Правителството не се справя с коронакризата, смятат повечето българи

Но каква е цялостната картина в страната и какви са нагласите на хората, отговор дава социологическото проучване на Центъра за обществени и политически изследвания „Галъп интернешънъл”. Те са направили своите заключения на базата на телефонен сондаж, с тема „коронавирус”, проведен между 28 октомври и 1 ноември сред 800 души.

Мерките срещу вируса: разделени мнения

Обществото е разделено по въпроса дали България се справя в борбата с коронавируса. Оценката за работата на правителството изглежда по-неблагоприятна в сравнение с пролетта и лятото, макар да са по-добри от общите оценки за работата на правителството.

На границата между октомври и ноември общо 44.5% от анкетираните са съгласни, че правителството се справя добре в битката с COVID, като 15.1% са напълно съгласни, а тези, които гласуват с по-скоро съгласни, са 29.4%. От другата страна са 25.2% напълно несъгласните с мерките и 28.4% по-скоро несъгласни. Има и сива зона, която е неутрална или не искат да заемат страна (1.9%).

През пролетта делът на положителните отговори надминаваше 70%, което се дължеше на бързата реакция на правителството и определено на ниският брой заболели. През лятото обаче, с новия ръст на случаите, се долови разколебаване в процентите.

Графика: Центърът за обществени и политически изследвания „Галъп интернешънъл”

Мненията са почти равно разделени и по въпроса дали са необходими отново твърди ограничителни мерки, макар че от лятото насам се забелязва едно известно „свикване с мисълта“ за нови забрани.

Ако при предходния скок, през лятото, около 60% са били несъгласни, а под 40% – съгласни, сега отговорите са в съотношение 50.8% съгласни (21.8% по-скоро съгласни и 29% напълно съгласни) срещу 47.6% несъгласни (18.6% по-скоро несъгласни и 29% напълно несъгласни).

Графика: Центърът за обществени и политически изследвания „Галъп интернешънъл”

Според изследователския център, когато става дума за мерки, българите биха искали да разчитат повече на личната си отговорност – както беше през лятото. Например мнозинството, макар и крехко (50.6%), приема, че маските осигуряват добра защита. 45.7% са на обратното мнение, а има и известен дял колебаещи се. В общи линии, българите показват разбиране към мерките и необходимостта от тяхното съвестно спазване, но и немалък дял предпочита да вярва в алтернативни истории.

Българската вяра в тестовете - 53.2% се съмняват в тяхната надеждност, а 31.4% им вярват напълно. Тук обаче зоната на затрудняващите се да отговорят е закономерно висока – 15.4%.

Страховете: белези на поляризация и страх за здравната система

В края на октомври 21.9% избират опцията „Коронавирусът е смъртоносна опасност за човечеството и едно от най-страшните неща, което хората са преживявали“. 52,2% избират по-умереното „Коронавирусът е опасен, но в крайна сметка е просто силен грип“. 24,3% намират, че „Коронавирусът не е сериозна опасност и напрежението около него е по-скоро шумотевица и паника“.

Дяловете на тези три реакции – паническа, тревожна и спокойна – варираха през годината. Винаги е надделявало междинното възприятие, но с различни нюанси. Например, в началото паниката набъбна, за да почне после постепенно да спада и да стигне ниски нива през лятото. Сега обаче отново показва признаци на ръст. Спокойната реакция пък е в най-високото си ниво от началото на пролетта насам. Междинната реакция сега остава с най-висок дял измежду трите опции, но като че ли е в най-ниските си нива от началото на пандемията въобще, посочват от „Галъп Интернешанъл”.

Графика: Центърът за обществени и политически изследвания „Галъп интернешънъл”

Така се оказва, че двете крайности – паническа или спокойна – са завзели „територия“ за сметка на умерено тревожната реакция. Това е известен белег на поляризация на мненията – още един симптом на разделено обществено мнение.

Много осезаема е тревогата за здравната система. 76.2% споделят страха, че евентуално няма да могат да разчитат на здравната система при нужда. 21.7% явно не изпитват такъв страх, а има и известен дял колебаещи се. 75.7% намират обаче, че медиите създават и излишна паника. 62.3% виждат подобна вина у институциите.