земно кълбо е било по-топло спрямо нива от 1991 – 2020 г. – период, който сам по себе си е бил с почти 0.9C по-топъл, отколкото преди хората да започнат да изгарят големи количества изкопаеми горива в края на 19 в.

Това рекордно глобално затопляне помогна за влошаване на много екстремни метеорологични явления в големи части на света през 2023 г. – от интензивни горещи вълни и горски пожари в Канада и САЩ до продължителна суша и след това наводнения в части от Източна Африка.

Много от тях се случиха в мащаби, далеч надхвърлящи наблюдаваните в последно време, или в необичайни моменти от годината.

Това е повече от статистика“, казва проф. Петери Таалас, генерален секретар на Световната метеорологична организация между 2016 и 2023 г. „Екстремното време ежедневно унищожава животи и поминък.“

Температурата на въздуха е само една мярка за бързо променящия се климат на Земята. КАкво друго се случи през 2023 г.:

• Морският лед в Антарктика достигна „умопомрачително“ дъно, като също е под средното ниво.
• Ледниците в Западна Северна Америка и Европейските Алпи се стопиха екстремно, което допринесе за покачване на морското равнище.
• Световната морска повърхност достигна най-високата си регистрирана температура на фона на множество морски горещи вълни, включително в Северния Атлантик.

Всъщност повърхността на Световния океан е в непрекъсната поредица от рекордни дни от 4 май насам, показва анализът на BBC на данни от „Коперник“. Много от дните счупиха рекордите с огромна разлика.

Предупреждение за 2024 г. и след това

2024 г. може да бъде дори по-топла от 2023-та, тъй като част от рекордната топлина на повърхността на океана излиза в атмосферата, въпреки че „странното“ поведение на сегашния „Ел Ниньо“ означава, че е трудно да бъдем сигурни, казва д-р Хаусфатер.

Това предполага възможността 2024 г. дори да надхвърли ключовия праг на затопляне от 1.5C за цялата календарна година – за първи път, според метеорологичната служба на Обединеното кралство.

Близо 200 държави се съгласиха в Париж през 2015 г. да се опитат да ограничат затоплянето до това ниво, за да избегнат най-лошите последици от глобалното затопляне. Това се отнася за дългосрочни средни стойности за 20 или 30 години, така че едногодишно нарушение на този праг не означава, че Парижкото споразумение е нарушено. Но подчертава тревожната посока на движение, като всяка гореща година доближава света до преминаване на границата от 1.5C в дългосрочен план.

Човешките дейности стоят зад тази дългосрочна тенденция на глобално затопляне, въпреки че природни фактори като „Ел Ниньо“ могат да повишат или намалят температурите за отделни години, а затоплянето, наблюдавано през 2023 г., далеч надхвърля просто естествените причини.

По това време 1998 и 2016 г. бяха рекордни години, подсилени отново от „Ел Ниньо“. Но те дори не се доближават до новите рекорди от 2023 г.

2023 г. беше изключителна година с климатични рекорди, падащи като домино“, заключава д-р Саманта Бърджис, заместник-директор на Службата за изменение на климата „Коперник“.

Това последно предупреждение идва малко след срещата на върха за климата COP28 в Дубай, на която страните за първи път се съгласиха за необходимостта от справяне с основната причина за повишаването на температурите – изкопаемите горива.

Докато езикът на сделката беше по-слаб, отколкото мнозина искаха – без задължение за страните да действат – има надежда, че ще помогне да се надгради върху някои скорошни успехи в тази област, като приоритизирането на възобновяемата енергия и електрическите превозни средства.

Това все още е от решаващо значение за ограничаването на последиците от изменението на климата, казват изследователите, въпреки че целта от 1.5C вероятно ще бъде пропусната.

Дори вместо това да стигнем до 1.6C, ще бъде много по-добре, отколкото да се откажем и да завършим близо до 3C, докъдето биха ни довели сегашните политики“, казва д-р Фридерике Ото, старши преподавател по климатични науки в Imperial College в Лондон.

„Всяка десета от градуса има значение.“