Повтаря ли еврото трагичната история на рублата

Историята ни дава примера на един валутен съюз от 15 държави през 1991-1992 година. Две години по-късно, след като бюджетните дефицити излезнаха извън контрол, а на пазара започна да царува хиперинфлация и икономиките изсъхнаха, останаха само две страни, подвластни на рублата.

Сега гръцки политици заплашват да прекъснат връзките с Европа за спасяването на страната с международни кредитори, а Испания призовава за финансова помощ. Историците отново се питат, дали еврозоната е пред разпад, по примера от 1992 година, пише днес Bloomberg.

„Съветският опит ни казва, че изход като този е опасен и води до загуба на доход и до инфлацията, а хората са прави да се страхуват от него", казва Харолд Джеймс, професор по история в университета в Принстън, който е и автор на книга като "Краят на глобализацията: Уроци от Голямата депресия. "Това е непривлекателна алтернатива за всички, защото Съветският съюз имаше сериозни проблеми за цялото десетилетие след това".

Въпреки че различията между Съветския съюз и ЕС са по-големи, отколкото техните прилики, има паралели, които биха могли да се окажат полезни при оценка на дълговата криза, казват историците. И двата съюза са следвоенни конструкции, създадени в отговор на колективна „травма”, а и в двата случая, основаващото поколение умира докато кризата и дезинтеграцията се издигат.

"И Съветският и Европейският съюз загубиха по едно поколение, което помни защо е бил създаден съюза”, споделя Иван Кръстев, председател на Центъра за либерални стратегии в София. "Съветският съюз е създаден след Първата световна война, а ЕС след Втората световна война. Поне руснаците са имали един общ език".

Излизането на Гърция от еврозоната ще отправи сериозен удар към идеята на целия ЕС, чийто девиз е да "създаде основите на един все по-тесен съюз",  смята Марк Мазовър, директор на Центъра по международна история в Колумбийския университет в Ню Йорк и автор на "Тъмният континент: Европа през 20-ти век".

"ЕС е управляван от идеологическа визия на елита", каза Мазовър, който също е писал книги за икономическата криза в Гърция между войните и окупацията на страната от нацистите.

Въпреки това, германският канцлер Ангела Меркел непрестанно повтаря, че еврото е лепилото, което държи Европа заедно. "Ако еврото се провали, след това и Европа няма да успее", каза тя по време на реч през ноември.

Проблемът е (както вече ни показа рублата), че една съвместна валута изисква свое собствено лепилото, което излиза извън рамките на общите икономически интереси, смята Кръстев.

"Валута е доверие", каза той. "За да съществува обща валута, има нужда от емоционално чувство на споделено гражданство. Хубаво е да има споделеното усещане за принадлежност".

Остава ни само да разберем, дали не се повтаря сценарият от началото на 90-те.

 

 

Информационна Агенция Икономика