Има ли живот след провалите в бизнеса

Има оптимистична и песимистична теория за провалите. Според първата това е път към успеха, а според втората – това е социална присъда. „В училище, ако зададеш въпрос, който според учителя, е „глупав“, това е грешка. Има разлика дали едно дете е развило отговор на въпрос, като е дало всичко от себе си, но въпреки това греши, и ученик, който не знае нищо. Единият трябва да бъде насърчен да опита отново, а другият да бъде санкциониран заради проявената небрежност“, казва Добромир Иванов, изпълнителен директор на Българската асоциация на стартъпите – BESCO.
С него, с Христо Петров, собственик на счетоводна къща „Голдън Вижън“, и с ИТ предприемача Христо Нейчев си говорим дали в България е трудно да се провалиш умно или да получиш втори шанс. Те не се страхуват да разкажат как и защо са се провалили и какво са научили от този си опит.

Добромир е стартирал своя ИТ проект на 24 години и на 28 години го е ликвидирал, без да дължи пари. Бизнесът се развива бързо, но не успява, защото се оказва, че не е правилно позициониран спрямо пазара.

Христо Нейчев разказва за бързия успех и закриването на своя четвърти по ред стартъп - Tryad Games. Шест месеца след пускането на играта на пазара компанията се радва на достатъчно лоялни клиенти, но всеки нов клиент струва повече, отколкото той реално плаща за играта си. Тъй като съдружниците не успяват да повишат монетизацията и да приложат маркетинг подходи на по-ниска цена, решават да закрият фирмата. „Предпочитам бързото и ефективно закриване на един бизнес, без да се стига до фалит. Предупреждавам персонала 1-2 месеца по-рано, помагам им да си намерят работа, разплащам се с всички, комуникирам с клиентите и бързо прекратявам дейността - без неплатени задължения, без драма“, обяснява той.

Христо Петров е управител на счетоводна кантора, но е научил по трудния начин как да управлява собствените си фирмени финанси. Когато стартира кантората си преди 11 години, изгражда бизнеса си от нулата, работи на ниски цени и осигурява голяма клиентела посредством скъпа реклама. Решава да се разрастнат, да се преместят в представителен офис с висок наем, но имат разногласия и в крайна сметка се оказва, че сам едва покрива основните разходи. Това води до лична и професионална криза, която решава, като променя подхода си спрямо клиентите. „Беше ми трудно да приема, че съм се провалил във финансов аспект. Провалът убива самочувствието, а то е важно за човек, който привлича нови клиенти“, казва той и уточнява, че все още се възстановява от серията грешни решения.

И тримата ми събеседници са променили много в начина си на мислене и действие след изпитанието. Христо Нейчев  консултира и преподава корпоративни иновации и бизнес практики, след като продава последната си компания - RGB Notes, на Amazon. Христо Петров променя бизнес модела си и се концентрира върху експертиза в нови области и развитие на бизнес мрежа.

Добромир е съучредител на българската асоциация на стартъпите и заедно с колегите си се бори у нас да се въведе ново законодателство за несъстоятелността на предприятията и на физическите лица. Законът за несъстоятелността на физическите лица (известен като “Закона за личния фалит”) вече се обсъжда в парламентарни комисии и Народното събрания трябва да го приеме до 6 месеца. Страната ни е единствената в ЕС без защита за длъжниците.

Един от основните доводи против идеята да се дават повече шансове за провал в бизнеса са опасенията за злоупотреби и измами. Ако има регистър на рисковите предприемачи, това ще предпази и техните партньори. Христо Петров предлага да се даде възможност за бързо съдебно производство срещу некоректни длъжници. „Ако дължите пари към НАП, за няколко дни могат да ви наложат запор на сметките. Това не важи в междуфирмените отношения“.

Добромир добавя, че е много важно да се прави разлика  между провала, произтичащ от безхаберие и непочтеност, и този поради липса на опит, например. „Ключовият момент за една икономика, основана на знанието и иновациите, е възможността много бързо да тестваш и да се провалиш. Без това такава икономика е невъзможна. Виждаме резултатите у нас - икономиката в голяма степен е затворена в сферата на вътрешното потребление на услугите“.

Според справка в Агенцията по вписванията, обявените в несъстоятелност компании през първите 9 месеца на тази година са 360, а новооткритите процедури по закриване на фирми са 357. През 2018 г. броят на корпоративните фалити  е 360, в разрез с положителните прогнози за икономиката ни. Проучване на Coface също посочва, че с ръст от 15.8% в броя на фирмените фалити за миналата година България е на трето място в Европа след Хърватия и Полша.

„В България под 5% от населението има нагласа евентуално да развие собствен бизнес. Ние сме държавата в ЕС, в която провалът се наказва най-сериозно. Законът е такъв, че ако правиш бизнес и фалираш, за 2 години не можеш да създадеш фирма отново, да бъдеш управител. Ако има неудовлетворени кредитори, тази забрана се превръща в постоянна. Няма разлика дали си фалирал завод за 200 млн.лв или двама студенти са изтеглили кредит от 10 000 лв за бизнеса си и не са успели да го върнат,“ пояснява Добромир.

Най-често стартиращите предприемачи, особено в ИТ сферата и с иновативни практики, използват собственото си имущество и лични средства за старт на бизнеса си. Банките трудно могат да оценят в пари техния лиценз или софтуер и те теглят кредити като физически лица. При неуспех могат да влязат в много лош житейски сценарий. Като юридическо лице също е трудно да се ликвидира компания. Доброволната ликвидация струва около 600- 700 лв и отнема поне година и работа с три институции. Обявяването в несъстоятелност води след себе си много усложнения.

„Затова много „кухи“ фирми подават нулеви декларации с години. Това изкривява икономическата статистика“, казва Добромир.

Христо Нейчев казва, че с помощта на опитен юрист или счетоводител законовите и финансовите инструменти, с които е работил, не са му създавали сериозни затруднения. Той добавя, че е важно да се говори реалистично за провалите, за да не се изкривява представата за успеха. Според него с повече информация, инструменти и обучения, както за стартиране, така и за прекратяване и закриване на бизнес, ще се преодолее тази бариера пред развитието на предприемачество и иновации у нас.

В края на разговора ни Добромир препоръчва на стартиращите предприемачи да заложат на собствен капитал и да бъдат внимателни за евентуални грешки – например погрешен бизнес модел, нереалистични прогнози или просто лош момент. Ако настъпи неблагоприятна ситуация, да изчистят отношенията с партньори, клиенти, с държавата.

Христо Нейчев допълва: „Не се влюбвайте прекалено много в идеята си. Бъдете готови, на база на реакциите на пазара и на поведението на клиента, да промените изцяло идеята или при нужда - да започнете наново. Когато видиш как хората ползват твоя продукт и са готови да заплатят за това, в екипа настъпва увереност. За съжаление, това не гарантира успех. Наемайте бързо, уволнявайте бързо!“.

Препоръката на Христо Петров е по време на криза да се консултирате с опитен  бизнес консултант и да заложите на личностно развитие. „Анализът може да покаже, че проблемите имат решение. Ако нещата не се оправят, продавайте или затворете бизнеса веднага, за да не трупате още загуби“.