Държавата, в която от една година е блокиран достъпът до социални мрежи
Активисти настояват да се възстанови достъпът, засега без успех
~ 2 мин.
Вече една година достъпът до социални мрежи в Чад е блокиран. Рестрикцията бе въведена на 28 март 2018 г., малко след национална конференция, на която бяха препоръчани конституционни промени, даващи възможност на президента Идрис Деби да остане непоклатим на власт до 2033 г.
По-рано, преди президентските избори през 2016 г., критици на Деби се мобилизираха срещу него именно в социалните мрежи. През платформите се организираха активно антиправителствени протести и тогава той не скри притеснението си, че интернет става реална заплаха за кабинета. В резултат към днешна дата достъпът до Facebook, Twitter и WhatsApp, а и до много други канали, е блокиран.
Има ли ефект?
След въвеждането на забраната и броят на демонстрациите е намалял, пише BBC, добавяйки, че тези, които все пак са били организирани по някакъв начин, са се оказали малобройни.
Рестрикцията обаче удари не само активистите, но и собствениците на малки бизнеси, които разчитат на социалните мрежи да се рекламират и привличат клиенти. „Без Facebook, без достъп до социални медии, това е като да си в затвора без килия“, дава пример Деъб Емануел, известен местен блогър.
Някои потребители в Чад успяват да заобиколят забраната с помощта на VPN (виртуални частни мрежи). Въпреки че те са свободни за ползване, хората споделят, че достъпът през тях е бавен и изяжда повече данни.
Любопитното е, че забраната на практика засяга малко хора в Чад, тъй като едва 4.9% от населението има редовен достъп до интернет, сочи световната интернет статистика.
Какво казва правителството?
Активистите винят правителството за спрения достъп до социалните мрежи. Въпреки това властта дълго време мълча по въпроса, а няколко министерства отклониха отговорността.
Органът, който отговаря за електроните и пощенски комуникации – Arcep, заяви, че е получил нареждане от министерството на вътрешните работи.
Говорител на ведомството коментира пред BBC, че забраната е наложена от „съображения за сигурност“.
Защо забраната продължава?
Явно правителството счита социалните платформи за сериозна заплаха. Опозиционните движения все още са активни в страната. През февруари френски военни по искане на чадсаката армия нападнаха тежко въоръжен конвой, идващ от Либия.
Според служител по сигурността, правителството смята, че социалните мрежи може да дадат възможност на лидерите на бунтовниците да набират чрез тях повече млади хора. Освен това има случаи на публикувани видеа с убийства и побои – практика, която правителството иска да преустанови.
Ще се възстанови ли достъпът?
Това е малко вероятно, смята изданието. През август 2018 г. група адвокати поискаха от съда да се възстанови достъпа до социални мрежи, но делото бе загубено. Те обжалваха, но апелативният съд отхвърли иска, позовавайки се на „съображения за сигурност“.
Адвокатският колектив, воден от Дайнон Фредерик и Фредерик Нанадингуе, смята да направи нов опит, като този път ще потърсят подкрепа от международни органи.