„Патова ситуация, изглеждаме нелепо“: Депутатите отново не могат да си изберат председател
„Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ се разцепиха при гласуването – едните подкрепиха ГЕРБ
Първият опит на депутатите да изберат председател – в първия работен ден на новия 51-вия парламент – очаквано бе неуспешен. Пет партии излъчиха свои номинации: ГЕРБ издигнаха Рая Назарян, „Продължаваме промяната – Демократична България“ – Андрей Цеков, „Възраждане“ – Петър Петров, БСП – Наталия Киселова, а „Има такъв народ“ – Николета Кузманова.
Никой от тях обаче не събра мнозинство и според правилата на балотаж отидоха Андрей Цеков, за когото гласуваха от ПП-ДБ, Алианса за права и свободи и МЕЧ, и Рая Назарян, която бе подкрепена само от своята партия. Така никой от двамата не получи 50% от гласовете на депутатите и избран председател няма.
Патова ситуация, изглеждаме нелепо“, заяви след гласуването Тошко Йорданов от „Има такъв народ“.
Той предложи като компромис на поста да остане открилият първото заседание – най-възрастният народен представител. За пореден път той е Силви Кирилов – именно от „Има такъв народ“.
Депутатите излязоха в кратка почивка, след което прекъснаха заседанието и то ще продължи в сряда.
От ГЕРБ многократно дадоха заявка, включително и днес, че чрез избора на председател ще се провери дали има парламентарно мнозинство, с което да се състави редовно правителство. Партията на Бойко Борисов се опита да улесни избора на председател, като поиска на балотажа да победи не събралият повече от 50%, а този с повече гласове, независимо колко са те. От „Възраждане“ обаче настояха да се спазват правилата.
Интересното е, че по този казус ПП-ДБ се разцепи. „Демократична България“ гласуваха заедно с ГЕРБ за по-лесния избор на председател, но гласовете на тази сформирала се тематична коалиция не стигнаха. Резултатът беше равен – по 68 гласа за всеки от двамата кандидати.
Това беше само един от примерите, че ПП и ДБ вече не са монолитна парламентарна структура, тъй като те гласуваха различно и за останалите номинации за председател. Така например половината от формацията гласуваха „против“ Петър Петров от „Възраждане“, а другите – „въздържал се“. Подобна бе и ситуацията при номинацията на Рая Назарян.
В последните три парламента изборът на председател на парламента се превърна в една от най-трудните задачи пред новоизбраните депутати и в тест дали може да се направи правителство. Постът придоби и важност с оглед на това, че позицията вече е една от тези в „домовата книга“, които могат да станат служебен премиер и да съставят кабинет, който да организира следващите предсрочни избори.