Какво ще предприеме Русия срещу разширяването на НАТО?

Финландия и Швеция пристъпват към присъединяване към западния военен алианс НАТО, слагайки край на десетилетна история на военно необвързаност. Това насочва всички погледи към Русия и възможните начини за реакция от нейна страна.

Москва вече изрази възмущение от идеята за потенциалното предстоящо разширяване на НАТО скоро след като Финландия обяви намерението си за присъединяване миналата седмица.

Сега, когато Хелзинки официално потвърди, че ще кандидатства – какъвто знак даде и Социалдемократическа партия на Швеция – руският президент Владимир Путин определи разширяването на НАТО като:

проблем“.

Според Путин този ход е в интерес на САЩ. Той даде да се разбере, че Русия ще реагира на разширяването на военната инфраструктура към Швеция и Финландия, въпреки че настоя, че Москва „няма проблеми“ със самите страни.

Коментарите на Путин идват, след като други висши служители на Кремъл осъдиха бъдещото разширяване на НАТО. Един от тях описа случващото се като „сериозна грешка“ с глобални последици.

Членството на Финландия и Швеция в НАТО все още не е потвърдено, тъй като всяко решение за разширяване на съюза изисква одобрение от всички 30 членки и техните парламенти – а Турция вече изрази възражения.

Очаква се обаче, че препятствията може да се преодолеят. В тази връзка геополитическите експерти вече гледат напред и оценяват възможните контрамерки на президента Путин. Ето какви три сценария очертават те:

Още провокации

През годините Русия правеше многократни провокативни нахлувания близо до или във въздушното пространство на съюзниците на НАТО и изглежда, че тяхната честота се е увеличила през последните няколко години. Експертите са на мнение, че след последния ход на Швеция и Финландия за присъединяване към НАТО, алиансът трябва да се подготви за повече провокации от Русия.

„Това променя средата за сигурност за цялото Балтийско море и за Арктика“, каза за CNBC в понеделник генерал-лейтенант Бен Ходжис, бивш командващ генерал на армията на САЩ в Европа.

„Разбира се, че ще продължи да има нарушения на въздушното пространство, точно както има над други страни от НАТО, но ние сме отбранителен алианс и ще реагираме хладно и професионално. Последното нещо, което руснаците искат, е да влязат в битка с всичките 30 държави от НАТО, които скоро ще бъдат 32“, каза още той.

[Путин] ще се оплаче от това, той ще заплашва, но всъщност няма какво да направи, тъй като по-голямата част от армията му е вързана в Украйна, така че не виждам реална заплаха срещу Швеция или Финландия.“

Руските провокации към НАТО не са нищо ново. През 2020 г. военновъздушните сили на алианса в цяла Европа са излетели над 400 пъти, за да прихванат неизвестни самолети, приближаващи въздушното пространство на съюза. Почти 90% от тези мисии бяха в отговор на полети на руски военни самолети, се казва в изявление на НАТО.

НАТО заяви, че руските военни самолети често не предават транспондерен код, указващ местоположението и височината им, не подават полетен план или не комуникират с ръководителите на полети, което представлява потенциален риск за гражданските самолети.

Кибератаки и войници

И Швеция, и Финландия настояват, че присъединяването към НАТО не е ход срещу Русия, но и двете признават, че решенията са взети в светлината на непровокираната инвазия на Москва в Украйна.

Премиерът на Швеция Магдалена Андерсон каза пред CNBC в неделя, че нейната страна смята, че членството в НАТО е най-доброто нещо за сигурността, казвайки още, че

какъв вид отмъщение може да има – това зависи от Путин. Виждаме, че може да има кибер- и хибридни атаки, както и други мерки, но всичко зависи от тях“.

Междувременно външният министър Ан Линде коментира, че в преходния период, преди Швеция и Финландия да станат пълноправни членове на НАТО, е вероятно засилено напрежение, като отбеляза, че „предвиждаме повече военни части близо до нашата граница“.

Енергийни войни

Друго потенциално пространство за отмъщение и евентуално руско наказание за разширяването на НАТО може да дойде в енергийната сфера.

Русия все още държи силна карта в тази област, отговаряйки за около 40% от вноса на газ в ЕС досега. И докато Европа се бори за алтернативни енергийни източници, за да намали зависимостта си от Русия като доставчик на петрол и газ, тя все още разчита на нея.

Жил Моек, главен икономист на групата в AXA Investment Managers, каза в бележка в понеделник, че съществува „все пак налична възможност Русия да „затвори крана“ на доставките си за ЕС“. Той отбеляза, че досега Москва се е ограничавала до „полумерки“, които не са преустановили предлагането – знак за собствената зависимост на страната от тези финансови ресурси.

Ден след като лидерите на Финландия обявиха подкрепа за членството си в НАТО, руската държавна компания за комунални услуги Inter RAO съобщи, че ще спре да изнася електроенергия за Финландия (б.р. – Финландия получава около 10% от електроенергията си от Русия). Като причина бе изтъкната липса на плащане, макар че стъпката бе определена като пример за отмъщение.

Какво каза Русия?

В понеделник заместник-министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков излезе с изявление, в което каза, че кандидатурите на Швеция и Финландия за присъединяване към НАТО са „още една сериозна грешка с дълбоки последици“, съобщи руската агенция „Интерфакс“.

Рябков добави, че Финландия и Швеция не трябва да си правят илюзии, че Русия просто ще се примири с тяхното решение.

„Сигурността на Швеция, както и на Финландия, няма да бъде засилена в резултат на това решение, това е съвсем очевидно за нас“, каза той пред репортери в Москва.

А под каква форма ще осигурим сигурността си след промяната на тази обща конфигурация на НАТО е отделен въпрос. Това ще зависи от това какъв ще бъде на практика резултатът от очакваното присъединяване на Финландия и Швеция към алианса. Нямаме илюзии, че ще го търпим“, подчерта Рябков.

Русия отдавна е много предпазлива относно съществуването на НАТО, да не говорим за разширяването му, на което отдавна се противопоставя. Антипатията на Москва не е изненадваща, като се има предвид, че алиансът е основан през 1949 г. от САЩ, Канада и няколко западноевропейски държави, за да осигури колективна сигурност срещу тогавашния Съветски съюз.

През по-голямата част от 20-ти век враждебността между Запада и Русия бе съсредоточена в продължителната Студена война. Дори и след разпадането на СССР през 1991 г. напрежението между Русия и НАТО остана – въпреки кратките периоди на по-сърдечни отношения.

През последните години, когато отношенията между Кремъл и Запада се влошиха, Путин многократно изразяваше критиките си към НАТО и поставяше националната идентичност и геополитическия статус на Русия в опозиция на алианса. Москва оправда инвазията си в съседната страна до голяма степен с фалшивата предпоставка, че НАТО води прокси война срещу нея в Украйна.

Преди агресивното нахлуване на 24 февруари Москва издаде списък с искания към Запада, включително Украйна никога да не може да се присъедини към НАТО. Западът отказа.