Енергийната криза отслабва индустриалната мощ на Европа

Европа се нуждае от своите промишлени компании на фона на растящите разходи и намаляващите доставки. Данните за последното тримесечие показват, че в европейските предприятия търсенето на природен газ и електричество значително е спаднало. Рано е да се радваме обаче. Спадът не е само защото промишлените компании изключват термостатите, а и защото се затварят заводи, които може никога да не отворят отново, пише в свой анализ Reuters.

И докато по-ниското потребление на енергия помага на Европа да преодолее кризата, предизвикана от войната в Украйна и съкращенията на доставките от Москва, ръководители, икономисти и индустриални групи предупреждават, че европейската индустриална база може да се окаже сериозно отслабена, ако високите енергийни разходи останат за дълго.

Енергоемките индустрии, като например производството на алуминий, торове и химикали, са изложени на риск, а компаниите им може да преместят трайно производството си на места, където има изобилие от евтина енергия, като Съединените щати.

Въпреки че необичайно топлият октомври и прогнозите за мека зима помогнаха за понижаване на цените, природният газ в Съединените щати все още струва около една пета от това, което компаниите плащат в Европа.

Много компании просто спират производство. Това може да доведе до деиндустриализация на Европа много бързо“, каза Патрик Ламерс, член на управителния съвет на компанията E.ON на конференция в Лондон миналия месец.

Този месец доверието в икономиката на еврозоната падна до най-слабото си ниво от май 2020 г., сигнализирайки, че Европа върви към рецесия.

Международната агенция по енергетика (МАЕ) изчислява, че търсенето на промишлен газ в Европа е спаднало с 25% през третото тримесечие спрямо година по-рано. Анализаторите казват, че широко разпространените спирания трябва да стоят зад спада, тъй като повишаването на ефективността само по себе си не би довело до такива спестявания.

„Правим всичко възможно, за да предотвратим намаляването на промишлената дейност“, каза говорител на ЕК в имейл.

Но когато времето стане по-студено и домакинствата започнат да се отопляват, индустриалният сектор ще бъде първият, който ще се изправи пред съкращения в случай на недостиг, предупреждават икономисти.

Нови страхове

Европейската промишленост пренасочва производството към места с по-евтина работна ръка и по-ниски други разходи от десетилетия, но енергийната криза ускорява изселването, казаха анализатори.

„Ако цените на енергията останат толкова високи, че част от европейската индустрия стане структурно неконкурентоспособна, фабриките ще затворят и ще се преместят в САЩ, където има изобилие от евтина шистова енергия “, каза Даниел Крал, старши икономист в Oxford Economics.

Производството на първичен алуминий в ЕС, например, е намаляло наполовина, с 1 млн. тона през последната година.

Търговските данни, събрани от Reuters, показват, че всичките девет завода за производство на цинк в блока са намалили или спрели производството, което е заменено от внос от Китай, Казахстан, Турция и Русия.

“Повторното отваряне на завод за топене на алуминий струва до 400 млн. евро (394 млн. долара) и е малко вероятно предвид несигурните икономически перспективи на Европа”, каза Крис Херон от индустриалната асоциация Eurometaux.

Исторически погледнато, когато тези временни затваряния се случат, постоянните такива идват като последица“, добави той.

Усилията на Запада да осигури доставки не само за енергия, но и за ключови минерали, използвани в електрически превозни средства и възобновяема инфраструктура, също са изложени на риск от високите цени на енергията.

Очаква се Брюксел да предложи ново законодателство в началото на следващата година - Европейският закон за критичните суровини - за изграждане на запаси от минерали, незаменими при прехода към зелена икономика, като литий, боксит, никел и редкоземни елементи.

“Но без повече възобновяема енергия и по-ниски разходи е малко вероятно компаниите да инвестират в Европа”, предупреди Емануеле Маниграси, старши мениджър по климата и енергията в European Aluminium.

Индустриална ерозия

Страхуващата се индустриална ерозия вече е в ход. Европа стана нетен вносител на химикали за първи път тази година, според Cefic, Европейският съвет на химическата промишленост. Повече от половината от европейското производство на амоняк, ключова съставка в торовете, е спряно и е заменено от внос, според Международната асоциация за торове. Норвежкият производител на торове Yara намали две трети от европейското си производство на амоняк и няма непосредствени планове да го увеличи отново.

Наблюдаваме отблизо ситуацията на газовия пазар и правим планове за действие в извънредни ситуации“, каза изпълнителният директор Свейн Торе Холсетер пред Ройтерс по имейл.

Миналата седмица най-голямата химическа група в света BASF постави под въпрос дали има бизнес случай за нови заводи в Европа.

Компанията също така предупреди, че ще трябва да спре производството в основния си обект в Лудвигсхафен - най-големият промишлен потребител на енергия в Германия - ако доставките на газ паднат под половината от нуждите.

Някои фирми, включително германският производител на вискозни влакна Kelheim Fibers, който доставя Procter & Gamble, търсят други източници на енергия. Тази година германската компания е намалила два пъти производството във фабриката си в Бавария.

От 1 януари ще можем да преминем към петрол“, каза изпълнителният директор на компанията Волфганг От, докато компанията търси помощ от правителството за смекчаване на разходите за енергия. Той дори обмисля проект за слънчева енергия от 2 мегавата.

Германските индустрии търсят по-бързи одобрения за преминаване от газ към по-замърсяващи горива, като предупреждават, че в противен случай ще бъдат принудени да намалят производството, за да постигнат целите на Берлин за икономии.

В Гърция Selected Textiles, малък производител на памучни прежди, намали производството, тъй като поръчките главно от Северна Европа са намалели. В завода във Фарсала, централна Гърция, главният изпълнителен директор Апостолос Донтас изчисли, че производството ще спадне с 30% тази година.

Виждаме, че нашите клиенти са сериозно загрижени дали ще има еквивалентно потребление на готови продукти в Европа и дали самите северноевропейски производители ще имат достъп до природен газ“, каза той.

Tata Chemicals, която обикновено работи на петгодишен план, сега работи на тримесечна база, каза нейният управляващ директор за Европа Мартин Ашкрофт.

„Ако това е структурна промяна и цените на газа останат високи за три или четири години, реалният риск е инвестициите в индустрията да бъдат насочени другаде към места с по-ниски цени на енергията“, добави Ашкрофт.