Държавата е напът да повтори грешката от 2009 г. с пазара на труда
Едно евентуално решение на кабинета в полза на синдикатите не бива да се смята за държавна подкрепа
В навечерието на старта на дискусиите за бюджета на страната за следващата година се зароди поредният спор между работодатели и синдикати за размера на минималната работна заплата (МРЗ). Както винаги и тази година крайното решение ще се вземе от държавата, която от години вдига нейния размер, без да използва конкретен механизъм за това и да отчита ефектите върху бизнеса и икономиката.
Призивите на работодателските организации от последните дни са за замразяване на МРЗ на сегашното ѝ ниво от 610 лв. Те изтъкват вече набиращата сила икономическа криза в страната и отчетения спад на брутния вътрешен продукт с 8.5% през второто тримесечие. Прогнозата на БНБ е, че за цялата година потъването може да надхвърли 13% - невиждан от 1997 г. спад и много по-тежък от световната икономическа криза преди десетилетие.
Желанието на бизнеса бе представено първо от председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев в интервю за Nova.
В криза най-нормално е да не се увеличават разходите за бизнеса, като административни прагове, минимална работна заплата, за да бъдат наемани по-лесно безработни и нискоквалифицирани работници. Смятаме, че това ще подпомогне на онези 100 хил. безработни на пазара в момента“.
Според средносрочната бюджетна прогноза на правителството минималната работна заплата трябва да се увеличи с 40 лв. от 1 януари 2021 г. Това е дванадесетото увеличение на минималната заплата за последните девет години, като в някои от тях има по две актуализации. Общото нарастване на МРЗ от 2010 г. насам е над 150%. И ако искането на работодателските организации не бъде прието, скокът ще надхвърли 170%.
Днес социалният министър Деница Сачева потвърди, че правителството ще предложи увеличаването на минималното възнаграждение и за следващата година въпреки протестите на бизнеса.
Увеличение на МРЗ обаче...
...не може да се разглежда като начин за социално подпомагане от страна на държавата към слабопроизводителните работници - напротив, в повечето случаи тя всъщност се оказва пречка пред тях да си намерят работа, така че особено в период на криза опасностите от едно такова решение са доста повече от ползите“, коментира пред Economic.bg икономистът Димитър Чобанов.
С други думи – едно евентуално решение на държавата в полза на синдикатите не може да се смята антикризисна мярка, а по-скоро за прокризисна.
В повечето случаи държавата всъщност се оказва пречка пред нискоквалифицираните работници да си намерят работа, така че особено в период на криза опасностите от едно такова решение са доста повече от ползите“, допълва Чобанов.
Именно през лятото на 2009 г. икономистът алармира, че увеличението на заплатите в момент на криза е нелогична стъпка. Тогава въпреки започналата тежка икономическа криза по света още през 2008 г., управляващите в България очакваха ръст за следващата година в България и увеличаваха минималното възнаграждение и праговете. Все пак, въпреки отпора на синдикатите, МРЗ и МОД бяха замразени на следващата година, когато безработицата беше скочила много заради невъзможността на фирмите да поемат разходите за своите служители. Общо от пазара нa труда тогава бяха освободени над 400 000 души.
Има доста оптимистични прогнози, че настоящата криза ще се изчерпи и нейният ефект ще бъде само тази година, но това изобщо не е сигурно, т.е. напълно е възможно нивото на безработицата и икономическия спад да се запази и догодина, а във време на криза повишаването на заплатите не е най-добрата мярка, особено, разбира се, ако не искаме да направим кризата още по-сериозна“, коментира Чобанов.
Той изтъкна и факта, че в някои области на страната, които са малко по-слабо развити, с едно подобно увеличение минималната работна заплата тя става много близка до средната и едно такива повишаване би означавало, че голям брой работници биха били изложени на риска просто да загубят работата си заради по-слаби качества и квалификация. "А предприятията, в които работят не са чак толкова производителни, че да могат да осигурят високи работни заплати“.
Освен в определени области на страната, според справка на Economic.bg това може да се случи и с цели сектори, в които по данни на НСИ средната заплата не е далеч от минималната - като „Хотелиерство и ресторантьорство“ и „Култура, спорт и развлечения“, например.
Защо държавата се меси и какво стана с новия механизъм?
От години се водят спорове как всъщност трябва да се определя нивото на минималната работна заплата и защо държавата трябва или не трябва да се меси в отношенията между работници и работодатели по този начин. Освен това от години се води и спор за диференцирането ѝ по икономически сектори.
Логиката, особено по отношение на минималната работна заплата, е тя да бъде диференцирана в зависимост от региона и в зависимост от икономическата дейност, при която се прилага“, потвърди Чобанов.
Подобно решение бе взето след среща на Тристранен съвет в средата на юни, като на мащабна пресконференция бе обявено, че новия механизъм за определяне на минималната работна заплата ще влезе в сила от 2021 г. Председателят на АИКБ вчера отвори темата и заяви, че преговорите са се забавили и въвеждането на новия механизъм не може да се осъществи по-рано от 2022 г.
От много години има подобни идеи, но никога не се е вървяло към осъществяване. На практика минималните осигурителни прагове би трябвало да имат някаква подобна роля, но по отношение на минималната работна заплата това не е правено, така всъщност неравенството в развитието на отделните сектори и региони става доста голямо“, коментира още Чобанов.
Борбата на синдикатите
На фона на новите искания на работодателите синдикатите очаквано се обявиха против замразения ръст на минималната заплата. Пред БНР Ваня Григорова от КТ „Подкрепа“ обяви, че бизнесът иска служителите да поемат тежестта на кризата. По думите й ситуацията и увеличаващата се безработица не са аргумент за замразяване на ръста на заплатите, особено на минималната. Според нея работодателите всъщност се притесняват, че при увеличение на МРЗ ще трябва да повишат и другите възнаграждения.
Алтернативите
В ефира на Nova Велев представи и друга негова идея - вместо да бъде увеличавана минималната работна заплата, на хората с най-ниски доходи да се връща платения данък. Според Чобанов идеята е осъществима, но това определено ще струва административни разходи на държавата.
Въпросът е, че каквото и да се прави, то трябва да стане сравнително бързо, защото на хората парите им трябват сега - през есенния и зимния сезон. Ако започне някаква тежка дискусия по въпроса, може да се пропусне много време. Все пак тази идея ще иска разходи за администриране, за обработване на данни. Има логика в едно подобно искане, но скоро според мен нещата могат да бъдат преценени на база на доходите на хората, т.е. не да се връщат пари, а да се подпомогнат по друг начин".