Константин Стаменов: „Южен поток” е като нова магистрала

Константин Стаменов е председател на УС на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори. Има магистърска степен по “Икономическа информатика” в УНСС и специализации по финансова журналистика на фондация „Томпсън“ и вестник “Файненшъл таймс”, във финансовия отдел на “ГлаксоСмитКлайн” във Великобритания, по финансова журналистика и връзки с обществеността във фондация „Воскамп“ - Холандия. През 2002 - 2003 г. ръководи тестов екип по проекта RINGS на БНБ за междубанкови разплащания в реално време. Притежава сертификати по логистика от European Management Center, Управление на проекти от Stevens Institute of Technology, Платежни системи от Joint Vienna Institute и др.

С учредяването на Пакта за индустриална стабилност през май 2012 г. е избран за негов зам.председател.

 

Г-н Стаменов, съвпаднаха ли очакванията и информацията, която поучихте ден преди подписването на договорите за газовите доставки и за "Южен поток", с постигнатите параметри в контрактите с "Газпром"?

В Министерството на икономиката не ни дадоха информация за газовия договор. Само казаха, че имат позитивни очаквания, но нищо конкретно не могат да съобщят преди да приключат преговорите. Сега, след като  договорите са факт и бе обявено тяхното съдържание, мога да изкажа своите адмирации към преговарящите. Защото наистина са постигнали много, според изнесената в медиите конкретна информация.

 

- Имат ли основание критиките, недоволството и опасенията на опозицията?

Критиките на опозицията са пресилени и отношението към постигнатото ми се струва малко несериозно.

Разбира се, много е важно частта от новите постигнати отстъпки, които досега не са калкулирани в цената на природния газ, да стигнат до бизнеса. Директно и изцяло. Защото в момента в икономиката и в голяма част от индустрията се повтаря кризата от есента на 2008 г. Някои заводи спряха работа.

 

- Какви са очакванията ви за цената на природния газ от 1 януари 2013 г. Какво ще предложи „Булгаргаз” и ДКЕВР ще одобри?

Очаквам, че цената на газа ще падне с поне 10% от 1 януари. Много ще настояваме това да се случи.

В новия договор е сменена базата за мазута и газьола. Преди тя е била взета отпреди 15 и повече години. В момента за база се взима най-високата възможна котировка за мазут и газьол. Постигната е отстъпка и за базовата цена на газа, от която тръгват изчисленията.  

 

- Преди време бяхте сметнали , че заради скъпия газ /една от най-високите цени в Европа/  металургичните предприятия губят по 10 млн. лв. на месец. Колко повече ще са приходите ви при по-ниската цена?

За предприятията, които са засегнати от кризата, приходите не покриват разходите. Просто намаляваме загубата и им даваме възможност да излязат плавно, с по-малко рани от кризата. Разбира се има и предприятия, които работят на печалба, имат добър пазар и не са засегнати от кризата. Те ще имат по-добра бизнес среда да продължат с инвестициите, за да се борят успешно с конкуренцията.

 

- В търсене на по-добри цени, за индустрията би било изгодно да има възможност да избира доставчик /търговец/ на газа според предлаганите условия, а не да купува само от „Булгаргаз”. Възможно ли е според вас такова либерализиране на пазара след сключване на новия газов договор с Газпром?

Абсолютно реалистично е при сегашната ситуация. Имаме и уверение, че ще се появят други доставчици, макар и само на руски газ.

 

- Смятате ли , че това биха могли да бъдат някои от досегашните посредници, примерно „Овергаз”? Да купуват газ от „Газпром” и да го предлагат на един свободен пазар на газ в страната или в региона?

Те и сега купуват. Едва ли ще спрат да купуват газ от "Газпромекспорт". Сега няма да доставят на "Булгаргаз" като директен клиент. Очаквам, че ще се опитат да ни привлекат като клиенти.

 

- Какви са очакванията на бизнеса за промените в цената за пренос и включените към нея такса за зелена, кафява енергия и допълнението за закупуваните от ТЕЦ  квоти за парникови емисии, които се прибавят към договорената цена на тока на свободния пазар?

Не очаквам промяна дори след 1 юли. Разбира се, не зная какво ще стане с казуса с ВЕИ-тата, но лично моите очаквания при такава икономическа ситуация са, че не би следвало да има някаква промяна. Не би следвало и централите, с които договаряме условията догодина, да търсят по-високи цени, защото потреблението е свито. При спад в потреблението в пазарна ситуация цените падат.

 

- Какво освен прогнозируеми и по-ниски цени на енергията би помогнало на индустрията по време на криза?

Всякакви механизми, които не се третират като държавна помощ, биха ни помогнали. В развитите страни от ЕС има заложени суми в бюджетите за директно подпомагане и спасяване от изтичане на инвестиции от индустрията към трети страни, където няма ограничения, свързани с парниковите емисии.

ЕС допуска страните-членки да компенсират индустрията за поскъпването на електроенергията, което се дължи на закупуването на емисии от топлоелектрическите централи. Това ще доведе до запазване на конкурентноспособността на предприятията. Знаете, че вече има допълнение на целите 20/20/20 (енергийна ефективност/емисии/ВЕИ) в ЕС с четвърто 20. То планира и изисква възстановяване на приноса на индустрията на 20% в БВП на ЕС към 2020 г. Този процент сега е паднал на 16-18% за различните държави.

В България ние настояваме за корекция на акциза върху тока, който се начислява за стопанското потребление от 2 на 1 лев, както е по евродиректива.

 

- Как бихте коментирали намерението на „Газпром” да изгради две газови електроцентрали на българска територия, за които да доставя пряко по-евтин газ? Алексей Милер съобщи, че вече са избрани три площадки и посочи очакванията си в следващите месеци да започне договаряне на условията за инвестицията.

Всяка инвестиция в България е добре дошла. Има, разбира се, в енергетиката едно "но", защото преди това правителство, практиката в близкото минало е била - когато се прави инвестиция, да се търси държавна гаранция. Днес всеки проект, който няма държавна гаранция, няма дългосрочен договор за изкупуване на енергията, трябва да бъде приветстван. Особено в газови централи. Сега имаме нужда от бързи балансиращи мощности, каквито са тези централи. 

Според мен „Газпром” е достатъчно интересен инвеститор.

Чудесно е, че такава голяма компания иска да инвестира у нас, но само при условие, че никой не им гарантира изкупуване на тока. Това означава, че токът, който те ще произведат, ще излезе на пазара на електроенергия. Цената на тази електроенергия ще се определи от пазара. Няма да се натоварва държавата и потребителите да плащат ток по цена, измислена изкуствено в някой кабинет, от някой чиновник.

Както ни натовариха да плащаме за двете централи в електроенергийния комплекс "Марица Изток", за които решили, че токът ще е 130 лв. или 150лвл/мвтч.

 

- Да не се окажем изведнъж с много ток, който не може да се поеме от електроенергийната система?  Планираме да строим АЕЦ Белене, 7-ми блок в АЕЦ Козлодуй, още ВЕИ от отпадъци, утайки от пречиствателните станции и т.н.

В системата на енергетиката цените на електроенергията все още не са определени напълно пазарно. Когато това стане, този, който произвежда, ще си оптимизира разходите, така че да може да влезе в цената, която формира пазара. Ако пазарът реши, че цената примерно е 60 лв. за мегаватчас, няма как някой да дойде и да каже : "Искам 130 лв.". Ще си направи сметката, ще пресметне риска дали да инвестира.

Например хидроенергийният комплекс "Цанков камък" е  проект , в който са потънали милиони. Никой не знае как така 80 Мвт излезли 500 млн.евро. Няма толкова скъп Мвт в целия ЕС, а може би и в света.

Конкуренцията в една индустрия я принуждава да се съобразява и да не харчи народни пари за щяло и нещяло.

- Тогава как си обяснявате тази съпротива от опозицията на всичките газови договори с „Газпром”, при положение, че не е ясно ще има ли газ за "Набуко" и  кога ще бъде построен?

Това са за мен чисто политически коментари.

Истината е, че всяка нова инфраструктура, когато не е държавно гарантирана, е добре дошла. С "Южен поток", на простичък език казано, ние правим още една магистрала в България. Ако досега сме можели да минем по едно шосе, сега ще имаме ново. 

Всичко друго е политическо говорене. Никакви сериозни доводи не чух. В България имаме нужда от нови пътища и магистрали. Имаме нужда и от интерконектори, имаме нужда от инвестиции. Щом всичко това не е държавно гарантирано, дали ще е с Европейски фондове или с някакви други начини на финансиране, не е толкова важно. Разбира се, много важно е цената на финансирането да се управлява пазарно, доставчиците и строителите също да се изберат с конкурси.

Важното е да имаме повече пътища, повече доставчици. Да имаме либерализиран пазар, да има конкуренция. Това е измислено досега като най-добро и аз не виждам за момента друго по-добро.