Икономическите модели се огъват под натиска на климатичната реалност

В навечерието на международните преговори за климата, които ще се проведат този месец в Дубай, икономистите актуализират оценките си за въздействието на глобалното затопляне върху световната икономика, като понякога изчисляват с точност до десетичната запетая въздействието му върху производството през следващите десетилетия, пише в свой анализ Reuters.

Но противниците на тези цифри твърдят, че те са резултат от икономически модели, които не са подходящи за отчитане на пълния размер на вредите от климата, а като такива те могат да послужат за алиби за бездействието на политиците. Рекордните температури, сушите, наводненията и горските пожари през тази година са причинили щети за милиарди долари, дори преди емисиите да доведат до затопляне отвъд лимита от 2 градуса по Целзий над прединдустриалните нива, определен в Парижкото споразумение от 2015 г.

Все пак някои икономически модели стигат до заключението - неправдоподобно, казват критиците им - че до края на века затоплянето ще причини по-малки щети на световната икономика, отколкото COVID-19, или ще засегне световните акции с по-малко, отколкото финансовата криза от 2007-2009 г.

Американският икономист, носител на Нобелова награда, Уилям Нордхаус например предизвиква полемика през 2018 г. с модел, според който политиките в областта на климата, които най-добре балансират разходите и ползите от икономическа гледна точка, ще доведат до затопляне с повече от 3 градуса до 2100 г. Година по-рано администрацията на Тръмп се позовава на подобни модели, за да обоснове замяната на Плана за чиста енергия от времето на Обама с такъв, който позволява по-високи емисии от въглищните централи.

Много политици признават ограниченията на моделирането. Изабел Шнабел, член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка, заяви през септември, че тези модели могат да доведат до подценяване на въздействието на глобалното затопляне, а други отиват дори по-далеч, като казват, че целият подход е погрешен.

Става въпрос за "моделите за интегрирана оценка", които икономистите използват, за да направят заключения за всичко - от загубите на продукция до финансовия риск или ценообразуването на пазарите на въглеродни емисии. Те се основават на теорията за взаимодействието между търсенето, предлагането и цените в цялата икономика, за да се намери ново равновесие след външен шок - така нареченият модел на "общото равновесие", разработен от френския икономист от XIX в. Леон Валрас.

Изменението на климата обаче е коренно различно от другите шокове, тъй като, след като веднъж е настъпило, то не изчезва. А ако основното допускане е погрешно, всичко останало няма смисъл ", казва Тиери Филипонат, автор на доклад на Finance Watch, базирана в Брюксел неправителствена организация, занимаваща се с финансови въпроси.

Друг проблем е, че в продължение на години тези модели използват "квадратична функция" за изчисляване на загубите на БВП, която включва квадратиране на температурната промяна - като същевременно се пренебрегват други методи, като например експоненциалната функция, която е по-подходяща за бързи промени.

Критиците твърдят, че този избор е обречен да подценява вероятното въздействие - особено ако планетата достигне критични точки по отношение на околната среда, при които щетите са не само необратими, но и се случват с все по-бързи темпове. Към объркването се добавя и фактът, че в зависимост от специфичния си дизайн и променливите, които са избрали да включат, моделите дават коренно различни резултати, което затруднява тълкуването.

Актуализацията на модела на Нордхаус за 2023 г., описана на неговия уебсайт като "най-широко използвания модел за климатичните промени", оценява щетите на 3.1% от световния БВП при достигане на затопляне от 3 градуса над прединдустриалните нива.

За разлика от нея, последният вариант на модела, използван от Network for Greening the Financial System (NGFS) - обединение на централни банки - изчислява, че пътят към затопляне от 2.9 градуса при сценария "настоящи политики" до 2050 г. ще доведе до 8% загуба на продукция заради суши, горещи вълни, наводнения и циклони.

Според друго изследване, проведено от Finance Watch през 2020 г. за подкрепяния от Г-20 Съвет за финансова стабилност, затоплянето с 4 градуса може да намали средната стойност на световните финансови активи едва с 2.9% до 2105 г.

Никълъс Стърн от LSE/Grantham Research Institute, заяви на свой ред, че фокусът на икономическите модели по същество е твърде тесен, за да се осмислят екстремните рискове, породени от изменението на климата:

Те представят проблема погрешно по отношение на риска и на това, което трябва да знаем и да правим. Ще трябва да разгледаме енергийните модели, градовете, природния капитал - а това е сериозен, задълбочен икономически анализ на структурните промени".