Изборите са шанс да покажем в каква Европа искаме да живеем

Изтича мандатът на сегашната ЕК. Кои бяха основните предизвикателства, с които тя успя да се справи и тези, с които не успя?

Мандатът на настоящата Европейска комисия до голяма степен съвпадна с пика на световната икономическа криза и мисля, че постиженията й трябва да бъдат разглеждани през тази призма. От дистанцията на времето, сега, когато най-лошото е вече зад гърба ни, може да погледнем малко по-спокойно назад, но нека не забравяме, че имаше моменти, в които едва ли не всеки ден се правеха прогнози за неизбежното разпадане на валутния съюз, изчезването на еврото като валута, фалит на отделни държави, и дори напускане от тяхна страна на самия Европейски съюз.

Това не се случи, както вече казах, най-критичният период от кризата отмина и пред нас е пътят към икономическото възстановяване. Не мисля, че някой може да оспори заслугите на Комисията в тази насока.

Но, за да не изпадаме в положение сами да се хвалим, трябва да погледнем и какво мислят гражданите. Изследванията на Евробарометър показват, че най-ценените права на европейците са свободното придвижване, правото на заселване и работа в друга държава. Смятам, че в ролята си на пазител на Договорите, Комисията направи много, за да тушира призивите за ограничаването на тези права за гражданите от по-новите страни членки, в това число  България, така че всички европейци да могат да се възползват от тези свои права.

Кои според Вас са основните предизвикателства пред новата Европейската комисия? Как може ЕК да спомогне за решаването на икономическите и финансови трудности в ЕС?

Новите предизвикателства ще бъдат до голяма степен дефинирани от европейските граждани – чрез вота им на европейските избори през месец май. Има обаче няколко очевидни приоритета, които не търпат отлагане.

Както вече споменах, от икономическа гледна точка, Европа се оттласна от дъното. Рецесията отстъпи път на растежа, а натискът на дълговите пазари над страните от Южна Европа значително отслабна. Други показатели, обаче, като безработицата и особено нивото й сред най-младите, все още са повод за безпокойство.

Европейската комисия има волята да използва правото си на законодателна инициатива, за да се бори с тези проблеми. Страните-членки възприеха нашата идея за т.нар. Младежка гаранция – а именно всички млади хора да получат качествено предложение за стаж, чиракуване или заетост най-късно до четири месеца след завършване на образованието си.

Продължаваме и работата си по десетгодишната стратегия за растеж Европа 2020. Кризата малко измести фокуса на общественото внимание, но тя ще отмине, а общият ни стремеж да изградим една по-интелигентна, по-устойчива и по-приобщаваща европейска икономика остава.

Държавите-членки и в момента работят по постигането на своите цели в рамките на стратегията, защото всички ние осъзнаваме, че в днешните условия на безмилостна международна конкуренция, можем да успеем само заедно.

В това усилие, целите на "Европа 2020" са все по-актуални. Намаляването на въглеродните емисии и увеличаването на възобновяемите енергийни източници ще ни направи по-независими в енергийно отношение. Увеличаването на средствата за научни изследвания и повишаването на общата образователна степен на европейците ще допринесат за конкурентоспособността на Европа на глобалната сцена, а намаляването на броя на хората в риск от бедност и социално изключване ще помогне за запазването на уникалния европейски социален модел.

Нека не забравяме, че Европа остава най-голямата световна икономика и най-големият общ пазар в света и само от нас зависи да я запазим такава.

Какво е различното в предстоящите избори за Европейски парламент на 25-ти май?

Тези избори са първите, които се провеждат съгласно Договора от Лисабон, така че директно избраният от гражданите Европейски парламент ще има още повече правомощия – не само при определянето на европейските политики, но и при избирането на новия председател на Европейската комисия. В допълнение, гласоподавателите ще имат ясен избор между излъчените от основните европейски партии кандидати, особено след провелия за на 15 май дебат между тях, който беше излъчван на живо от над 40 телевизии в цяла Европа.

Според Лисабонския договор, Европейският парламент "избира" председателя на Комисията. Европейският съвет (държавните и правителствени ръководители) ще направи предложение до Парламента, като при определянето на името "трябва да вземе в предвид резултатите от изборите" (по Договора). След това ЕП ще гласува по тази номинация – най-вероятно в началото на месец юли. За да бъде избран, кандидатът трябва да получи подкрепата на мнозинството от евродепутатите.  

Къде е ролята на България в тези процеси?

Българите, както и останалите европейци, ще могат да изразят мнението си за това в каква Европа искат да живеят в следващите 5, 10, 20 години като упражнят правото си на глас на 25 май. Последните проучвания показват, че разликата между двете основни европейски партии – Народната партия и социалистите, най-вероятно ще бъде само няколко мандата, така че всеки глас има значение.

Разбира се, важно е и кои ще бъдат представителите ни в Европейския парламент. Бих искал да напомня, че особено след влизането на Лисабонския договор в сила, Парламентът има решаваща дума при приемането на европейското законодателство, а освен това евродепутатите контролират изразходването на европейските фондове, както и работата на Европейската комисия като цяло.

Как изглежда дейността на ЕК и ЕП в лицето на българските граждани?

Всички изследвания на общественото мнение показват, че българите са сред най-проевропейски настроените граждани на континента. Надявам се, че, поне частично, това е резултат от работата на двете основни европейски институции. Повод за оптимизъм ми дава и сериозният интерес от страна на гражданите към Представителството на ЕК в България.

За разлика от първите години на европейското ни членство, когато Европейският съюз сякаш беше свързван само с фондовете и ежегодния мониторингов доклад за съдебната система, сега гражданите ни търсят по най-различни теми – от земеделие до наука и иновации. Получаваме много въпроси – както директно в Дома на Европа в София, така и по време на нашите информационни събития в цялата страна. Информационните центрове Европа Директно – общо 15 в цяла България също отговарят на запитвания всекидневно.

Трябва ли българите да гласуват и защо?

Ако последните пет години икономическа и финансова криза ни научиха на нещо, то това е, че не може да делим проблемите на европейски и национални. Видяхме какво се случи в Гърция – една страна с БВП, който е 2% от общия за ЕС, но чиято нестабилност заплашваше оцеляването на общата европейска валута. И обратното – когато нещата при съседите вървят, това неизменно се отразява и при нас.

Европейският съюз задава рамката за всичко това, а Европейският парламент е единствената директно избрана негова институция. Именно за това, изборите на 25 май ще бъдат шанс за българите да покажат в каква Европа, а и в каква България, искат да живеят през следващите пет години, а и след това.

Как могат да се стимулират младите хора да гласуват?

Голяма част от информационната ни кампания за изборите, и на национално, и на европейско ниво, бе съсредоточена в Интернет – именно, за да сме сигурни, че ще достигнем до най-младите, до хората, които ще гласуват за първи път. Имаме своето присъствие в социалните мрежи – във фейсбук и Туитър, така че да можем да информираме младите чрез каналите, които те използват за комуникация.

А относно важността на това да се гласува – освен аргументите, които вече споменах, да не забравяме, че това е нашето най-висше демократично право, а и най-прекият начин да влияем на посоката, в която искаме да се развиват България и Европа.