ЕЦБ се засилва за нов лъвски скок на лихвите

Европейската централна банка планира ново голямо увеличение на лихвените проценти тази седмица, а междувременно вниманието все повече се насочва към това колко високо ще достигнат те в крайна сметка, пише Bloomberg.

Второ поредно увеличение с 0.75% изглеждаше почти немислимо по-рано тази година, но след три подобни хода от страна на Федералния резерв все повече се превръща в норма и стъпка, която най-вероятно още бъде предприета в четвъртък. Това ще означава, че лихвеният процент по депозитите ще стане 1.5%.

Малко са тези, които смятат, че лихвите ще се установят там. Но инвеститорите и икономистите се чудят докъде може да се вдигне лихвеният процент, тъй като енергийната рецесия заплашва да погълне еврозоната и домакинствата се борят с нарастващите сметки за отопление и ипотечни кредити.

Тази нелицеприятна картина обаче може да вдъхне нов живот на ястребите на ЕЦБ, чиито призиви за предпазливост при прекалено прибързано повишаване на разходите по заеми бяха заглушени от надхвърлилата 10% инфлация (б.р. – нивот, което е пет пъти над целта). Анализаторите, анкетирани от Bloomberg, очакват лихвения процент по депозитите да достигне връх от 2.5% през март, но прогнозират, че след това темпът на повишения ще намалее. 

Освен това двудневната среща може да доведе до по-строги условия за евтини заеми от епохата на банковата криза, както и насоки за това как официалните лица планират да започнат да спират покупки на активи за трилиони евро.

ЕЦБ не е приключила с борбата си с инфлацията. Но може да започне да действа по-гъвкаво от началото на 2023 г.“, каза Елмар Фьолкер, анализатор за фиксирани доходи в Landesbank Baden-Wuerttemberg, най-голямата регионална държавна банка в Германия.

Международният валутен фонд (МВФ) предупреждава за „токсичен микс“ от бърза инфлация и забавящ се икономически растеж, като прогнозира рецесии в повече от половината от 19-те членки на еврозоната тази зима. В същото време се твърди, че строгата парична политика вероятно ще трябва да продължи през следващата година.

Това колко далеч могат да стигнат лихвите отвъд точката, в която започват да ограничават икономиката (б.р. – на теория това ниво е около 2%) може да се окаже предизвикателство.

„ЕЦБ не трябва да отпуска (хватката) твърде рано“, каза президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел миналата седмица във Вашингтон.

„Трябва да продължим да действаме“, допълни от своя страна Петер Казимир от Словакия.

Паричните пазари очкават покачване на разходите по заеми до над 3% през 2023 г. – ниво, което ястреби като белгийския Пиер Вунш нарекоха „разумно“.

Централната банка на Испания изчислява, че пиковият лихвен процент от 2.25%-2.5% може да върне инфлацията до целта от 2% в средносрочен план, докато Марио Сентено от Португалия се тревожи, че в „най-лошия случай“ – ако отиде твърде далеч – ЕЦБ ще трябва бързо да намаля лихвите.

Смятаме, че ЕЦБ ще прекрати своя цикъл на затягане през февруари 2023 г. Ако приемем, че финансовата стабилност е запазена, това е в съответствие с баланса, който започва да се свива през март“, каза Дейвид Пауъл от Bloomberg Economics.

Eдинствената тема на обсъждане обаче няма да са само цените. Политиците може да обявят по-строги условия за дългосрочните TLTRO заеми на банките, които са предназначени да стимулират кредитирането, но чиито условия са станали твърде щедри. ЕЦБ смята, че промяната е правно осъществима.

Количественото затягане – процесът на разтоварване на почти 5 трлн. евро (4.9 трлн. долара) облигации, натрупани от ЕЦБ до голяма степен по време на неотдавнашната криза – също може да бъде обсъдено, въпреки че все още не се очакват конкретни действия.

Количественото затягане ще започне навреме“, заяви президентът на ЕЦБ Кристин Лагард пред европейските депутати миналия месец.

Някои служители подкрепят свиване на баланса на ЕЦБ, като просто оставят облигациите да падежират, като същевременно се фокусират върху лихвените проценти, за да поддържат инфлационните очаквания под контрол.

Проучванията на ЕЦБ сред потребителите и анализаторите поставя инфлацията над целта през следващите години.   Докато договорените заплати показаха само умерени печалби, съществува риск, че това може да не продължи.

„Може да се очаква известна степен на вторичен ефект, тъй като реалните заплати наваксват. Това, което искаме да избегнем, са ефектите от третия или четвъртия кръг, при които се вграждат очаквания за по-висока инфлация“, каза шефът на ирландската централна банка Габриел Махлуф този месец.