Адската смяна – коварната уловка зад популярното дигитално номадство
Дистанционната работа се превърна от екзотика в реална възможност за милиони хора по света след COVID пандемията
Тереза-Хедър Белен изживява мечтата си да пътува из Виетнам, Тайланд, Япония и Индия благодарение на възможността да работи дистанционно на пълен работен ден. Щеше да е идеално, ако нямаше уловка: работният ѝ ден започва вечер и продължава през нощта, за да може да е активна по същото време като колегите си в Ню Йорк, с които се изисква да е в постоянна комуникация и срещи онлайн.
За някои подобни амбициозни пътувания от типа „workcation“ (б.р. – от work и vacation) са начин да наваксат загубеното време покрай пандемичните блокирания. За други, които решават да се отдалечат от родния си часови пояс, подобни приключения могат да се превърнат в адски пътувания, съпроводени със системно недоспиването.
Белен обаче твърди, че този начин на живот ѝ позволява да опознае повече от света, отколкото би било възможно, ако работеше в традиционна рамка от 9 до 5.
Tака наречените дигитални номади работеха от горещи точки като Бали и Гоа много преди COVID-19. Но именно пандемията превърна това, което дълго време изглеждаше като фантазия за мнозина, в реална възможност. Според MBO Partners, фирма, която свързва компаниите с работещи на свободна практика, почти 17 милиона служители в САЩ се определят като дигитални номади – над два пъти повече в сравнение с периода преди коронавируса.
Сега тенденцията за дълги пътувания в чужбина се задълбочи – дигиталните номади плъзнаха къде ли не, а десетки държави започнаха да предлагат нов клас визи специално за тях.
Много от дистанционните служители, които са се преместили в далечни места, подобно на Белен, работят на две смени. Често те влизат в работен режим за няколко часа вечер до полунощ, преди да си вземат няколко часа за сън, а след това да се събудят и да продължат откъдето са спрели. Основното време за почивка – или в много случаи всъщност за активност – е през деня.
За Белен, чиято майка е била медицинска сестра с нощни смени, това не е странно или плашещо. Обикновено тя е онлайн с колегите си до 1 или 2 ч. сутринта, а след това спи до около 10 ч., преди да се събуди и да навакса с имейлите. Но тъй като работата ѝ се върти около срещи, понякога е на повикване по всяко време.
„Тази нощ имам среща в 3:30 до 4:00 ч., на която трябва да бъда“, разказва тя пред Bloomberg. „Така че имам много, много аларми, които са настроени за най-случайни часове, за да мога да скоча за среща и след това просто да заспя.“
На други – като партньора на Белен, който е софтуерен инженер – им е по-лесно да се справят с часовата разлика, защото работата им не е свързана с толкова срещи. Дейността им е ориентирана към асинхронна работа и затова те могат да си позволят гъвкавост.
Туе Ле, главен изпълнителен директор на Remote Year (б.р. – компания, която улеснява пътуванията и настаняването на хора, които работят или се интересуват от работа от разстояние), изчислява, че около 15% от участниците в програмата, пътуващи в Азия, спазват стриктно американското работно време, оставайки будни през нощта. Приблизително още една трета работят с гъвкаво работно време, съчетаващо вечери или ранни сутрини, за да си сътрудничат с колегите вкъщи.
За някои това е добре, но за други хора подобни графици са в разрез с вкоренените циркадни ритми, което затруднява или прави невъзможно да се наспят достатъчно. Всеки, на когото се е налагало да става рано и да ходи на работа след ужасен сън, може да потвърди, че това може да е крайно изтощително, да наруши концентрацията и да влоши емоционалната регулацията.
Науката, както я разбираме през последните 20 години, показва, че макар и да е вълнуващо и дори да е възможно да се направи за кратък период от време, това не е добре за нашите тела“, казва Илейн Розен, професор по медицина на съня в болницата на Университета на Пенсилвания.
Проучванията показват, че по-дългите периоди на работа на нощни смени са свързани с по-сериозни последици за здравето, като сърдечни заболявания и рак.
Това обаче не спира някои дигитални номади. Джесика Хилбрих, наета в консултантска фирма за данни и IT, базирана в Индианаполис, се ангажира да работи цели осем часа през нощта, без да подремва, когато замина за Югоизточна Азия през пролетта на тази година. В нейния случай това означаваше да започне работния си ден в 20:00 ч. и да го приключи около 4:00 ч.
За да се справи, Хилбрих разработва стратегия – натоварва се със задачите, които смята за най-взискателни от когнитивна гледна точка, като задълбочено мислене и писане, по-рано през нощта, когато е в най-добра кондиция. След като работният ден приключи, заспива, а ако ѝ е нужно, прави по още няколко дрямки през нощта.
За Хилбрих този вид пътуване е свързан с различен начин на мислене. Това не е ваканция, казва тя и добавя, че става дума по-скоро за създаване на истинска връзка с дадено място и местните хора.
Не мога да си позволя да спра да работя. А това е начин да опозная повече места, докато съм по-млада, преди да се пенсионирам.“
Но дори и с разработването на добри практики, нощните смени не са за всеки. След два месеца графикът за сън на Белен е напълно нарушен. Тя споделя, че полага неимоверни усилия да се справи. Хора, с които се е запознала по време на пътуването, е трябвало да напуснат работа, продължава тя, други да намалят работното си време, а един дори е бил уволнен.
Докато някои дигитални номади успяват да се справят, други се предават и се прибират у дома. „Срещала съм много хора, които казват, че никога не биха го направили, и дори не искат да опитат“, казва Каролина Зунига, която работи дистанционно в областта на маркетинга и за трети път се връща на Бали от дома си в Коста Рика. Тя е срещала и други, които започват с голям ентусиазъм, но бързо се сблъскват с проблеми. Пътуването им се превръща в провал, твърде изтощени са, за да излязат и да направят или видят нещо.
Джордан Карол, кариерен коуч, нарича това „адска смяна“. Преди години той я изпробва, докато пътува из Тайланд и Индонезия, тръгвайки в полунощ, за да се качи на мотоциклет и да стигне до коуъркинг пространство. Някои нощи се опитва да раздели смяната на две, през други – да я изкара наведнъж. Нито едно от двете не се получи.
За мен това беше толкова разтърсващо“, казва той. „Вътрешният ми часовник беше толкова разбъркан. Не можех да функционирам. Дори ако излезех с приятели, винаги бях уморен. Не можех да бъда себе си.“
Всички тези притеснения са на първо място в съзнанието на Зунига. Тя току-що е навършила 30 години и казва, че сега недостигът на сън се отразява по-силно, отколкото когато е пътувала в началото на 20-те си години. „Този път съм по-притеснена, но ми е любопитно да видя как ще мине“, казва тя.
За тези, които все още са решени да опитат, Розен от Университета на Пенсилвания съветва да са стриктно последователни, дори и през почивните дни. „Компенсирайте с дрямки, когато е необходимо, и дръжте стаята си колкото се може по-тъмна, когато спите през светлата част на денонощието.“
Същите съвети дава и на новопостъпващите специализанти по медицина, които се подготвят за първите си нощни смени. Това включва избягване на светлината в зори на всяка цена – носете тъмни слънчеви очила, дори ако е облачно. Мелатонинът може да бъде полезен за регулиране на съня, но определянето на времето за прием на дозите може да бъде трудно, ако дневните графици за сън варират.
Белен има опит с неприятните последици. Въпреки че знае всички съвети и трикове, в крайна сметка се разболява от коварна настинка преди дълго планирано пътуване с мотор. След седмица на тревоги дали това няма да ѝ попречи да пътува, все пак успяла да сее възстанови достатъчно, за да потегли. Било е трудно, но си е заслужавало, казва тя.
Бих го направила отново с един замах.“