Financial Times: България иска да стане IT столица на Балканите
София и Пловдив са процъфтяващи аутсорсинг центрове, даващи работа на хиляди специалисти
„България се стреми да стане технологичната столица на Балканите“, пише британският в. Financial Times в електронното си издание. Изданието разказва за възходящото развитие на сектора на информационните технологии у нас, перспективите пред него и множеството позитивни примери на бързорастящи български компании.
Един от тях е сайтът ucha.se, който започва дейност благодарение на 30 хил. евро от местния акселератор Launchub, подкрепян от Европейския инвестиционен фонд и програмата на ЕС Джереми. Освен това 2 български инвестиционни „ангела” са предоставели 200 хил. евро. Тази година се очаква ucha.se да излезе на печалба.
„За 70 лева можете да се запишете на едногодишен курс от уроци, обхващащи всяка национална обучителна програма“, споделя създателят на сайта Дарин Маджаров.
България се стреми да настигне Централна Европа, където икономиките, основаващи се на евтино производство и износ, се ориентират към иновативните и креативните сектори, пише Financial Times.
Изданието отбелязва, че поколение формирали се на Запад инженери и програмисти сега подкрепят оформянето на страната като технологична столица на Балканите. Завършилите компютърни и инженерни науки вече не емигрират масово към САЩ и Германия.
Местни компании са наели около 40 хил. софтуерни инженери, като ИТ секторът покрива над 3% от брутния вътрешен продукт на страната спрямо под 1% преди 4 години, уточнява британският вестник.
„България е интересен център за IT развитие с високообразовани кадри и по-най-ниските разходи в Европа“, отбелязва Аспарух Коев, изпълнителен директор на стартъпа Transmetrics, който изработва продукт, подобряващ ефективността в транспортната индустрия.
Вестникът посочва, че София и Пловдив са станали процъфтяващи центрове за изнесени услуги (аутсорсинг), даващи работа на хиляди завършили информационни технологии. Някои от тях разработват продукти, които привличат вниманието на технологичните наблюдатели и на инвеститори в по-рискови предприятия.
Иновациите са това, което отличава българските аутсорсинг компании от останалите, твърди Димитър Мачев, управляващ директор на Programista, компания, разработваща софтуер с офиси в София и Пловдив.
„Правите потребителски софтуер и изграждате клиентска база, след това един от вашите екипи разработва нов продукт и растете много по-бързо“, посочва той.
Основите на информационно-технологичните умения в България са поставени през комунизма. Държавните компании за електроника са специализирали в компютърен хардуер и базово програмиране за страните от съветския блок.
„Предимство е, че вече сме имали 2 поколения инженери със задълбочени познания в научно-развойната дейност“, смята Даниел Томов, основател на другия голям български акселератор Eleven.
Инвеститорите са готови да влагат все повече в бързорастящите стартъпи, казва Любен Белов, съосновател на Launchub. Акселераторът подкрепа повече от 40 стартиращи компании, използвайки средства от ЕС.
Той създава и Launchub Ventures, 20-милионен фонд с частни капитали, който осигурява до 1,5 млн. евро на компании в по-късен етап от развитието им.
„Имаме всички съставки на една успешна екостистема – ментори, рециклиран капитал, бизнес ангели и инвестиционни фондове. И там са около 30 компании, които се справят наистина добре с 30-50 служители и приходи от над 2 млн. евро“, споделя Белов.
Някои предприемачи обаче се притесняват, че се задава недостиг на квалифицирани кадри, което подкопава надеждите на България да стане регионален ИТ център.
Университетите нямат ресурсите да преподават свръхмодерни умения, така че може да се сблъскаме със ситуация, при която търсенето надхвърля предлагането, посочва основателят на Sibiz Роди Дервишев.
Завърналият се ветеран от Силициевата долина е един от няколкото бизнесмени, ангажирали се със спонсорирането на ИТ бази в българските университети, отбелязва всекидневникът.
Изданието допълва, че според някои наблюдатели единственият изход България да поддържа растежа на сектора е да внася квалифицирани служители от страни извън ЕС като Сърбия и Македония, и дори Русия и Украйна.